Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Плевенчанката Анна Христова работи от 11 г. в ресторант на няколко километра от сринатото Аматриче. СНИМКИ: АРХИВ
Плевенчанката Анна Христова работи от 11 г. в ресторант на няколко километра от сринатото Аматриче. СНИМКИ: АРХИВ

Вместо хотелчета и кръчми с весели отпускари останаха призрачни села без хора и пътища

Норча е туристическо село. То се храни само от туризъм. За една нощ от него се изнесоха 5000 души – все туристи. Местните хора живеят в момента или по палатки, или по колите си от страх”, разказва пред “24 часа” Анна Христова от Плевен.

От 11 години българката живее в зоната, която е само на 12 км разстояние по въздуха от превърналото се в гробница село Аматриче. Иначе по пътя дистанцията е по-дълга, тъй като теренът е планински.

Подобно на 40-годишната плевенчанка, и много други наши сънародници работят все в туристическия сектор – предимно по хотели и заведения в съседните на Аматриче и Акумоли села. За късмет

никой от българите

не се е намирал във

фаталните селища,

които се сринаха като пясъчни кули при земетресението със сила 6,2 и последвалите го трусове.

Българите от зоната обаче ще понесат с всичка сила вторичните ефекти на трагедията. Много от тях остават без работа, тъй като затварят много ресторанти и хотели в общините, препитавали се досега от туризъм. Може да се каже, че сезонът вече приключи - туристите избягаха.

Симпатичните селца с весели и спокойни отпускари, изпълващи хотелчетата и ресторантчетата, са вече спомен от миналото. Вместо това сега може да видите призрачни села без хора и блокирани пътища, по които е почти невъзможно да се пътува.

И всичко това – в общините, които се отърваха “само” с напукани постройки или раздробени тук-там стени – нищо на фона на апокалиптичните панорами на 10-ина километра по-далече. 

В Кастелучо ди Норча, където има българи, са изпопадали камъни и мазилки по улиците.
В Кастелучо ди Норча, където има българи, са изпопадали камъни и мазилки по улиците.

“Общинската спортна зала е пригодена в момента като обща спалня и стол. Който иска от Норча, може да спи и да яде там. Който не иска, си спи по колите. Тук

постоянно ни тресе – ето, преди

10 минути пак имаше земетресение.

Страх ни е. Аз нямам кола, но откакто е започнало земетресението, спя в колата на мой комшия от Серавале ди Норча, той ми я остави. Така че и през следващите дни ще спя в нея на паркинга. Вкъщи е немислимо”, казва Анна.

“Казах на работодателите ми - продължи ли така, хващам си багажа и директно си заминавам за България. Отивам си окончателно. Семейството ми е в България. Тук просто е немислимо повече да се седи.” 

Повечето жители на Норча се страхуват да спят по къщите си, въпреки че в селото няма нито една рухнала сграда.
Повечето жители на Норча се страхуват да спят по къщите си, въпреки че в селото няма нито една рухнала сграда.

Подобно на Анна мислят и други българи от района. За всички тях би било почти невъзможно да намерят друга работа в момента из провинциите на земетресението, като се има предвид, че досега работеха предимно из туристически структури. В Умбрия и Марке е почти невъзможно да срещнете незаконно нает на работа българин за разлика от Южна Италия. В Централна Италия самите италианци не наемат на работа без договор и осигуровки.

Средната заплата за българите, работещи

в туризма тук, е между 700 и 1000 евро

на месец с платени осигуровки.

През туристическия сезон обаче се работи без почивен ден.

Има много българи и в Каша, Кастелучо ди Норча, в Сполето, Акуасанта Терме, в Асколи, Терни – все селища в Умбрия и Марке, които се хранят от туризъм.

“Ето, познавам и едно семейство - майка, дъщеря и син в Норча. Те си заминават.

Преди няколко месеца дойде и едно семейство от Луковит, което искаше да работи през туристическия сезон, но сега си заминават. Сезонът тук свърши. 

Изглед от Каша, където също живеят българи.
Изглед от Каша, където също живеят българи.

Единствените българи, които ще останат в района около земетресението, са тези, които са женени за италианци. Ето, сещам се и за едно момиче от Луковит, което досега работеше в ресторант в Кастелучо. И той затвори.”

Според Анна повечето от българите в района са жени. Мъжете са много малко, като се има предвид, че те се наемат на работа предимно в строителството.

“Тук не се строи от години, изнесоха се масово дори албанците, които живееха от 20 г. тук.”

Сега обаче нещата може и да се превъртят – разрушените села ще се нуждаят от ремонт и строителство, което значи много нови възможности за работа в бъдеще в този сектор, включително и за българи.

Или поне за онези, които не ги е страх от земетресения. 

Част от древната стена на Норча понесе поражения.
Част от древната стена на Норча понесе поражения.