Богатата реколта от куриозни - нека така да ги наречем - кандидати на тези избори изглежда като забавно явление. А всъщност е симптом.

Подобен имахме в началото на промяната, само си припомнете първите избори, имаше 22-ма такива, от тях 19 не достигнаха и един процент дори, но пък бяха радост за окото и слуха. Само че 24 години по-късно това вече не е смешно, нито естествено.

Въпросът не е защо кандидатите са идиоти, а защо идиотите стават кандидати.
Тогава беше ясно - за пръв път имахме право да правим избори и политика, преди не можеше. И стана юруш на маслините, деца в сладкарница и т.н.
Сега обаче? Всеки идиот да мисли, че може да е президент?
За сравнение - през 1996 са вече 13 двойки, на следващите, през 2001-ва са шест, а през 2006-та седем. И после тръгва пак - 21 през 2011-та, 22 сега...
Само числа, нищо друго, не давам оценки и коментари. Количествен анализ, един вид... :)

П.С. За да сме политкоректни, да кажем, че думата идиот тук е употребена в първоначалното си значение на гръцки :)

* Коментарът е от фейсбук