Нечестна постъпка за национален треньор.

Винаги съм защитавал треньора Ивайло Петев - и от страниците на вестника, а и сред приятели и познати. Никога не съм неглижирал качествата му като треньор. Даже точно обратното.

И дори когато националният отбор по футбол е бил плачевен и никакъв, винаги съм смятал, че на подобни млади треньори трябва да се даде шанс, рамо.

Но сега, тези дни, когато просто си взе багажа и отиде в близка Хърватия, нещо се счупи в мен. Как става така, как се напуска по този начин национален отбор, какво става в сърцето ти, само за пари ли е, или за нещо друго?

Всичко това подготвено предварително ли е, не е ли? Все въпроси, чиито отговори висят във въздуха и вероятно ще мине време, докато се разбере истината. Но все пак на първо четене нещата изглеждат прости и ясни – Петев просто си тръгна.

Избра по-добра заплата и нищо повече. Защото да бъдеш треньор на “Динамо” (Загреб), не може по никакъв начин да бъде по-престижно от това да водиш националния отбор на България. Ама по никакъв.

Сега махам заплатата и си мисля, че когато правиш нещо такова, най-етичното, естественото и нормалното е да застанеш пред някоя уважавана българска медия или просто да дадеш пресконференция и да кажеш две-три думи: защо, по каква причина се случва това.

Мисля си, че всеки треньор на национален отбор го дължи пред всеки един от нас, пред обществото, пред държавата=

Точно в това е разликата между клубен и национален треньор. Единият е отговорен пред всички българи, другият - пред конкретен кръг от хора. Не казвам нещо ново, но все пак да го спомена.

Какво направи Ивайло Петев? Вместо първо да говори пред сънародниците си, той отиде и обясни какви неща ще направи в новия си клуб “Динамо” (Загреб).

Като всеки нов треньор обеща велики работи. Няма лошо. Но просто обърка последователността. Първо трябваше тук, а после там.

Ако го беше направил, ако беше си казал честно – не виждам перспектива, имам проблеми с еди-кой си, не се чувствам възможен да водя отбора, не виждам никакъв шанс за класиране или каквото и да е, нещата със сигурност, поне отстрани, щяха да изглеждат по малко по-различен начин. И по-достоен.

Но когато поне половин България те чака да разбере причините за напускането ти, а ти обясняваш как ще направиш “Динамо” (Загреб) еди-какъв си отбор, пак погледнато отстрани, не е честно.

Звучи тъпо и нелепо. И тук ще вметна, че колкото и нещата с назначаването като треньор на “Динамо” (Загреб) да са се случили светкавично, дори и да е дошло като гръм от сребърно небе, винаги можеш да намериш пет минути за нас, българите.

Винаги можеш да кажеш едно извинявай или благодаря ви. Или каквото си искаш. Да, подобни етични моменти изглеждат абсолютно минималистични пред много други неща, но всъщност те са ужасно важни. Те са част от футболния пейзаж тук, от действителността, в която живеем. Защото искаме да бъдем европейци, искаме да се сравняваме с най-белите държави, но все нещо не ни достига.

Все отнякъде изскача някакъв странен манталитет, който ни мори. И ни връща назад. Пожелавам успех на Ивайло Петев в новия му отбор и дано с него стигне висоти в кариерата си, за които е мечтал. Продължавам да го смятам за талантлив треньор, с интересни виждания за великата игра.

Но това, което направи, вероятно дълго ще стои в съзнанието ми. И предполагам не само на мен, а на много хора, които живеят тук, в България. А и да кажа, че животът е дълъг, в него се случват страшно много неща, всеки преминава през какво ли не, много често се вдига и после пада.

Не пожелавам на Ивайло Петев да падне, а само да се издига. Пожелавам му и още нещо. Когато някой ден се върне тук, в родината си, а това все някога ще се случи, да каже поне едно извинявайте. Пак е нещо.