Вместо хотелчета и кръчми с весели отпускари останаха призрачни села без хора и пътища

Норча е туристическо село. То се храни само от туризъм. За една нощ от него се изнесоха 5000 души – все туристи. Местните хора живеят в момента или по палатки, или по колите си от страх”, разказва пред “24 часа” Анна Христова от Плевен.

От 11 години българката живее в зоната, която е само на 12 км разстояние по въздуха от превърналото се в гробница село Аматриче. Иначе по пътя дистанцията е по-дълга, тъй като теренът е планински.

Подобно на 40-годишната плевенчанка, и много други наши сънародници работят все в туристическия сектор – предимно по хотели и заведения в съседните на Аматриче и Акумоли села. За късмет

никой от българите

не се е намирал във

фаталните селища,

които се сринаха като пясъчни кули при земетресението със сила 6,2 и последвалите го трусове.

Българите от зоната обаче ще понесат с всичка сила вторичните ефекти на трагедията. Много от тях остават без работа, тъй като затварят много ресторанти и хотели в общините, препитавали се досега от туризъм. Може да се каже, че сезонът вече приключи - туристите избягаха.

Симпатичните селца с весели и спокойни отпускари, изпълващи хотелчетата и ресторантчетата, са вече спомен от миналото. Вместо това сега може да видите призрачни села без хора и блокирани пътища, по които е почти невъзможно да се пътува.

И всичко това – в общините, които се отърваха “само” с напукани постройки или раздробени тук-там стени – нищо на фона на апокалиптичните панорами на 10-ина километра по-далече. 

“Общинската спортна зала е пригодена в момента като обща спалня и стол. Който иска от Норча, може да спи и да яде там. Който не иска, си спи по колите. Тук

постоянно ни тресе – ето, преди

10 минути пак имаше земетресение.

Страх ни е. Аз нямам кола, но откакто е започнало земетресението, спя в колата на мой комшия от Серавале ди Норча, той ми я остави. Така че и през следващите дни ще спя в нея на паркинга. Вкъщи е немислимо”, казва Анна.

“Казах на работодателите ми - продължи ли така, хващам си багажа и директно си заминавам за България. Отивам си окончателно. Семейството ми е в България. Тук просто е немислимо повече да се седи.” 

Подобно на Анна мислят и други българи от района. За всички тях би било почти невъзможно да намерят друга работа в момента из провинциите на земетресението, като се има предвид, че досега работеха предимно из туристически структури. В Умбрия и Марке е почти невъзможно да срещнете незаконно нает на работа българин за разлика от Южна Италия. В Централна Италия самите италианци не наемат на работа без договор и осигуровки.

Средната заплата за българите, работещи

в туризма тук, е между 700 и 1000 евро

на месец с платени осигуровки.

През туристическия сезон обаче се работи без почивен ден.

Има много българи и в Каша, Кастелучо ди Норча, в Сполето, Акуасанта Терме, в Асколи, Терни – все селища в Умбрия и Марке, които се хранят от туризъм.

“Ето, познавам и едно семейство - майка, дъщеря и син в Норча. Те си заминават.

Преди няколко месеца дойде и едно семейство от Луковит, което искаше да работи през туристическия сезон, но сега си заминават. Сезонът тук свърши. 

Единствените българи, които ще останат в района около земетресението, са тези, които са женени за италианци. Ето, сещам се и за едно момиче от Луковит, което досега работеше в ресторант в Кастелучо. И той затвори.”

Според Анна повечето от българите в района са жени. Мъжете са много малко, като се има предвид, че те се наемат на работа предимно в строителството.

“Тук не се строи от години, изнесоха се масово дори албанците, които живееха от 20 г. тук.”

Сега обаче нещата може и да се превъртят – разрушените села ще се нуждаят от ремонт и строителство, което значи много нови възможности за работа в бъдеще в този сектор, включително и за българи.

Или поне за онези, които не ги е страх от земетресения.