Гигантски рога от древния над 4-тонен бик - тур са открити при разкопките на Варненския некропол. Няколко от тези трофея са намерени в гробовете от Варненския некропол, но не намират място в музейната експозиция. Един от тях попада в писателя Михаил Михайлов. Той му е подарен от откривателя на некропола - починалия вече Иван Иванов.

Факт е, че хората обработвали най-старото злато в света, преди повече от седем хилядолетия, са погребвани както с подобни рога от бикове, така и със златни изображения на биковете. Изследователят Христо Смоленов неотдавна установи, че тези златни артефакти служели за точно измерване на дължини и ъгли, послужили по-късно при изграждането на пирамидите.

"Налага се извода, че бикът е бил свещено животно, свързан със закономерностите и законодателството", допуска Смоленов.

Михайлов научава от разговорите си с археолога, че тези рога на гигантските бикове са трофейни. Ако животното е намирано мъртво, древните запазвали рогата заедно със скелета на главата. Само на победените в битка животни, им режели рогата. Огромните бикове били убивани от древните с копия, въжета, брадви, намерени в гробовете.
Рогата на бика били още по-големи, но роговото вещество, с което са били покрити е изгнило. На практика е останал само скелета под рогата.

За подобни обичаи и специалната роля на биковете в митичния континент Атлантида пише и Платон: "В свещенния участък около храма на Посейдон имало пуснати свободно бикове. Десетте царе оставали сами и след като отправели молитва към бога да избере приятното нему жертвено животно, започвали лов с тояги и примки - без всякакво желязно оръжие. И който бик хванели, завеждали го при плочата и го заколвали над нея, та кръвта да потече по надписа. На плочата освен законите имало и клетва с
големи проклятия срещу тези, които ги нарушават."

Как рогата попадат у писателя?

През 1992 г. Михайлов участва в подготовката на българското участие в изложението в Севиля. Тогава се решава то да е посветено на откритията във Варненския некропол. Това е причината Михайлов да прекара часове с археолога и откривателя му Иван Иванов. Постепенно двамата се сприятеляват докато дискутират бита на древните българи.

"В един от тези разговори Иванов ми каза, че археолозите не обръщат внимание на тези трофеи, защото в тях няма човешка дейност - спомня си Михаил Михайлов. - Доколкото знам са изпратили екземпляри в Природонаучния музей, за да се удостовери, че у нас е имало подобни бикове. Този трофей бе подготвен за изхвърляне като ненужна вещ в едно мазе, защото не е злато, не е брадва, не е копие и Иван ми предложи да го запазя, за да не бъде изхвърлен при изпразването на мазето."

"Иска ми се тези трофеи да влязат в музейната експозиция заради огромното им символично значение за тогавашните хора - казва Михайлов. - Те са живеели в пълна хармония с природата. Ако в музея не се съхраняват трофеи от тези турове, аз съм готов да предам този екземпляр, подарен ми лично от Иван Иванов."
В разговорите си с археолога, Михайлов научава, че цивилизацията "Варна" живеела в така наречения Златен век.

Тогава човешките отношения стигат своето златно, най-високо ниво. Това е краят на първобитно-общинния строй, има знахари, шамани, развита е стоковата търговия и земеделието между отделни племена и съюзи, няма частна собственост, както и стремежа за придобиване на все по-голяма частна собственост, което до момента поражда войни и противоречия.

"Хората са имали висок морал, помагали са си, любовта и създаването на живот не са били тема табу, а издигнати в култ. Подобни отношения могат да се видят и до днес в Намибия сред бушмените. Те отказват да приемат цивилизацията и предпочитат да живеят сред природата. При тях няма никаква частна собственост и все още се прехранват с лов и каквото им даде природата," казва Михайлов.
В древна Варна живеели по подобен начин. Подобни бикове -турове имало из цяла Европа.

"Уловът им бил нещо величествено - казва Михайлов. - Все едно сега да убише слон, но с тогавашните им оръжия - копия, брадви, въжета. Рогата на тези бикове били симовол на мощта, силата, красотата. Бикът бил най-силното животно за тогава. Неговото побеждаване доказвало силата на човека. Те не го убивали, те го боготворели като символ на силата на природата и го издигали в култ. В Африка така е с лъва и леопарда. Затова шаманите се обличат с редките им кожи, символ на сила и познание."

Мадара свързана със Стоунхендж и Нипур

Дължината на новороденото бебе - прототип на царския лакът, използван за първи път от културата "Варна"
През върха на гигантската могила в източния край на Мадарското плато минава виртуална линия, свързваща легендарния Стоунхендж и древния шумерски град Нипур. До този извод стига изследователят Христо Смоленов с помощта на програмата "Google Earth".

Хипотезата на Смоленов е, че най-древната цивилизация е възникнала по нашите земи. За него тя е "суперкултурата на титаните". След Големия потоп и свързаните с него катаклизми малцината оцелели съхраняват част от знанията й. Аргументи за това могат да се намерят в артефактите от Варненския некропол. Както и в планировката на свещени обекти около Мадарското плато, гигантските могили край село Войвода и село Могила. Те са подчинени на точни пропорции, отмерени разстояния с използването на еталонни дължини. Според изследователя те са послужили две хилядолетия по-късно като мяра за изграждането на пирамидите в Египет и зигуратите в Шумер.

Още авторитетният древен историк Страбон свързва легендарните титани с предшествениците на траките по нашите земи. Друг историк от тази епоха - Дион Касий твърди, че според римляните в земите на гетите, днешна североизточна България, имало огромна пещера. В нея се крили титаните след поражението им.
"Не е ли това голямата пещера в основата на Мадарското плато", пита Смоленов. Размерите й са впечатляващи. Логично е гигантската каменна козирка да е била сигурно убежище за бягащите от мълниите хора.

Гръмотевичните бури били нещо обичайно за времената на Големия потоп и климатичните промени настъпили след него. Тогавашните хората носели медни оръжия и са били като мъгнит за светкавиците. Най-вероятно така възниква легендата за войната на титаните по нашите земи. Наследилите ги траки имали обичай да стрелят с лъкове срещу гръмотевичните облаци като така показвали безстрашие. Ясно е, че гигантската пещера край Мадара е могла да приюти множество хора търсещи спасение от природните бедствия. Може би именно затова тя и други подобни обекти са придобили свещен характер с течение на времето.

"Неслучайно името Мадара на праиндоевропейски означава най-свещеното за човека -
"Майката даваща светлина", казва Смоленов. Според него мярата за дължина на древните около 52 см е свързана със средната дължина на новороденото бебе.

Акушерогинекологията до ден днешен я приема за норма. За първи път в света тази мяра е въплътена в еталоните от Варненския некропол - диаметъра на златно-керамичната купа, златните плочи и фигурите на кравата и телето. Две хилядолетия по-късно същата тази мяра е използвана при изграждането на пирамидите и зигуратите в Шумер. Тогава тя е известна като "царски лакът", който е приблизително 52,4 см. В Шумер е използвана приблизително същата дължина - 51,8 см, наричана днес от изследователите "нипурски лакът".

При това положение едва ли е случайно, че разстоянието от подножието на Мадарското плато, където е Голямата пещера, до върха на гигантската могила в източния му край, е точно 10 хиляди царски лакътя. По-късно в Египет използват еталон от 100 царски лакътя, наречен хет. От тази гледна точка нашето разстояние е 100 хета.
Как е възможно да се постигне подобна точност? Как древните са трасирали на големи разстояния и то по контурите на терена?

Известно е, че титанът Прометей е смятан за първия учител на хората. Той им дал занаятите, научните знания, изкуствата и огъня. С помощта на огньове в нощния мрак хората са могли да трасират прави линии на големи разстояния и да коригират евентуални отклонения. Това имало не само ритуално значение, но и практически функции. Очевидно за времето си това е била развита сигнална система. Остава открит въпроса защо е било толкова важно за
древните сакрални обекти да са на определени отмерени разстояния.

Факт е, че еталонните дължини от Варненския некропол служат като основа за първите геометрични измервания на терен. Така Мадара става една от отправните точка за своеобразно глобално позициониране. Ако се прокара виртуална линия между центъра на Стоунхендж и върха на могилата в източния край на платото Мадара, то продължението й на югоизток минава точно през шумерския град Нипур. Звучи сензационно, но всеки може да го провери в "Google earth".

Мнозина биха нарекли това случайност.

"В процеса на изследването нашият екип се натъкна на толкова много подобни случайности - казва Смоленов. - Убедени сме, че те заслужават системно изследване, което може да открои някои закономерности. Да не забравяме и афоризма, че Бог използва случайностите, за да запази своята анонимност."

Стоунхендж бил археоастрономическа обсерватория
Установено е, че Стоунхендж е служел като археоастрономическа обсерватория. Американският астроном Дж. Хокинс дори твърди, че това е своеобразен каменен компютър. На точно определено разстояние от него, по линия минаваща през Камъка-пета, е разположен гигантската могила Силбъри хил подобна на тези около Мадара. Това е още един аргумент в подкрепа на хипотезата, че и нашите могили край село Войвода и на Мадарското плато имат функции на ориентири. При това не е изключено те да са много по-стари от Стоунхендж, Нипур и египетските пирамиди. Причината - те са геометрично свързани с точното място на Варненския некропол, където са открити най-старото обработено злато на света и най-старите еталони за дължина.

Дали древните са се движели "по азимут"?

Изследователите се питат дали светлинната сигнализация и владеенето на ъглите са били достатъчно условие за успешна ориентация по суша и море. Възможно ли е още преди 7 хилядолетия хората да са се движели "по азимут"? Да са отчитали ъгъла на придвижване спрямо фиксираната посока север. Днес това е широкоразпространен метод за ориентация сред военните. Подобни средства се използват и в навигацията.

Смоленов е убеден, че с тогавашните знания, представени в еталоните от злато, кост или камък, това е било сравнително лесно. Отличното познаване на ъглови и линейни съответствия е позволявало на онези древни хора не просто да се ориентират, а да проектират виртуални фигури на терен. Такъв триъгълник със съотношения на страните 3:4:5 може да се трасира между светилището на гетите край Свещари, Велики Преслав и Варненския некропол. Разстоянията са от порядъка на 63,9 км, 85,2 км и 106,5 км. Може да се каже, че те са своеобразни еталони за отстояние. С толеранс от около 500 м те свързват много други свещенни обекти на територията на България.