Викахме му Гришата.

Всъщност се казваше Григоров и беше учител по история в музикалното училище.

Когато влязох за първи път в час по история, той ни погледна (имаше старомодна прическа с коса, зализана назад) и каза - "ученици, сега вземете учебниците си. А сега ги приберете в чантите си и ги дайте на родителите си, да си увият някакви неща в тях!".

И започна да ни преподава история.

Но не ни даваше да четем и ред от учебника.

Говореше страшни за времето неща - Стамболов не беше лош, а добър. Цар Борис трети не беше "монарх фашист", а държавник с трагична съдба.

Сталин беше ужасяващ диктатор.

Говореше ни за Солженицин, за Пастернак.

Разказваше ни толкова смешно българската история, че целият клас избухваше в смях, когато той, Гришата, започваше повествованието си за византийците, които навлезли в прохода, па свалили дрехите си и влезли в реката, за да се чипкат...

По-късно щях да дочуя слухове - Гришата е доцент по история, прокуден от университета и намерил пристан като обикновен даскал по история в Музикалното училище.

Беше строг в оценките си. Никога не видях повече от "добър 4".

А и, да ви призная, никога не съм бил добър в помнене на дати.

Днес, в навечерието на 15 септември, в деня, в който изчетох най - големите глупости в социалните мрежи от доста време насам, съм сигурен, че нямаше да имам сили да се надсмивам над времето и себе си дори, ако не бяха часовете на Гришата.

Утре Лазар ще отпочне 8 клас.

В 11 часа с майка му ще го заведем до същото това музикално училище, в което учех и аз.

Само че днес то е в друга сграда.

Старата сграда на Оборище 5 е пред разпад, защото има някакви проблеми със собствениците й.

Но аз знам защо старата сграда няма да се разпадне никога.

Защото това място е обитавано от духа на ония ученици на Гришата, които се научиха да обичат историята.

И да не вярват на учебниците...

Честит 15 септември!

И скъсайте тоя тъп учебник по омраза!

Макар че в тая дисциплина сме пълни отличници, нали?