През юли 1990 г. гробът на бившия премиер и виден деец на БКП и Коминтерна Васил Коларов, наричан между близките си Дедушка, е изровен с багер. Внучка му Цветана, която вече не е между живите, и семейството й научават много бързо какво се случва. Внукът му, носещ същото име, не е в България, а е на работа в посолството ни в Тунис.

"Сестра ми ми се обади и каза, че гробът на гърба на мавзолея на Георги Димитров е съборен, че със семейството си са се опитали да отидат първи, за да съберат останките от дядо ми, но не са успели. Имало е хора, незнайно кои, които са ги изпреварили и са прибрали част от костите.

Никой не ни е съобщил официално какво става, не се е обадил да ни предложи да вземем останките. Даже не знам дали е било с държавно или общинско решение", разказа Васил Коларов-внук.

Пак тогава той препоръчал на сестра си да потърси съдействие от БСП, но соцпартията не реагирала. Така Цветана Коларова и семейството й отишли да приберат разхвърляните кости на следващия ден, след като багерът е минал и срутил гроба. Това става, когато на 17 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов взема решение тялото на Георги Димитров да бъде извадено от мавзолея и да бъде погребано

Естествено, тогава вниманието е приковано към Вожда, а не към Васил Коларов. В крайна сметка внучка му Цветана Коларова и семейството й препогребали останките в семейния гроб на майка си и баща си на Централните софийски гробища.

На стария гроб зад мавзолея е имало и паметна плоча на комунистическия лидер, където семейството поднасяло цветя и чествало годишнини от смъртта му преди 1990 г. Когато внукът му се върнал в България през 1992 г., решил да я потърси, за да я сложи на семейната гробница на Централните софийски гробища. Отново се обърнал към БСП за съдействие. Тогава обаче тя е в опозиция, на власт е правителството на Филип Димитров. През 1991 г. мнозинството на СДС и ДПС в парламента гласува Закон за конфискация на имуществото на БКП.

От "Позитано" 20 обяснили на Васил Коларов-внук, че паметникът на дядо му

е взет по силата на този закон и се намира в склад на Централните софийски гробища. Наследникът на комунистическия лидер отишъл и там, но не получил паметната плоча, защото тя вече била прехвърлена като собственост на общината и нямало как да я дадат на семейството.

Паметникът бил строен с държавни средства навремето и не можело да стане притежание на внуците на Васил Коларов.

Паметникът бил строен с държавни средства навремето и не можело да стане притежание на внуците на Васил Коларов.

“Сега вече въобще не съм сигурен дали паметникът все още се намира във въпросния склад. След 1991 г. не съм се занимавал повече с този въпрос”, заяви внукът му съименник.

Не само част от костите, но и лични вещи на Васил Коларов изчезват безследно за семейството му. До 1990 г. те са съхранявани в къщата музей, която се намирала на ул. “Асен Златаров” в столицата. По времето на Иван Костов тя е реституирана на наследниците на проф. Шишманов от Софийския университет. Той е бил приятел с комунистическия деец, който живеел на тавана през 40-те години. Семейството научило с два месеца закъснение, че имотът е върнат на законните му притежатели.

Тогава отишли да видят какво е останало от личните вещи, някога изложени в музея на Васил Коларов, и установили, че там стои само голямото и тежко пиано с два свещника отстрани. Внуците му успели да си го приберат, което и сега стояло като спомен в дома на внука му.

Освен упражненията на пиано той свирел и на цигулка. Обичал и да рисува с маслени бои. Част от картините му също са изчезнали.

“У нас има 2-3 портрета. Повечето бяха в архива на БСП. Пазеха се в политехническия музей в двора на къщата на Георги Димитров. Там имаше и негови лични документи - разказва Васил Коларов-внук. - Още през 1992 г. се опитах да ги взема обратно, но от къщатамузей не ми отговориха. Тогава се обърнах към БСП и те първоначално отказаха да ми съдействат. По-късно отговориха, че личният архив на Васил Коларов е предаден на Централния държавен архив в насипно състояние. Тъй като става въпрос за негови картини и лични писма, вероятно ще заведа дело. Държавният архив не дава отговор - не ми отказва достъп, но и не ми връща писмата и картините."

Бившият председател на VI Велико народно събрание и ръководител на временното държавно управление имал и огромна библиотека от 20 хиляди тома, които съпругата му Цветана е дарила на Народната библиотека. Тя съдържала главно обществено-политическа литература.

Внукът му - щатен служител на Държавна сигурност

В Москва получавали допълнителни купони за хляб по време на войната

Животът на Васил Коларов-младши е свързан с Москва и Държавна сигурност. Роден е в руската столица през 1937 г. и се връща с майка си в София през 1945 г. в края на април. Завършва гимназия, след което следва в Москва физика и постъпва на работа във физическия институт на БАН. По-късно - през 1970 г., става щатен служител на ДС на научно-техническото разузнаване. Работил е в посолствата в Тунис, Италия, Франция, Мексико.

Като е бил на 4 г., при бомбардировките край Москва бомба пада в съседна на тяхната къща, но не избухва. Само че постройките са били дървени и се разхвърчават трески. Една от тях се забива в рамото му и се налага да я извадят с операция.

"Много кръв изтече, шиха ме в болница", разказа Васил Коларов. После той, сестра му и майка му са евакуирани в Киргизия. В тогавашните гладни години ядяли костенурки и змиорки. За 2 г. в киргизкото село яли само веднъж месо. И то защото конят, с който си носели продукти от града, си счупил крака и го направили на кюфтета.

По време на войната баща му е лекар в съветската армия. Бил е началник на санитарната служба на гражданската авиация, която превозвала ранени партизани от бойното поле към Москва. Преди това е бил и в Испания като интербригадист.

Това му дало привилегията да получава допълнителна дажба хляб - т.нар. пайок, която също се вземала с купони, както и останалата храна в Съветския съюз. В края на април 1945 г. семейството се върнало в България.

Пътували почти 10 дена с влака от Москва. Композицията спирала постоянно, за да дава път на военните ешалони, защото войната все още не е била свършила. Забранили им да слизат на гарите, за да не попаднат на невзривени мини. Баща ми беше офицер в съветската армия. Имаше т.нар. пайок - допълнителна дажба хляб, за която имахме допълнителни купони. Повечето продукти бяха с талончета. За децата също имаше допълнително.

Васил Коларов-внук твърди, че не е имал никакви привилегии заради произхода си.

Потеклото нито му помогнало, нито му попречило. В гладните години - в края на 40-те и началото на 50-те, се хранел с това, което и съучениците му. Помни, че от "Уницеф" изпращали сандвичи в училището за децата.

Завършил с отличен гимназия, четворка по петобалната система имал само по френски. По ирония на съдбата именно с този език после си изкарвал прехраната.

Интервю

БСП е от основните виновници за кашата в България

Гласувах против преименуването на соцпартията, затова я напуснах

- Г-н Коларов, бяхте кандидат в листата на БСП. Привърженик ли сте на политиката й?

- БСП е един от основните виновници за цялата тази каша, която стана в България. Кой създаде СДС? БСП. Кой прие ликвидация на всичко на кръглата маса? Пак БСП. След това на практика допусна връщането на капитализма у нас. Знаменитата програма Ран-Ът. На практика БСП ги покани тези приятели американци.

- Защо не сте били член на БСП?

- Не влязох, след като гласувах против преименуването от БКП в БСП.

- Други несъгласия имахте ли - с Лилов, с Луканов?

- Лилов не го познавам, но с Луканов имахме много големи разногласия. С него сме расли заедно от малки. Цялата линия, която той проведе след 10 ноември, беше абсолютно предателска спрямо България.

- Към Тодор Живков какво ви е отношението?

- Общо взето, по-скоро положително, отколкото отрицателно. По негово време се направи много за тази страна.

- Поддържате ли връзки с наследниците на Георги Димитров?

- Познаваме се със сина му Бойко Димитров, но не сме близки.

- Имате ли политически амбиции?

- На моята възраст нямам амбиции. Бях в листата на БСП на изборите миналата година, защото бяхме в коалиция. Ние от Комунистическата партия на България предложихме по-млади хора, но БСП не ги прие. Те решиха да ме кандидатират.