Мерил Стрийп и “Сноудън” на Оливър Стоун блестят във Вечния град

Том Ханкс, Оливър Стоун, Бернардо Бертолучи, Мерил Стрийп, Виго Мортенсен, Дейвид Мамет, Роберто Бенини са само някои от звездите, които се разходиха по червения килим на 11-ото издание на Римския кинопразник (13-23 октомври).

Тук трябваше да дойде и починалият неотдавна полски режисьор Анджей Вайда – неговият най-нов филм “Послеобрази” също участва в селекцията.

И този път празникът мина без българска творба, въпреки че 45-те филма от официалната селекция идват от 26 страни. За 24 от лентите Рим беше световна премиера.

Двама българи

обаче са герои в

чужди продукции,

представени на феста. Радослава Петрова, основателка на женски риболовен кооператив в Тоскана, е героиня в италиански документален филм, а живеещият в Германия български актьор Самуел Финци играе в германски филм от официалната селекция.

Мнозина питат защо е този фестивал, при положение че Италия си има Венецианския, който е най-старият в света.

Може ли обаче столицата на киното в Италия да си няма фестивал? Така преди 11 години се роди Римският филмов фестивал, който преди 2 г. се прекръсти на кинопразник. Това е така, защото главен герой е не жури, което да избира победителите, а публиката, която единствено гласува и празнува през цялото време със звездите. Тук в зависимост от силата на лактите си

всеки може да стигне

до червения килим

и да се докосне до любимия си актьор или режисьор, с когото да се снима.

Ако пък си купи билет за 10 евро, може да влезе и на срещите на звездите с публиката.

“Тъстът ми е от България и е избягал от комунистите през 1949 г., след което е отишъл в Америка. Смята я за най-великата страна в света”, разказа на пресконференция Том Ханкс, след което изду гърди, направи комична гримаса и започна да имитира тъста си на смешен английски с източен акцент: “Америка из нъмбър уан, Америка из нъмбър уан, Америка из нъмбър уан!”

Всички журналисти в залата се заливаха от смях, след което актьорът обясни и защо тъстът му смята Щатите за най-добрата страна: “Успял е да купи къща за семейството си само с бакшишите от бара, в който е работел.” 

Том разказа и защо е роден филмът му “Терминалът”, който участва във филмовата панорама, посветена на актьора: “Идеята беше във филма да се отдаде чест на тъста ми, който е избягал от България и е отишъл в Америка, където е можел да чете всички книги, които е искал.”

Разказът за българския емигрант, баща на съпругата на актьора Рита Уилсън (родена като Маргарита Ибрахимова), беше по повод въпрос за мнението му за Щатите преди изборите.

Темата за Тръмп и

предизборната кампания

беше нещо като мантра

на празника – нямаше холивудски актьор или режисьор, на когото този въпрос да не бе зададен още преди да бе попитан за участието си в тази или онази кинотворба.

“Това е нашият лайнян фестивал. На всеки 4 г. се организира обичайният цирков ритуал за избирането на новия лидер на страната... Никога не бяхме имали обаче досега кандидат като Тръмп, пълен с абсурдни идеи”, коментира демократът Том Ханкс. Той дойде в Рим с частния си самолет и отседна в резиденцията на американския посланик, където спи само американският президент при визити.

Симпатичният и духовит актьор, който не спря да имитира – от колегите до внучките си (“На тях изобщо не им пука кой съм, по-забавни са от Фелини”), е носител на тазгодишната награда за кариера, която му връчи Клаудия Кардинале.

“Кое е това момиче на снимките?”, попитаха ме с любопитство 15-годишни римски ученици, разглеждащи черно-белите снимки с италианската дива по стените на Аудиториума. В неговите зали се провежда филмовият празник.

Главната героиня от “Гепардът” на Висконти – днес на 78 години, не беше разпозната и на червения килим от много римляни от нейното поколение, които не бяха прочели името ѝ в програмата.

“Снимала съм вече 167 филма, но нямам никакво намерение да спирам дотук”, казва Клаудия Кардинале, която за разлика от много свои колежки връстнички остарява по законите на природата.

В разговора си с публиката Бернардо Бертолучи не можа да избяга от въпросите за “Последно танго в Париж” с Марлон Брандо. 

“И Ален Делон, и

Жан-Пол Белмондо

отказаха главната

роля във филма

Делон искаше да бъде продуцент, а Белмондо смяташе филма за прекалено срамен и дори ме изгони”, разказа 75-годишният режисьор, който сега е в инвалидна количка. И до днес той е единственият италианец, получил “Оскар” за режисура (“Последният император” - 1987 г.).

Оливър Стоун дойде в Рим, за да представи новия си филм за Едуард Сноудън, който никой в Америка не е искал да финансира, поради което режисьорът трябвало да отиде в Германия и Франция. 

“Съветвам ви да внимавате с телефоните си, всички знаем какво става с информациите, които съхраняваме в тях.” Стоун не смята Доналд Тръмп за възможен победител на изборите. “Алтернативата е Клинтън, която представя американския манталитет “или си с нас, или си против нас”. Тя е по-голям милитарист и от Обама и е по-враждебно настроена спрямо страни като Либия”, убеден е Оливър Стоун.

Едва ли може да откриете

по-очарователна звезда от Мерил Стрийп

– когато общува с журналисти и публика, тя е точно толкова висококласна и завладяваща, както и на екрана.

 “Горда съм, че успях да проправя пътя за роли в киното и на актрисите след 40 години. Преди аз да се наложа, имаше малко значителни роли за жените над 40-те, сега те са много и благодарение на телевизията... Хилари Клинтън ще бъде прекрасен президент, Тръмп сам свърши прекрасно работата да провали репутацията и кариерата си”, каза пред журналисти Стрийп.

Видян на живо, произхождащият от датски баща Виго Мортенсен няма нищо общо с класическия образ на холивудската звезда (“Властелинът на пръстените”, “Редник Джейн” и др.). Той определя новия си филм “Капитан Фантастик” като най-добрия сценарий, на който някога е попадал. Разказва пред журналисти ту на английски, ту на италиански за емоционалното пътешествие на героя си – американски баща на 6 деца, който живее в уединение с тях в гората. 

Режисьор е Мат Рос, който споделя, че филмът черпи вдъхновение от личната му история, тъй като майка му през 80-те години е живяла в алтернативна комуна в Орегон.

Перлите на фестивала

“Сноудън” на Оливър Стоун с участието на Джоузеф Гордън-Левит е политически трилър, при чието гледане не се разсейвате и за 10 секунди. Той разказва личната история на Едуард Сноудън, който направи достояние на света незаконната дейност по надзор на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Смятан от едни за герой, а от други за предател, бившият консултант на агенцията се превърна в един от най-издирваните хора в света. Не е важно в коя версия вярвате – филмът разказва как и защо Сноудън прави всичко това. 

“Обама можеше да промени нещата, но не го направи. Случаят “Сноудън” има аналогии и с личната ми история”, коментира в Рим Оливър Стоун.

“И аз като Сноудън съм израснал като консерватор, а после съм променил позициите си. В началото Сноудън се застъпва за целевия надзор – този над терористите, над разследваните. Изведнъж обаче Америка реши да използва механизма на масовия надзор... Надзорът няма за цел да удари по терористите, а да наблюдава всичко и всички и след това да използва тази власт, за да улесни смяната на режимите в света, избирайки сред най-благоприятните за Америка. Сноудън ни казва да внимаваме с тази власт. Това е кибервойна”, коментира режисьорът.

“Манчестър край морето” на Кенет Лонерган с участието на Кейси Афлек e филм, който ви разтърсва бавно, но сигурно и задълбава надълбоко в душата и емоциите ви. 

Всички в Рим са категорични, че по-малкият брат на звездата Бен Афлек – Кейси Афлек, играе като за “Оскар”. Американският филм разказва историята на Лий, който произлиза от рибарско селище. След смъртта на брат си Лий разбира от завещанието му, че той го е направил настойник на сина му Патрик. Лий е принуден да се върне в родния си град и да се изправи отново пред една действителност, от която е искал да избяга. “Исках да разкажа историята на един човек, който е поразен от трагедия, по-голяма от него, и която не успява да изнесе на раменете си”, каза режисьорът Лонерган. Диалозите във филма са изключителни.

“Флорънс Фостър Дженкинс” на Стивън Фриърс е със сигурност един от филмите на годината. Мерил Стрийп и Хю Грант надминават с играта си всичко, направено от тях досега. 

През 1944 г. богатата наследница и меценатка Флорънс Фостър Дженкинс е една от героините на висшето общество в Ню Йорк. С помощта на мъжа си, англичанина Бейфилд (Хю Грант), развлича висшето общество с “невероятни” певчески шоу спектакли – тя смята гласа си за прекрасен, но в действителност пее фалшиво и предизвиква всеобщ присмех. Жонглирайки по всевъзможни начини, мъжът ѝ обаче умело прикрива това от нея през цялото време. Истината излиза наяве, когато Флорънс решава да изнесе концерт в “Карнеги хол”.

Българска следа в две продукции

Радослава Петрова в “Странни чужденки”. Пловдивчанката Радослава Петрова с още 4 жени е героиня на италианската документална лента “Странни чужденки” на Елиза Аморузо. Всяка от тях е дошла в Италия по различна причина. Ради е основателка на първия женски кооператив в Италия - “Био е маре” в Маса Карара. Когато обаче за първи път Ради иска да се качи на лодка, рибарите не я щат, защото жена на борда значи лош късмет. Ради обаче е упорита – така Джузепе ѝ дава шанс. 

Ради си спомня още за консервите, правени от рибни остатъци от майка ѝ в България. Решава да прави същото и в Карара и с тази цел основава кооператива си единствено от жени. В магазина си на пристанището те приготвят рибни сосове, които разнасят из цяла Италия. Жените от кооператива са нещо като семейство за Ради. Проблемите обаче винаги дебнат в засада – дори в деня преди Ради да дойде в Рим за премиерата на филма си, се налага тя да измине сама 700 км с камиона си, за да достави рибните консерви на клиентите си.

Самуел Финци в германския филм “Фриц Ланг”. Роденият в България, но живеещ в Германия 50-годишен актьор е серийният убиец Петер Кюртен във филма за един режисьор, починал преди 40 г. Черно-бялата лента в стила на 30-те години разказва историята на егоцентричния сексманиак Фриц Ланг, смятан за гений. Младият режисьор в Берлин е обвинен за убийството на жена си. Режисьор на “Фриц Ланг” е Гордиан Мауг.