Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Фотографите в ралитата рискуват заради кадъра на живота си

Близо 20 пострадаха на състезания, три са жертвите. Пилотите са като артистите, пред нас винаги карат за снимката, а не за времето.

Седмица преди да стартира френският кръг о, от програмата на световния шампионат по рали за тази година, във френските обществени медии се появи кратко съобщение за смъртта на 83-годишния Жан (Жано) Балие, фотограф на свободна практика. За широката публика името не означаваше нищо, но за професионалната гилдия Жано и малката му фотоагенция години наред бяха неразделна част от ралитата през 80-те години на миналия век.

Фоторепортерът си беше изградил професионална известност както с уникалните кадри, които правеше през четири десетилетия в рали "Монте Карло", така и с инцидента, в който Жано се замеси преди 22 години на митичната отсечка "Кол де Турини".

Избирайки възможно най-добрата гледна точка, Балие застава във вътрешната част на един от обратните завои, така че неговите кадри буквално "гледат" в очите на екипажа. Всичко върви идеално за фотографа до момента, в който Карлос Сайнц прекарва своя "Форд" почти през бомбетата на Жано… Но фотографът е спокоен, това не му се случва за първи път.

Секунди по-късно обаче се оказва, че задната броня на колата е закачила ремъка на скъпия "Никон", а опитите на репортера да го удържи или измъкне от "закачалката" приключват за секунда, след което вижда как камера и обектив за около $3000 се разпиляват на парчета по асфалта.

"Всички те търсят кадъра на своя живот - коментира преди години Карлос Сайнц, напомняйки му случая от "Монте". – Те дотолкова са пристрастени в занаята си, че забравят, че пилотът има време по-малко от една десета, за да реагира на променящите се условия край себе си…" С двукратния шампион на планетата обсъждахме на старта на "Сан Ремо рали" състезателите, и фотографите, ползващи един и същи терен на изява.

За всички е ясно, че моторните спортове са с много висока степен на риск, но това най-добре се знае от онези, които са на терена – състезателите и фоторепортерите. Близо 20 от тях са пострадали по време на автомобилни ралита – последните двама през тази година в Монте и Швеция, три са жертвите за 43 световни шампионата. "Пред очите ми стана тази зима на шведското рали, когато полякът

Михал Соловов изтърва ляв завой и колата му се заби в снежната банка – разказва Руслан Вуцов, един от хората, работещи в спортния трибунал на националната федерация, и заклет фен на световните ралита. – За зла врага точно там, където се килна колата на поляка, имаше фоторепортер. Скоростта бе ниска, но човекът бе откаран в болница със счупен палец…"

Соловов със сигурност е бил уплашен, но какво да каже Яри-Мати Латвала за излизането си от трасето по време на "Монте Карло" тази година, когато опитвайки се да се върне обратно на пътя, подхвърли с торпедото на автомобила си човек от медиите? При това фотографът се намираше наистина на безопасна дистанция от скоростния етап, но Латвала го "подгони", че и дори го метна като в корида.

После финландецът сигурно си е плюл два пъти в пазвата, защото всичко се размина със стрес само за екипажа и търсача на силни усещания.

Преди години Пино Алиеви, италианец, който бе водещият фотограф на "Фото Фор", беше изненадан неочаквано от сигурността в българските кръгове на европейското първенство. "Не познавам полиция, която така да ни е пазила!", чудеше се Пино, който обаче беше горд с кадър, в който стартиралият за първи път у нас Хенри Тойвонен бе изправил своето "Порше 911" само на предното дясно колело, правейки рискован завой в Дряновския Балкан. Пино бе фотограф от старата школа и със себе си носеше яркожълт транспарант, на който с черни букви бе изписал "100 м фото".

Неизменно обикаляше отсечките, намираше най-интересната точка и след това монтираше надписа на 100 м от нея. "Те [състезателите] са като артистите – искат да бъдат видени в най-добрата светлина и между надписа и мястото ми винаги карат за фотографията, а не за времето си в състезанието", разкриваше тайна от занаята си мустакатият италианец. Но също казваше, че най-малко в две дузини случаи му се е налагало "да драска встрани от трасето".

Сега Пино вече предпочита да залага на синхронизираните апарати, разположени на триноги на около 30-40 метра от мястото, което си е избрал. Много по-скъпо от жълтия транспарант на Пино, но и много по-сигурно за Алиеви.

Коментара ()

Вашият коментар