Иначе Луканов беше добър човек, но не разбираше от преход.

Тези дни прочетох статията на Кънчо Стойчев “Фаталните грешки на Луканов”, с която той представя книга, посветена нагодишнината от убийството на първия ни демократически премиер. Статията е интересна, но просто съм длъжен да добавя изпуснатите още по-фатални грешки, които направиха нашия преход хронически.

Андрей Луканов бе безспорно културен и интелигентен човек, знаеше езици, имаше много връзки в чужбина и най-много с кръга около Горбачов. На фона на старите другари около Тодор Живков той бе истински принц.

Но пък Тодор Живков

силно го превъзхождаше

в умението да бъдеш реалист. Той бе тръгнал от село, пробил си бе сам пътя до върха в непрестанни интриги и опасни игри. Това е разликата между човек, който е изкачил Еверест със собствени сили, и човек, който е свален там с хеликоптер.

Луканов бе верен поданик на своята класа. При неговото управление започна разграбването на България от нейния елит. Първият ход бе приватизацията на банките под тезгяха – още през зимата на 1989 – 1990 година клоновете на БНБ бяха пререгистрирани като акционерни дружества и контролните пакети неочаквано се оказаха в частни ръце. Без никакви платени пари, само с връзки. А заводите се събудиха с частници на входа и на изхода.

Това бе първата фатална грешка на Луканов. Не знам дали наистина е било грешка, или осъзната стратегия. По-добре за паметта на самия Луканов е да приемем, че не е разбирал какво прави.

Втората голяма грешка на Луканов бе, че хем управляваше икономиката, хем не знаеше как. А Тато знаеше. По време на “Лукановата зима” народът преживя свиреп дефицит на стоки. Нищо ново, по време на зрелия социализъм живите пари в ръцете на хората постоянно изпреварваха предлагането. Просто нямаше къде човек да си вложи хилядарките, ако ги има. Затова правителството от време на време по нощите изненадващо вдигаше цените и на сутринта стоките пак се появяваха по рафтовете.

Точно същото бе длъжен да направи и Луканов още през декември 1989 г., но той кой знае защо се побоя. Все казваше “Нужен е консенсус”.

Да сте забелязали

за 27 години в България

да е имало консенсус?

Щом усетиха, че търсенето е изпреварило предлагането, магазинерите започнаха да крият стоките в очакване да поскъпнат. Така от 1-2 на сто дефицитът бързо нарасна до 10, 20, 50 на сто. Стока имаше, но беше скрита и чакаше новите цени.

И настъпи такава лудница, че хората се редяха на опашки за кисело мляко от 2 часа през нощта, а преди това протестираха на площада. Е, как няма да му искат оставката? През декември 1989 г. Луканов бе надеждата на България, през август 1990 г. вече само пречеше.

Третата голяма грешка на Луканов бе, че

лично покани за

консултанти на българските реформи Ран и Ът,

двама ултрадесни либертарианци от Каймановите острови и института “Кейто”, най-неолибералния мисловен танк на планетата. И не само ги покани, но и подлъга всички известни български икономисти да се разпишат под техния малоумен план. Сега те горчиво съжаляват.

Ран и Ът си нямаха и хал хабер от понятие какво представлява българската икономика. Как може да реформираш нещо, което изобщо не разбираш?

Правителството бе длъжно да създаде свой, националноотговорен план за реформите, който да започне с малката приватизация и постепенно да върви нагоре, от дребния бизнес към големите предприятия. Трябваше да започне веднага с реформите, но да ги разгъва постепенно, защото най-глупавата стратегия е да изхвърлиш всичко на пазара изведнъж.

Без да има никакви условия за това, през 1991 г. левът бе обявен за свободно конвертируема валута. В резултат на пазара се изляха като цунами разчетните пари на предприятията, стоките поскъпнаха 10-15 пъти спрямо лева, а 40 милиарда лева спестявания на българския народ се обезцениха само на миг. С тези пари можеше да се извърши малката приватизация. Но тя така и не се състоя.

Приватизацията в България се забави със 7 години

и накрая стана на юруш срещу стари тото фишове и билети от лотарията. Ако магазините, сградите, предприятията бяха разпродадени на търгове и срещу пари, левът нямаше да рухне, а в държавата щяха да влезат поне 100 милиарда долара.

В борбата с Виденов Луканов беше по-прогресивният политик и аз лично бях на негова страна. Но пък изписах доста статии срещу Лукановите реформи. По-късно Виденов издаде книга-интервю и там ми направи честта да ме спомене сред своите люти душмани, за което му благодаря. Това е чест голяма. Но истината е, че исках само да го предпазя от глупостите, които направи.

Аз лично не натрапвам

никакво мнение

за убийството на Луканов,

само ще напомня, че според следствието и съда на първа инстанция поръчителят е от приятелския кръг на Виденов. Т.е. приятел на негов близък служител. Присъдата бе отменена заради процедурни нарушения, а не по същество.

От друга страна, забогатяването на лукановистите естествено събуди омразата на останалия партиен актив на БСП. В този смисъл Луканов сам създаде желанието да бъде убит. Когато едната прослойка краде с пълни шепи, другата естествено трупа злоба.

Впрочем за да разберем конфликтите на онези дни, трябва да знаем войната между различните управления на ДС. Шесто главно, политическата полиция бяха разпуснати почти веднага след 10 ноември и доста оперативни работници останаха без работа. Те естествено влязоха в конфликт с аристократите от Първо главно, близките на Луканов. Това се отрази и на съдбата на СДС, просто бабите им се сбиха.

Какво би станало, ако Луканов не бе убит? Кънчо Стойчев пише:

“Множество спекулации може да има как би се развила България, ако Андрей не бе повален на 2 октомври, но за мен истината е само една: нямаше да се стигне до правителството на Иван Костов. Което означава, че нямаше да бъдат къде откраднати, къде съсипани предприятия за 20 милиарда по балансова стойност, 3000 броя. Преките постъпления от тях бяха около 1,5 милиарда плюс около милиард разсрочени плащания, повечето изобщо несъбрани. “Червените имат всичко, ние - нищо, сега ще вземем и ще си изградим богат елит, десен.”

Уви, много леви другари продължават упорито да се самозаблуждават, че грабежът е започнал при Костов, чак през 1997 година

Но той започна ударно още при Луканов. Банките да не са шега работа?

При Виденов пък бе измислена бандитската схема на масовата приватизация, раздадени бяха книжки с бонове, те бяха разпределени по приватизационни дружества и те вече си бяха разпределили плячката, когато Виденов ги изненада с падането от власт. При Виденов бе създаден и механизмът на работническо-мениджърската приватизация, и на преговорите с потенциален подкупвач –

все елегантни начини

да се бръкне

в българския джоб

Ако Виденов бе започнал да разпродава предприятията чрез пазарни методи веднага след като дойде на власт, изобщо нямаше да се стигне до галопиращата инфлация и срива на лева през 1996-1997 г. Нямаше да има нужда да ни спасява МВФ и да ни поставя условие незабавно да пуснем всичко на безценица. А това, че СДС раздаде баницата главно на свои хора, аз намирам за съвсем естествено. Какво очаквате, да награди активните борци с по една ВЕЦ?

Та фаталната грешка на Луканов бе, че започна приватизацията наопаки, от горе на долу, той първо раздаде благата на елита, докато народът чакаше на опашки за кисело мляко. И оттам всичко тръгна със задника напред, както казваха в казармата, когато бях войник.

Иначе той бе културен човек, извисен и хуманен, но не разбираше България. Лека му пръст!