Преди 9 септември 1944 година баща ми и дядо ми по едно и също време са въдворени в монархо-фашисткия концлагер “Еникьой”. Той се е намирал в окупираната от нас Северна Гърция и се е смятал за най-страшния монархо-фашистки концлагер. За него са писани книги, стихотворения, поеми.

В лагера не е имало достатъчно вода и всяка сутрин 5-6 лагерници с една бъчва, натоварена на магарешка каручка, отивали до близкото гръцко село, за да налеят вода. Всеки път обаче са успявали да скрият в бъчвата голямо количество хранителни продукти. Суджуци, масло, сирене, няколко самуна хляб. Когото съм разказвал за лагера, много често са ме питали:

- А хлябът във водата не се ли е разкисвал?

- В коя вода?

- Ами нали са ходили с бъчвата за вода.

- Да, ама на отиване бъчвата е била празна.

Просто лагеристите са забелязали, че децата в гръцкото село са много гладни и те, като социално ангажирани хора тайно са изнасяли от концлагера храна, за да нахранят децата от селото.

В лагера вкарали и Анто Бояджиев - виден столичен адвокат и анархист. А той бил с буйна къдрава - черна грива. Нареждат му да се остриже. Той заявява, че косата му е знак на неговото лично достойнство и няма да се остриже. Обясняват му все пак, че това не е почивен дом, а концлагер. Той отказва. Вкарват го за два дни в карцера. Пак отказва да се остриже. И го оставят с косата. Ако го наскачат въшки, сам да се оправя!

А по време на социализма, някъде до началото на 60-те години, в училище ни стрижеха „нула номер”. Е, само момчетата.

Концлагеристите са можели да получават колети по всяко време. Правели са си увеселения. Провеждали са си марксически кръжоци. А на който не му се е стояло в лагера или пък си е имал важна работа, не е било проблем да избяга. Веднъж обаче избягали трима души наведнъж.

Комендантът на лагера ги събрал и ги предупредил, че ако избягат повече от двама души едновременно, ще има тежки наказания и голямо затягане на дисциплината. Някой да е чувал за избягали концлагеристи от Белене или от Ловеч?

За унижението преди и след 9 септември

Наскоро в едно свое интервю Сергей Станишев се оплака, че баща му след 10 ноември 1990 г. е бил подложен на унижения (два пъти е викан на разпит). Е, вероятно не е било приятно. Но да призоваваш за състрадание към един човек, който в продължение на десетилетия е участвал активно в тоталното унижение на българския народ? Това... е повече от нахалство.

Като говорим за унижението през тези 45 години, няма да говорим за големите престъпления на социалистическата система, няма да говорим за десетките хиляди, избити без съд и присъда. Те не са били унижавани, те просто са разстрелвани - в тила или в челото, както тогава е била модата. Няма да говорим за Белене, Ловеч и другите подобни заведения. Там хората са били така измъчвани и малтретирани, че не са мислили за унижението, а само за физическото си оцеляване. Е, някои не оцеляха.

Ще говорим само за обикновеното, елементарно, но ЕЖЕДНЕВНО унижение, на което през тези години беше подложен българският редови гражданин. Ще посоча само няколко примера от богатата социалистическа палитра.

Но това не са някакви особени или изключителни случаи, напротив - ей така, случайно грабнати от огромната купчина примери. Това е нужно, защото вече има хора, които в съзнателния си живот са имали щастието да не се докоснат до тази човеконенавистна система.

Нека да си припомним случая с Анто Бояджиев, който си е развявал черната грива в монархо-фашисткия концлагер. Това му било личното достойнство и не позволил да го острижат. А нас в училище по времето на социализма ни стрижеха редовно “нула номер”. Но ако към голата глава прибавим и една-две младежки пъпки?! Можете да си представите как се чувства начинаещият покорител на женски сърца.

През 70-те години беше възложено на келнерите (повечето от тях, разбира се, ченгета) да изхвърлят от ресторанта или от кафенето всеки младеж, който не е прилично подстриган. А какви са критериите на келнера? Знае ли човек. Беше забранено да ходиш с брада. А това пък какво пречеше на всемогъщата партия. Защо се вършеха тези дивотии. От елементарна глупост? Не, оказа се, че не е от глупост. Напротив!

Отговорът получихме от същите разсекретени архиви на Политбюро, за които става дума в началото на книгата. Не си спомням дословно точната формулировка, но ще я цитирам по смисъл: „Следвайки примера на съветските другари, ежедневно да се измислят ситуации, които да притесняват и да унижават обикновените граждани.”

Не знам, разбира се, дали са били спуснати насрещни планове, в които е указано колко унижения трябва да бъдат реализирани ежедневно на глава от населението. Може би на някому още не е станало ясно защо все пак. Много просто. Защото униженият човек е послушен човек. А за номенклатурата нямаше нищо по-важно от това - на спокойствие да си пие уискито.

В своето интервю Сергей Станишев се опита да изкара баща си почтен, скромен и интелигентен човек. Сякаш не е чувал притчата за магическия триъгълник. А тя е проста: Комунист Интелигентен Честен.

На всеки от ъглите на триъгълника е отбелязано по една качество. Например ако притежаваш две от качествата, отбелязани на него, не можеш да имаш третото. Сиреч - ако си интелигентен и комунист, не можеш да бъдеш честен, ако си честен и интелигентен, не можеш да бъдеш комунист и т.н.

Спомням си по тоталитарно време, когато се появи тази притча как се зарадвах. Викам си - виж колко са изобретателни и находчиви българчетата?! Истината обаче се оказа друга. Скоро научих, че е измислена в Германия през 1935 г. Само че на ъгъла, свързващ двата катета, вместо комунист е стояло националсоциалист. А сега разбирам, че тази притча всъщност много ясно обяснява същността на тези две системи. И по-добре от всякакви анализи и научни трактовки. А това, че тази притча се е появила както по време на фашизма, така и по време на т. нар. социализъм, говори недвусмислено колко двете системи си приличат и колко нищожна е разликата между тях.

И аз наистина не разбирам защо досега за тази шокираща прилика се говори така свенливо.

През целия преход, вече повече от двадесет и пет години, особено като наближи датата 9 септември, в медиите изплуват твърдения и внушения, че въпреки грешките социализмът все пак е направил и доста добри неща за България.

“ДА ОБЛАГОРОДИШ СОЦИАЛИЗМА, Е ВСЕ ЕДНО ДА ОБЛАГОРОДИШ СИФИЛИСА.’

Това го беше казал Владимир Свинтила (лека му пръст) още по времето, когато не беше безопасно да казваш какво мислиш.

Ако някой в трамвая те настъпи и се извини, това е напълно достатъчно. Но ако убият баща ти или изнасилят дъщеря ти, едно голо извинение не стига.

А комунистите и техните правоприемници даже не пожелаха да се извинят искрено за безбройните престъпления, хилядите убийства, концлагери, изсел-вания, пречупване на съдби - и то повечето от тях на хора без никаква вина в юридически и общочовешки смисъл.

Вместо да се покаят, същите започнаха да тръбят за насилията и престъпленията преди 1944 г.

Аз съм против всяко насилие. Независимо кога е извършено. Само че между престъпленията, извършени след 1944 г. и преди 1944 г., има една съществена разлика. И тя не е в броя на жертвите. За престъпленията преди 9 септември 1944 г. бяха наказани всички, абсолютно всички. А за престъпленията след това не беше наказан кажи-речи никой. От морална гледна точка това е страшно. Страшно е, когато на един народ се демонстрира, че големите престъпления и престъпници могат да останат ненаказани. И днес ние берем плодовете. Дребните крадци и закононарушители ги гонят и осъждат, а когато някой е откраднал повече от десетина милиона, той вече е недосегаем и може цинично да ни се смее в лицето.

А най-странното е, че по избори болшинството от беловласи пенсионери стават в ранни зори и (и с песен) отиват да гласува за правоприемниците на БКП. Без да си дават сметка, че ако не беше 9 септември, те нямаше да вегетират със 130 лева на месец, а щяха да получават минимум по 1 000 лева пенсия. Както е във всички нормални държави. Нека да помислим какво би станало, ако на 9 септември 1944 г. България не беше станала васална, тоталитарна, недемократична държава.

За щастие, историята ни предлага и един изряден от научна гледна точка пример - ФРГ и ГДР. Едни и същи хора, живели в две различни системи. След обединението на „двете” Германии през 1990 година правителството на Западна Германия започна ежегодно да излива в източните провинции огромни парични средства от порядъка на... Хайде, проверете своята фантазия и познайте колко. Няма да можете. Ще ви кажа. Всяка година от 1990 г. в „бившето” ГДР се изливат 180 милиарда марки. Година след година, година след година, та досега. А по стандарт двете части на Германия още не са се изравнили. Е, това е разликата между капитализма и социализма - 180 милиарда марки го- дишно. Които, както се вижда, още не помагат.

Поначало обществените строеве не се делят на добри и лоши. Има само лоши, по-лоши, най-лоши и отвратителни. И капитализмът е безспорно един лош обществен строй. Но не трябва да забравяме, че в продължение на 45 години ние живеехме в един отвратителен.

Преди време разговарях с един немски политолог и му казах, че между развитието на Западна Германия след войната и на България след 1990 година има известна аналогия. На учудената му физиономия добавих, че аналогията е с обратен знак, което още повече го обърка. След войната в Западна Германия всичко беше тотално разрушено. Градове, заводи, комуникации. Но беше останал моралът на хората и тяхното отношение към реда, работата и институциите. И за тринадесет години сътвориха икономическо чудо. В България след началото на прехода всичко си беше на мястото - заводи, фабрики, язовири. Но през тези четиридесет и пет години беше тотално разрушен моралът на българина. Само с лъжа, непочтеност и двуличие би могъл да просперираш и да осигуриш някакво бъдеще за децата си. На това ни научиха. Оказа се, че един морал се разрушава лесно, но повторното му изграждане иска много, много време и усилия. Нямам усещането, че ги полагаме.

Често ми се е случвало бивши комунисти да ме репликират:

- Какво ми говориш? Я си виж демокрацията!

И в тази връзка се сещам за един стар виц - доста тъповат, но пък пасва много за случая. Пътува в трамвай един човек, облечен опрятно - костюм, бяла риза и връзка. Качва се друг много пиян, клати се и му повръща на бялата риза и костюма. Естествено, потърпевшият се възмущава гласно, а пияният му казва: „Абе, какво ми викаш, я се виж ти на какво приличаш!?”...

И трябва да мине много, много време, докато се изчистят петната от повръщаното по дрехите и по душите.