В продължение на 5 часа безработният Цветан Евстатиев бил до смърт общински служител от Берковица, защото го злепоставил пред съученичка. При саморазправата Евстатиев, известен с прякора Зипъро, почивал на всеки 15 минути, за да не го болят ръцете.

Жертвата му - 31-годишният Стефан Попов, е откаран окървавен и безпомощен в хирургията на монтанската болница на 19 октомври 2014 г. сутринта. Там часове преди да издъхне го вижда и майка му Цецка Попова.

Предната вечер Стефан ѝ казва:

“Майко, излизам

за 5 минути до

едно място и

се прибирам”

Тогава Цецка приготвя вечеря. “Отвърнах: “Добре”, но той така и не се върна повече вкъщи”, разказва жената през сълзи пред “24 часа”. Последните думи на Стефан оттекват в съзнанието ѝ до днес.

Синът ѝ работил в отдел “Търговска и стопанска дейност” в Берковската община. Носил уведомителни писма на търговци и събирал такси от пазара в града. Берковчани го знаят като спокоен и вежлив човек. Той е завършил гимназия в родния си град. Има по-малка сестра на име Десислава.

Делото за убийството му влиза тази пролет в Монтанския окръжен съд. Голяма част от свидетелите са разпитани и се очаква процесът да приключи на първа инстанция на 17 септември.

Цветан Евсатиев-Зипъро очаква присъдата си в килия на врачанския затвор. Той е зад решетките от почти 2 години и въпреки че искаше неведнъж свобода, нито един съдия не го пусна.

Зипъро е бил

подозиран за

връзки с

наркобизнеса

в Монтана

и околните села, но до обвинение така и не се стига. Прякорът му идва от татуировка на ръката с надпис “зипър” на латиница (от английски- цип), казват негови познати. Във фейсбук той се подвиза с името Нощен труд.

Обвинителният акт срещу Зипъро е внесен в съда от зам. окръжния прокурор на Монтана Росен Петков. Според него на 18 октомври 2014 г. сутринта пред петима свои приятели Зипъро обявява, че Стефан Попов го е злепоставил пред съученичката им от гимназията в Берковица Красимира Първанова, и ще яде бой. Красимира е братовчедка на Стефан.

Петимата приятели се уговорят да се съберат вечерта в апартамента на Зипъро в берковския кв. “Изгрев”. Зипъро пише във фейсбук на Стефан и го кани в дома си за игра на карти.

Сред първите пристигнали в апартамента му са бившият граничар Силвестър Коцов и Георги Георгиев. По това време Коцов е отстранен от МВР за подкуп от пет евро. По-късно в жилището идва и друг от групата - Димитър Димитров. След 20 ч пристига и Стефан.

През нощта майка му Цецка не заспива. Звъни по телефона настойчиво, защото 5-те минути на Стефчо отдавна са минали. Той не вдига.

Обажда се обаче

майчинският ѝ

инстинкт, че

синът ѝ е в беда

“Сякаш имах предчувствие за нещо лошо. Сутринта отидох на църква, както всяка неделя, и въпреки че съм в божия храм, умирах от тревога”, спомня си Цецка (Какво разказва за сина си - виж в интервюто).

През това време в апартамента на Зипъро избухва скандал между Стефан и Силвестър, който му удря шамар. Зипъро също се включва в боя. Иска обяснение от общинския служител какво е говорил за него пред общи познати във връзка с Красимира. Стефан отрича да го е злепоставял. Зипъро се вбесява и той започва с ръце и крака да налага Стефан пред очите на останалите от компанията, пише в обвинителния акт.

От силните удари Стефан се свлича на пода, но Зипъро не трепва. Продължава да сипе обвинения - този път, че общинският служител го “топил” в полицията за наркотици. Казва му, че ще го превърне в свой дилър.

След известно време свидетелите на саморазправата Коцов и Георгиев казват на насилника да спре, но

Зипъро изважда

нож и ги

заплашва, че

ще посегне на

живота им

Стефан кърви. Накрая Коцов убеждава Зипъро да престане. Натоварва Стефан в личната си кола и го кара в дома на приятеля им Анатоли Ангелов. Там пребитият пие вода и си измива лицето. Коцов тръгва да го връща към дома му, но през това време Стефан повръща кръв.

Тогава бившият униформен се обажда на Зипъро и казва, че ще остави Стефан в монтанската болница. Зипъро нарежда от другата слушалка: “Ако питат къде е бит, кажи в Слънчевата градина в Монтана”.

В началото на разследването полицаи предполагат, че Стефан е налаган не само с ръце и крака, но и с бухалка. Твърдят, че младият мъж е бил изтезаван, след като Зипъро го вързал на стол.

В обвинителния акт обаче това не е застъпено. Такава е била първоначалната полицейска версия, обясняват от прокуратурата.

На 19 октомври сутринта Стефан звъни на баща си Васко и му съобщава, че е в болница. Преди таткото да иде там, съобщава на полицията в Берковица, че синът му е станал жертва на престъпление. Пред разследващите Стефан посочва името на палача си - Цветан Евстатиев-Зипъро.

После съжалява,

защото се бои

от отмъщение,

разказват родителите му. По-късно през деня състоянието му се влошило и той издъхва, преди да дочака утрото.

Според съдебните медици Зипъро е удрял по особено жесток начин Стефан, който имал кръвонасядания по клепачите на очите, по гърба и носа, както и оток в мозъка. От ударите общинският служител имал травми в областта на гръдния кош и кръвоизливи под епикарда на сърцето и белите дробове.

Вещите лица изтъкват, че причината за смъртта е отокът в мозъка, който е парализирал жизненоважни центрове у Стефан. Заключението им е, че травмите на младия мъж са получени от удари с юмруци и ритане с крака. Психиатрична експертиза пък показва, че Зипъро е разбирал напълно какво върши.

Според защитника му - адвокат Иван Лазов, Стефан е

издъхнал не от

зверския побой, а

от естествена

смърт заради

сърдечен

проблем

“Разполагам с частна медицинска експертиза, която потвърждава тезата ми. Настоявал съм пред съда в Монтана за ново медицинско заключение, но той не ми уважава искането”, твърди адвокатът. Според него този казус прилича на делото за смъртта на 18-годишния Тодор Йорданов от Враца. По него братята Иван и Десислав Дамянови, известни като Поничките, бяха обвинени за предумишлено убийство по хулигански подбуди, а след медицинските експертизи - за хулиганство.

“От заключенията на вещите лица се разбра, че Тодор е издъхнал от естествена смърт заради болест на сърцето”, каза Лазов.

“Психическото състояние на клиента ми изобщо не е стабилно и в края на миналата седмица медици го прегледаха в затворническата болница във Враца, за да проверят дали може да стои в килията. Очакваме заключението им”, добави той.

Зипъро не се признава за виновен. На едно от заседанията за определяне на мярка неоткление той заявява:

“Не съм виновен!

Заех мястото

на друг и му

плащам

греховете!”

Запознати предполагат, че той насочва полицията към Коцов, но разследващите приемат това за защитна версия.

Освен Зипъро първоначално зад решетките са и Коцов, и Георгиев, но след 24 ч двамата са пуснати и остават свидетели по делото.

В показанията си пред съда бившият граничар казва, че няколко пъти той и Георгиев се опитали да спасят Стефан от ръцете на Зипъро. “Имах телефон, опитах се да звънна на 112. Зипъро ми го взе и го удари в стената”, твърдял Коцов.

Почернената майка Цецка Попова:

Синът ми мечтаеше за семейство и деца, но рано му отнеха живота

- През октомври ще се навършват 2 години от смъртта на сина ви Стефан, г-жо Попова? Как живеете?

- Не знам дали изобщо живеем. На мен ми помага Бог. Ако него го нямаше, нямаше да оцелея. Стефан беше много обичано дете. Той притежаваше качества, които днес притежаваме рядко. Дори някой път, като отида на гроба му, казвам на тези, които са до мен, че той би рекъл: “Стига! Простете! Какво толкова!” Той би простил на побойниците си. Като че ли не искаше да приема, че в света има зло.

- За какво разговаряхте вечерта преди убийството?

- Последният ни разговор беше за това колко много той искаше да намери своя любима и заедно да създадат семейство. Той обичаше много децата. Радваше се на племенника си. Казвах му: “Вярвай! Ще срещнеш половинката в живота си.” Но му отнеха живота без време...

- Вярвате ли, че този, който погуби сина ви, ще получи строга присъда?

- Вярвам, че ще има възмездие! Не вярвах обаче, че има толкова жестокост. Който и да беше на мястото на сина ми, нямаше как да оцелее. Знаете ли, тежко ми е да погледна в очите онези, които са били очевидци на побоя и нищо не са направили, както и самия извършител, защото всички те са човешки същества. Болно ми е за тях, за майките им...

Смятам, че всеки, който е отнел човешки живот, ще получи своята присъда. Трябва обаче да се променим ние, хората, променяйки си начина на мислене за отсрещния човек.