История за беден човек, бездомно куче и краен софийски квартал. Останалото не си струва
Виждам го всяка сутрин.
Когато разхождам кучето (обикновено това става около 7,15 часа), човекът със светлоотразителната жилетка винаги се появява с очукания си велосипед по онова, което имаме като велоалея в "Младост-4".
В едната си ръка винаги носи пликче, в което жена му му е сложила нещо за закуска.
Днес отново го засякох. Разминахме се - аз с кучето и баничка в ръка.
Той - с пликче, в което имаше няколко старателно свити палачинки.
Аз - с моите си невесели мисли в главата. А той - с жилетката си, отивайки някъде, където работи без почивен ден за малко пари.
И докато аз машинално отбелязах, че отново го засичам и явно той започва работа в 7.30, човекът спря.
Слезе от колелото и приклекна.
Зачудих се какво точно става, но в следващия миг видях едно куче.
Микс между немска овчарка и някаква неясна порода.
Кучето беше доближило оградата от другата страна и човекът го погали.
След това бръкна в торбичката си. Извади една от палачинките, които вероятно жена му е приготвила рано сутринта за закуска.
И подаде палачинката на кучето, което с огромно удоволствие я излапа за секунди.
След това човекът със светлоотразителната жилетка се качи на колелото си и пое към работното си място.
Ето това е историята.
А, разбирам...
Вероятно на вас тая история не ви е интересна.
Какво толкова - един беден човек, едно бездомно куче, един краен софийски квартал...
Може би сте прави. Може би е далеч по - интересно какъв цвят е носила българската дипломатка или пък къде се е изсекнал Доналд Тръмп.
А може би е най-интересно кого точно ще нахраним (не с палачинки, а с чиста омраза) днес в социалните мрежи и колко пъти ще посочим с пръст, за да въдворим високият морал, който само ние притежаваме.
Само че на мен всичко това вече не ми е интересно.
За мен интересен и важен е човекът със светлоотразителната жилетка.
За мен единственият, за когото има смисъл да пишем и говорим е именно той.
Защото ако един беден човек е в състояние да раздели закуската си с улично куче, то това означава, че все още има някаква надежда.
Макар и малка, макар и едва забележима.
Макар и караща евтино колело в "Младост-4".
Пиша този коментар, защото ние сме се превърнали в стерилни и зли бюргери.
Чиито идеи се насочват в разни посоки от разни десктоп герои.
И ако искаме да направим поне нещо смислено, трябва спешно да форматираме харддисковете си и да започнем наново.
И може би първото, което трябва да се попитаме е - все още ли сме хора?
Все още ли бихме могли да разделим онова, което имаме с другите?
И ако успеем да си отговорим на този въпрос, това ще означава, че има смисъл да вървим напред.
А аз знам едно - аз имам сили да се боря.
Заради човека със светлоотразителната жилетка.
Останалото не си струва...
Венци Мицов написа този коментар в профила си във фейсбук
Най-четени
-
Криминален архив: Смъртта на Маймуняка поръчана от ВИС
Aтентатът срещу боса от бившата групировка ВИС Димитър Димитров-Маймуняка е поръчан от среди в самата групировка, която от няколко години е разпокъсана, съобщиха източници от МВР
-
Секретно 3-те фатални грешки на Георги Димитров
Критикува зверствата на Червената армия у нас, но бързо подвива опашка Сталин има сериозни мотиви да елиминира Георги Димитров - смята историкът Лъчезар Стоянов
-
Коментар №1 на седмицата: От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала
От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала. Тя е архитектурно копие на някогашната сграда на цирка в София. Построена е като дарение от България през 1966 г
-
Компроматите през 90-те - "партийната книжка" на Софиянски. Днес се борави с милиарди, болонки, контрабанда
През 90-те години върхът на предизборните компроматни битки беше "партийната книжка" на Стефан Софиянски. Днес вече се борави от една страна с милиарди лева/евро, но от друга с луксозни часовници
-
Детска радост от празни будки на паспортния контрол на летище София
Oops. Детска радост от празни будки на паспортния контрол на летище София. Даже чантата си с документи забрави на скенера. Да, мислихме навремето, че това ще се случи през 2009, а не през 2024