При развод двамата родители вече ще получават съвместни родителски права, предвижда промяна в Семейния кодекс, която бе обявена в понеделник от министърката на правосъдието Екатерина Захариева. Досега съдът присъждаше родителските права на единия родител, а другият получаваше право да вижда детето при определени от съда условия. Най-често родителски права получаваше майката.

Упражняването на родителските права вече ще се решава от съда само ако някой от родителите е поискал това, предвижда новият текст. Тогава ще се определя и режимът на личните отношения, като отново съдът има възможност да присъди съвместни права в зависимост от нуждите и интересите на детето. Тогава ще се определят и местоживеене и други подробности. Предвидено е обаче съдебната разправа да спре във всеки момент със сключване на споразумение.

Съдът вече ще определя и режим на пътуване в чужбина при тежки бракоразводни процедури и конфликти. В момента деца не могат да отидат дори на училищна екскурзия в чужбина при конфликт между родителите и отказ на един от тях да подпише разрешение, обясни Захариева.

При присъждане на родителските права на единия родител другият ще може да упражнява личния контакт и неприсъствено - чрез имейли, телефонни обаждания и пр.

Бащи без брак доказват в съд, че са родители

Нова процедура за оспорване на припознаването на деца от бащи, които нямат граждански брак с майката, предвиждат промени в Семейния кодекс. Те бяха обявени в понеделник от министрите на правосъдието Екатерина Захариева и на социалната политика Зорница Русинова.

От понеделник промените в Семейния кодекс са пуснати за обществено обсъждане, а плановете на правителството са те

да влязат в сила

от 1 юли 2017 г.,

обясни правосъдният министър Екатерина Захариева. Промените са написани от работна група от двете министерства.

Агенцията за социално подпомагане ще може вече да оспорва припознаването още при подаването на заявление от кандидата за баща и заедно с прокуратурата да спрат процедурата. След което гражданинът ще трябва в съдебна процедура да докаже, че е биологичен родител на бебето, обясни зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева.

Досега процедурата по признаване не се е спирала, а се е оспорвала от социалните и прокуратурата в съда и те са поемали доказването, че конкретен мъж не е биологичен родител и не трябва да бъде признаван за баща. Това обаче струвало скъпо на държавата, обясни още Мичева.

Досегашната система е трябвало

да насърчи всяко

дете да има

двама родители,

независимо дали те са биологични, или не. Новата трябвало да се пребори с трафика на деца, обясниха представителите на двете министерства.

Социалните ще спират признаване при рискови случаи, обясни пък зам. социалната министърка Деница Сачева. Тя описа казус с бъдеща родилка, която има намерение да изостави детето си, и кандидат да припознае бащинство, който е и кандидат за осиновител. Не обясни обаче какви са гаранциите, че бащите, които нямат брак с майката, няма да бъдат подложени на чиновнически произвол.

“Тези казуси не са много”, твърди Сачева. Според данни на Евростат 60% от ражданията в България са без сключен граждански брак между родителите.

“Тази нова мярка има за цел да защити децата и да попречи на търговията с деца и заобикалянето на процедурата по осиновяване”, обясни Мичева.

 Семействата длъжни да кажат на детето, че е осиновено

Тайната на осиновяването пада напълно с промените в Семейния кодекс, които предлагат министерствата на правосъдието и на социалната политика.

Родителите вече ще са задължени да уведомят детето, че е осиновено, обяви правосъдният министър Екатерина Захариева. Това щяло да става в подходящ момент и с помощ от психолози и социални работници. Този текст трябва да предотврати издаването на тайната от “доброжелатели” в неподходящ момент, най-често в пубертета на детето, обясни Захариева.

Информирането на осиновеното дете трябва да става на възможно най-ниска възраст.

Отпадане на тайната на осиновяването вече ще се решава от съвет към министъра на правосъдието, а не в съдебно дело, предвижда друга промяна в Семейния кодекс. Досега

съдът масово отказва

да падне тайната на

осиновяването и да

разкрие биологичните

родители

дори когато причините са медицински, обясни Екатерина Захариева.

Тайната ще пада двустепенно според новите правила. Първо съветът ще решава да падне тайната и ще дава информация на осиновения къде и кога е роден, както и каква е причината за осиновяването. При съгласие на биологичните родители ще му бъдат съобщавани и техните имена. Искане за падане на тайната ще могат да подават осиновителите или осиновеният, ако вече е навършил пълнолетие.

Въвежда се и лимит каква да е разликата във възрастта между осиновителите и осиновеното дете. Досега имаше само долна граница от 15 години. Вече обаче няма да се позволява осиновяване, ако кандидатите за осиновители са по-възрастни над 50 г. от детето.

Това ограничение обаче няма да важи, ако единият от кандидатите осиновители е с по-малка разлика във възрастта. Освен това ще е невалидно и при осиновяване от баба и дядо при смърт на родителите, както и ако осиновителят осиновява биологично дете на своя съпруг или съпруга, обясни още правосъдната министърка.

Забранява се и разсиновяването, заяви още Захариева.

Променя се и процедурата по осиновяване, каза социалната министърка Зорница Русинова. Досега имаше 28 областни съвета по осиновявания и кандидатите да вземат дете трябваше да подадат молба във всеки от тях, за да им бъде търсено в цялата страна. По новите правила ще има един национален съвет. Той ще поддържа национални регистри както на дадените за осиновяване деца, така и на кандидатите за осиновители. Този национален съвет ще заседава три пъти месечно, за да одобрява осиновявания. Това според Русинова ще ускори процедурите, които в момента отнемат от 1,5 до 2 години.

Според статистиката към средата на 2016 г. общо над

2400 деца чакат да

бъдат осиновени

и близо 1500 търсят своето дете, каза министър Зорница Русинова.

Националният съвет ще е задължен в срок от 1 месец от записване на дете в регистъра да го предложи на подходящи осиновяващи.