Защо в България няма инвестиции като в Чехия, Словакия, Естония, Латвия, Литва и останалите източноевропейски страни?

Защо в класацията на "Юромъни" тази година те са на челните места по почти всички икономически показатели, а ние отново клоним към изоставачите Македония, Сърбия и други като тях. Защо в уж фалиралата Гърция продължават да живеят по-добре от нас, все едно имат по две глави, а ние вечно сме с половин?

Една от причините е

фаталният сблъсък с българския чиновник,

който може да убие и най-добрата бизнес идея и с лекота да унищожи ентусиазма на всеки наш или чужд инвеститор.

Министрите ни може да обикалят цял свят, опитвайки да привлекат инвеститори, но големите умни пари от години ни заобикалят, за да избегнат мъртвата хватка на българския чиновник.

Периодично някой чужд инвеститор проплаква в медиите, че се опитва да изгради затворено селище, голямо предприятие или нещо подобно, но е шокиран от бавните процедури и блатото, създадено от нашенските бюрократи.

Да не говорим за ада, в който попадат малките фирми и обикновените граждани,

които не могат като големите да се оплачат на правителството

Примерно за една обикновена услуга като трансформация на съществуващ офис, който може във всеки момент да заработи като магазин, у нас е необходимо повече от една година.

По закон процедурата

трябва да отнеме една седмица, ако човек внесе готов проект. За целта той трябва да наеме проектанти,

които с подписите и чертежите

удостоверяват, че въпросното помещение става за магазин. След това те отиват във фирма за строителен надзор, която също слага печатите си.

С внасянето на проекта в общината

щраква капанът

Човек има два варианта - да получи забележките в писмен вид или в устен.