В Базел, където се пази голяма част от съкровището й, останал едва 1 тон.

Сърбия е в неведение как са изчезнали близо 16 тона злато от нейния резерв, който е депозиран в Базел, Швейцария, в Банката за международни разплащания. Голямата мистерия е къде са отишли парите, които са получени при продажбата.

Неясно е как от 16,8 тона благороден метал в трезора в момента там се намира едва 1,1 тон, казва управителят на централната сръбска банка Йоргованка Табакович. Останалата част от сръбското покритие с благороден метал до 18,3 тона е в Народната банка на Сърбия в Белград.

Тепърва според нея компетентните органи ще установяват какво се е случило, при това разследването ще трае дълго време. Със сигурност право да оперират официално със златото в Базел са имали малко хора, но засега никой не може да каже какво се е случило.

Златният резерв на Югославия е бил блокиран, докато траеха войните срещу Слободан Милошевич. При разделянето на страните от бивша Югославия през 2001 г. е подписано споразумение за разпределяне на златния резерв на тогавашната Съюзна федеративна република. Общо той е бил 46 тона и се е намирал също в Базел в Банката за международни разплащания по сметка на Народната банка на СФРЮ. Според договореното между републиките на Сърбия и Черна гора, които през 2001 г. все още са една държава, се падат 18 тона. От тях през 2006 г. при отделянето на Черна гора на новата страна са прехвърлени 1,2 тона, а останалите 16,8 тона златни слитъци в Базел остават по сметка на Народната банка на Сърбия.

Другите до 46,1 тона са разпределени пропорционално според големината на държавите, като най-малък резерв получава Македония.

През 2001 г. освен 46-те тона злато в Базел републиките са си разпределили още 8,5 тона от благородния метал, който тогава се е намирал в Белград. Сърбия и Черна гора получават около 40%. И то се пази в трезор на централната банка в сръбската столица.

Малко след разпределянето на златото – в същата 2001 г., Белград пуска на международния пазар 5 тона слитъци и бързо ги продава, пише всекидневникът "Вечерни новости". Съдбата на парите, които са получени при продажбата, е неясна. Народната банка на Сърбия твърди, че компетентните власти работят за разкриването на мистерията около липсващите пари.

Според сръбските медии е неизвестно защо изобщо е имало необходимост от продажба на злато, при положение че от 2000 до 2012 г. в Сърбия са влезли 30,4 милиарда евро от чужбина и валутните резерви нарастват с 9,8 милиарда евро. Щом като страната има сериозен приток на чуждестранна валута, очевидно няма липса на пари, твърдят медиите в Белград.

Бившият гуверньор на Народната банка на Сърбия Младжан Динкич не знае какво се е случило. Според него всички данни за валутните резерви на банката, вкл. и за златото, са публични. По негово време институцията е и продавала, и купувала злато в зависимост от потребностите на страната за ликвидност. УТака правеха и моите наследнициФ, казва Динкич. Според него валутният резерв на страната се е увеличил 10 пъти, когато той е бил управител на централната банка.

Първият югославски златен резерв е от злато, което Привилегированата национална банка на Кралство Сърбия придобива при основаването си на 2 юли 1884 г. като частна компания. Сърбия я превръща в смесено дружество. Впоследствие благородният метал е внесен в новата Национална банка на Кралство Югославия. А когато идва републиката, тя разполага с доста по-малко златни слитъци в Базел.

През 30-те години властите в Белград решават да евакуират златния си резерв и го транспортират през Атина с военен кораб до Англия. Там пристигат 980 сандъка, в които има 3379 златни кюлчета. Националната банка на Кралство Югославия в Лондон вече има 225 златни кюлчета.

По време на войната заради очакваните атаки над Англия сърбите местят благородния си метал в САЩ. Той е 33 683,51 унции. Част от златото е продадено и парите са депозирани в централната банка в Бразилия.

В размирните години част от ценния метал се пази в мазе в град Ужице и в Сараево, което по-късно е експроприирано от хърватските усташи.

След края на войната Югославия изтегля златото си от САЩ и го депозира в Базел.