Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Битка за трона на Узбекистан

Крият смъртта на Каримов, докато някое от враждуващите лобита - на арестуваната му дъщеря или на премиера на страната, не победи.

Властитe на Узбекистан не дават официална информация дали 78-годишният президент на страната Ислам Каримов е починал. До 31 август официално бе съобщено само, че той е хоспитализиран.

На 28 август по-малката му дъщеря Лора Каримова съобщи в социалните мрежи, че баща й е претърпял инсулт и е в реанимация. Източници от страната, която се конкурира по секретност със Северна Корея, Ислам Каримов вече не е жив. Смъртта му бе потвърдена от експерта по Централна Азия Аркади Дубнов, който се позова на свои източници, съобщи сайтът "Газета".

Информацията бе опровергана от човек от ръководството на страната пред "Интерфакс". Преди това роднини на Каримов нееднократно отричаха слуховете за прекарания инсулт на президента и неговата смърт. "Изпълнителният комитет на ОНД не е информиран за състоянието и здравето на президента на страната" - съобщи на 29 август изпълнителният секретар на ОНД Сергей Лебедев.

"Информацията е достатъчно противоречива. Ние искрено пожелаваме на президента на Узбекистан да оздравее" – каза той. От Москва прессекретарят на Путин - Дмитри Песков, каза,че е недопустимо да се обсъжда хипотеза за смърт на Каримов и бъдещето на страната. Възможно е противоречивата информация за здравето му да е свързана с битката за наследника на "ташкенския трон", смятат наблюдатели. Брежневски сценарий.

Журналистът Дмитри Кислов, живеещ в Москва, е редактор на сайта "Фергана", забранен в Узбекистан. Той пръв съобщи новината за непотвърдената официално смърт на политика, след което тя бе повторена от много други издания. Във вечерните новини на основния узбекски тв канал за смърт не се говори, а Каримов е действащ държавен лидер.

Дмитри Кислов подозира вероятен "брежневски сценарий". Той има предвид забавеното съобщение за смъртта на съветския лидер през 1982 г. Според узбекската конституция в случай на смърт на Каримов страната ще се управлява три месеца от председателя на Сената. Той трябва да осигури провеждането на нови президентски избори.

Бившият първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Узбекска ССР (1989-1991) управлява Узбекистан 26 години след независимостта на съветската република. През 1990-1992 г. стана премиер, а след това президент. На първите избори печели 86%, а след това - стабилно над 90%.

"Резултатът им в Узбекистан досега винаги е бил ясен предварително" – твърди Кислов. Но в момента в Ташкент кипи битка кой може да го смени на поста

Докато президентът е в болница, се развихриха задкулисни интриги.

"Има две тенденции - казва пред "Уолстрийт джърнъл" Стивън Сестанович, професор в Колумбийския университет. - В репресивна страна като Узбекистан, където политическият плурализъм никога не е бил на почит, силовите министерства - полиция, военни, разузнаване, неизбежно контролират прехода към властта.

Втората гледна точка е свързана с традиционната социална идентичност на узбеките: дълбоката привързаност и принадлежност: клан и племе."

"Проблемът за наследника на бащата-основател на бившия съветски Узбекистан заемаше сериозно място в политиката през последните години. По-голямата му дъщеря Гулнара Каримова - поп звезда, моделиер и дипломат, изпадна в немилост и в момента е под домашен арест в Ташкент, след като прояви амбиции за върховната власт.

Смятана за една от най-силните жени в Централна Азия, от есента на 2013 г. Каримова започна да губи позиции, а срещу близките й представители на спецслужбите в Узбекистан стартираха наказателни дела. Гулнара Каримова бе осъдена в Узбекистан по обвинение, че е ощетила държавата с над 190 млн. долара.

“След като се избавиха от нея, започнаха да създават план кой ще бъде следващият приемник", коментира пред "Форин полиси" Лука Анчески, експерт по Централна Азия от Университета в Глазгоу.

Според журналиста Аркадий Дубнов най-големи шансове да заеме ташкенския “трон” има вторият човек в йерархията - 59-годишният премиер на Узбекистан Шавкат Мирзияев, който е начело на правителството от 2003 г. Той е смятан за съюзник на Кремъл.

Вторият потенциален кандидат е Рустам Азимов, първи заместник-премиер, ръководител на финансово-икономическия блок на правителството, според сайта "Фергана". През 1998 г. той стана финансов министър, по-късно министър на икономиката и вицепремиер, а от 2007 г. – първи вицепремиер, министър на финансите и ръководител на финансово-икономическия блок и външноикономическите връзки.

Според “Форин полиси” болестта на Каримов, както и нарастващата вероятност от предаването на властта в Узбекистан се случват в момент, когато пред страната и Централна Азия като цяло стоят най-сложните задачи в икономиката и безопасността в постсъветската история. Западни анализатори, сред които Ерика Марат, доцент в Университета за национална отбрана на САЩ, се опасяват, че без предварително уговорени процедури за предаването на властта и при пълното отсъствие на опит в провеждането на изборите този, който дойде на власт, може да прибегне до сериозни политически репресии.

Перспективата за политически преход може да влоши и икономическото положение. Рецесията в Русия вече намали валутния поток от 2 млн. работещи там узбеки, един от основните източници на свежи пари наред с памука, а забавеният икономически ръст на Китай намали инвестициите в региона. Има признаци за надигане на радикалния ислям. Политическата опозиция отдавна е разбита, а екстремистките групи са една от немногото възможности за изразяване на недоволството от режима на Каримов", подчертава в статия "Форин полиси".

"Ислямското движение за Узбекистан" даде своя принос в Рака, след обявяването на т.нар. халифат от ИДИЛ през юни 2014 г. Засилени репресии, особено в сферата на религиозните свободи, може да увеличат броя на хората, които се присъединяват към екстремистките организации.

На 1 септември Узбекистан ще чества 25 години от независимостта си. Това може да бъде първият подобен празник в историята на страната, който ще премине при отсъствието на президента. По традиция всяка година на официалния празник той приветстваше народа и изпълняваше традиционен народен танц. Анализатори отбелязват, че за него това е бил начин да покаже на обществото, че е в добро здраве. Затова и някои анализатори смятат, че официалното съобщение за хоспитализирането му е свързано с необходимостта да се обясни защо Ислам Каримов няма да танцува на 1 септември.

Коментара ()

Вашият коментар