Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Афганската Мона Лиза арестувана за подправена лична карта

Шарбат Гула от емблематичната снимка в “Нешънъл джиографик” може да бъде осъдена на 14 години затвор.

Шарбат Гула, момичето на една от най-запомнящите си фотографии в света, може да бъде осъдена на затвор. Лицето на 12-годишната афганка с поразяващо сини очи, бе заснето в лагер на бежанци от фоторепортера Стив Маккъри и се появи на корицата на сп. “Нешънъл джиографик” през юни 1985 г.

Оттогава то е символ на политическото и социалното напрежение в региона. Някои сравняват портрета и с прочутата картина на Леонардо да Винчи и я наричат “Афганската Мона Лиза”. Родена е в пущунско семейство. Родителите й са убити при обстрел от хеликоптер по време на съветската окупация на Афганистан (1979–1989) и тя попада в лагера за бежанци Насир Баг на границата с Пакистан заедно със сестрите си, с братята си и с баба си. 13-годишна, се омъжва за пекаря Рахмат Гула и се връща в Афганистан през 1992 г. Днес има три деца, четвъртото й умира. Шарбат се надява децата й да получат образованието, от което тя е била лишена. Но през октомври тя бе обвинена във подправяне на документи за самоличност в Пакистан. Арестът й отеква сред хиляди афганистански бежанци.

Фотографите Стив Маккъри и Дебора Денкър пътуват из Афганистан, а след това посещават лагера за бежанци, за да снимат войната. Маккъри иска да осветли конфликта от гледната точка на жените. Докато броди рано сутринта из лагера, той вижда палатка, приспособена за училище. Иска разрешение от учителката да остане в шатрата и снима няколко от присъстващите на урока 15-20 ученици.

Вниманието му е привлечено от погледа на едно от момичетата. Учителката казва, че тя е дошла заедно с оцелелите от въздушните удари членове на семейството й през планините, след като селото им е било обстрелвано от въздуха и родителите й били убити. Момичето трудно преживява загубата им. Маккъри прави снимка на Гула (по това време той не знае възрастта и името й).

“Сесията” му трае няколко минути и е без осветление. Чак когато се връща във Вашингтон, той разбира, че снимката му е изключителна. Фоторедакторът на “Нешънъл джиографик” обаче се колебае дали да я използва, тъй като я смята за “тежка”, но в крайна сметка я слагат на корицата под името “Афганско момиче”. Снимката става най-известната в историята на списанието и в следващите години е публикувана многократно.

През 2002 г. (17 години след излизането на броя с Гула) Маккъри казва: “През последните 17 години не е имало нито един ден, в който да не получа писмо, имейл или телефонно позвъняване за това момиче. Едни искаха да й изпращат пари, други – да я осиновят. Имаше и писма от мъже, които искаха да се женят за нея.”

Самоличността на момичето остава неизвестна през тези години въпреки няколко опити на журналисти да научат повече за нея - това е период, в който Афганистан е затворен за Запада. Това продължава до свалянето от власт на правителството на талибаните през 2001 г.

През януари 2002 г. Стив Маккъри заминава отново за Афганистан, за да намери момичето и да продължи историята й. Маккъри показва снимката й на много хора. Няколко жени са се опитали да излъжат, че са “Афганското момиче”. Накрая Гула е намерена от екипа на “Нешънъл джиографик” в района между градовете Джелалабад в Афганистан) и Пешавар в Пакистан. Маккъри установява самоличността й с помощта на биометрия, която открива пълно съответствие с очите на прочутата снимка.

В този период тя е около 30-годишна, въпреки че сама не знае точно възрастта си. Гула за първи път вижда снимката си на корицата на “Нешънъл джиографик” през 2002 г. “Нямаше представа, че образът й е видян от милиони и че е вдъхновила много хора да станат доброволци или да даряват на бежанците”, казва Маккъри.

“Не й хареса, че е заснета с парцалив шал – споделя Дон Халкомб, главен редактор на “Нешънъл джиографик”. – Тя помни този ден, в който се е надвесила над печката и изгорила шала си.”

Защо Гула не изпращала детето си на училище и какво наказание я чака за фалшифицирането на документи, четете в хартиеното издание на "168 часа".

Коментара ()

Вашият коментар