Модерните технологии и вредните съставки в множество храни могат да провокират хиперактивност при децата, алармират белгийски учени. Те са категорични, че освен генетично заложената предразположеност, лекарите трябва да търсят като причина за отключване на проблема и недоспиването, стреса в училище, както и многобройните часове, които малчуганите прекарват в гледане на телевизия или използване на смартфони.

Д-р Катрин Ветзбургер, педиатър в Университетската болница в Шарлероа, подчертава в изследването си "Дисфазия на развитието – невропедиатричен подход", че през последните години Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност предизвиква множество противоречиви направления в медицината. Специалистката е категорична, че проблемът се проявява под различни форми и може да бъде със съвсем разнообразни симптоми. Но тя изтъква, че именно от това произлиза и фактът, че често лекарите прибързват с диагнозата, назначават неправилно лечение или дори съвсем съзнателно спекулират със СДВХ, използвайки го дори за оправдание на по-агресивен характер или лошо възпитание.

Факт е, че именно СДВХ използва като оправдание американската гимнастичка Симон Байлс за това, че е взимала допинг с разрешение. Тя се окичи с четири златни и един бронзов медал от Олимпиадата в Рио и дори получи като бонус специална среща и целувка от любимия си актьор Зак Ефрон. Днес обаче конкурентките й се питат дали това е било честно? Честно или не, Симон официално е диагностицирана със СДВХ. Звезди, които признават, че също са страдали от проблема са Майкъл Фелпс, Джим Кери, Райън Гослинг, Ричард Брансън, Парис Хилтън, Чанинг Тейтъм. Всъщност според статистическите данни СДВХ засяга от 3 до 7% от децата в предучилищна възраст, като пиковата му проява е между шестата и седмата година. Установено е, че 50% от хиперактивните деца след това са и хиперактивни юноши, а при 20% симптомите могат да продължат да се проявяват и в зряла възраст.

Преди всичко д-р Ветзбургер обяснява, че невинаги синдромът на дефицит на вниманието е свързан с хирперактивност. Напротив официалното наименование на проблема е Синдром на дефицит на вниманието със или без хиперактивност. Белгийската специалистка цитира изследвания, според които 45,5% от децата на възраст 6-12 години, страдащи от СДВХ, проявяват единствено признаци на проблеми с концентрацията и бързо губене на интерес към различните активности. Те обаче не са нито прекалено буйни, нито неконтролируеми. В "Дисфазия на развитието – невропедиатричен подход" педиатърката подчертава също, че не бива да се смята, че децата, страдащи от дефицит на вниманието са по-бавно развиващите се от другите. Напротив, учените са установили, че в повечето от случаите те проявяват много по-добра успеваемост на различни тестове и понякога дори граничат с гениалност. Те могат да запаметят десетки думи на чужд език за часове, но в същото време да се разсеят от най-малкия шум или движение. Специалистите са категорични, че често в средата в училище те не са конкурентоспособни, не защото са по-глупави, а напротив – защото мислят нестандартно и не могат да изтърпят дългите часове на съсредоточаване на вниманието. Такива ученици бързо се отегчават и правят грешки, защото са дезорганизирани и прибързват. Затова в световен план родителите на деца със СДВХ избират класове, чиято натовареност и ритъм на работа е съобразена със специалните нужди на учениците или дори залагат на домашното образование. А тестовете показват, че когато са правилно мотивирани, тези деца често постигат много по-високи резултати от средностатистическите ученици.

От друга страна не бива и всички деца, които са буйни, да бъдат прибързано диагностицирани със СДВХ, категорична е д-р Ветзбургер. Тя уточнява, че кризите на буйни изблици са нормални при децата и най-често се проявяват в определени времеви периоди или при смяна на установената среда – тръгване на ясла, детска градина или училище, смяна на класа или учителката, раждане на ново дете в семейството, развод на родителите. Специалистката подчертава, че възрастните често дори не си дават сметка колко високи са нивата на стрес за децата в тези преходни периоди. Учени смятат дори, че той е отключващ фактор на развитие на диабет. Категорични са, че непрекъснатият страх от новата среда, предизвикателствата на непознатата обстановка и притесненията дали ще се справиш с всички ангажименти са предпоставка за проява на различни проблеми при децата.

Разсеяността, кризите и липсата на внимание обаче може да отшумят с течение на времето, уточнява д-р Катрин Ветзбургер и обяснява, че СДВХ всъщност се установява трудно, затова и не бива да се бърза с диагнози и лечение. В "Дисфазия на развитието" тя уточнява, че в голям процент от случаите проблемът се дължи на генетични фактори, структурни характеристики, проблем в развитието на мозъка, дори травма или инфекциозно заболяване. Въпреки това новите опити доказват, че средата и начинът на живот също са важен фактор за отключване на синдрома. За момента все още не съществува категоричен тест, който да доказва наличието му. Правят се множество изследвания – на активността на мозъка, на сърцето, на щитовидната жлеза, следи се за епилептични припадъци. Специалистите са категорични, че преди назначаване на лечение е добре детето да се наблюдава поне шест месеца, за да се установи дали реално става дума за СДВХ.

Защото често лекарите бъркат симптомите на нервност, депресия или раздразнителност с хиперактивност. А лекарствата, които се предписват – психостимуланти и антидепресанти в много от случаите са силни и могат да провокират тежки странични ефекти особено ако не са правилно предписани. Някои специалисти напълно изключват употребата на психотропни вещества и залагат на терапия с витамини, ензими, минерали, аминокиселини, дори хомеопатия. Д-р Катрин Ветзбургер подчертава също, че дори и специалистите да имат съмнения за наличието на синдрома още в първите години на детето, категорично може да се установи наличието му едва след навършване на 6-годишна възраст, когато мозъкът се е развил достатъчно. 

Диетолози пък са категорични, че много от подобрителите в хранителните продукти също може да са причина за отключване на хиперактивност. В списъка със страничните ефекти на оцветителите, консервантите и подобрителите в храните, като отключващи хиперактивност са отбелязани:

- тартразин - провокира пристъпи на хиперактивност, астма и уртикария при деца. Смята се, че има връзка с туморите на щитовидната жлеза и увреждането на хромозомите. Използва се в оцветените напитки, сладкиши, сладка и мармалади, корнфлейкс, снакс, консервирана риба, сухи супи.

- сънсет жълто – страничните му ефекти са хиперактивност, уртикария, ринит, алергии, тумори на бъбреците, увреждане на хромозомите. Използва се в зърнени продукти, печени тестени изделия, снакс, сладолед, напитки и замразени храни, а също в някои медикаменти.

- амарант – получава се от въглищен катран, може да отключи пристъпи на астма, екзема и хиперактивност. Възможно е да води до тумори и увреждане на плода при бременни. Използва се в кексове, плодово ароматизирани пълнежи, желатин.

- бензоена киселина – причинява астматични кризи, неврологични разстройства и хиперактивност. Добавя се към алкохолни напитки, печени храни, сирена, дъвки, подправки, някои замразени храни, сосове, сладкарски изделия, дори лекарства.

- натриев/калиев нитрит – могат да доведат до хиперактивност. Освен това са потенциални канцерогени. Използват се като консерванти.

- бутил хидрокси анизол – предизвиква алергични реакции, хиперактивност, дори образуване на тумори. Добавя се като антиоксидант в масла, маргарини, сосове, дори дъвки.

Как безсънието и преумората се отразяват на кризите на хиперактивност, четете в хартиеното издание на "168 часа".