Ако изобщо е имало предателство, то е било от жена, казвала гадателката. Николай Хайтов искал с Кипров да напишат книга и да се установи чия версия е вярната.

Преди петдесетина години Павел Кипров и приятелят му Славчо от Симитли отиват при Ванга - помагали й в ремонтите и поддръжката на градината като основна фигура бил чичото на Кипров - Владимир Филатов.

"Правеше ми впечатление, че когато и да се виждахме, много често говореше за Хайтов. И затова тогава възкликнах: "Лельо Ванге, ти ли каза на Николай Хайтов къде е гробът на Левски?" Пророчицата се сепва и отвръща: "Ти първо кажи защо ме набеждаваш и после ще ти кажа."

"Ами той говори толкова убедително за гроба, все едно или Господ, или ти си му казала къде е", отговаря Кипров.

"Аз не съм му казала и гробът не е в църквата "Света Петка Самарджийска", а в "Свети Николай" в центъра на София, казва Ванга. Когато Кипров започва да уточнява кой от всички храмове с това име, пророчицата обяснява, че има предвид църквата пред Софийската митрополия. Тоест храмът на ул. "Калоян".

На разговора присъства и сестрата на Ванга - Люба. "Когато все още можеше да ходи, дойде специално в София при приятели, за да се убеди, че Апостола е погребан в тази църква. Обясни ми, че е нисичка, малка, че е пострадала от бомбардировки, че е възстановена и така ми описа къде е гробът, че мога да го посоча до сантиметър. Знам къде е дори носът на Левски. Мога да кажа само, че е зад олтара - нейните думи бяха, "че е на заградено място, където не могат да влизат други освен попа". Според нея свещеникът никога не стъпвал на това място. Имаше предвид дякон Софроний, който е препогребал Левски. Той му е бил сред най-близките и при всяко идване в София Апостола се е криел при него. Двамата заедно обикаляли организациите в района на столицата и приемали с клетва новите членове.

Свидетелства за това са открити в архивите и публикувани от Иван Станоев в книгата му "Негаснещи огнища". През деня Софроний видял къде точно е погребан, отишъл през нощта с чергата, с която са се завивали, взел тялото и го скрил зад олтара.

"Не успял за една нощ да изкопае гроба и продължава на следващата. Мястото е много по-плитко от тези, в които се поставят останалите мъртъвци - казва Кипров. - Преди да зарови Апостола, при него слага

Евангелие и икона, които със сигурност са изгнили. В последния момент поставя метален кръст, пищов и нож, върху които съратниците на Левски в София са се заклевали." Софроний като един от най-изявените членове на организацията ги е съхранявал."

"Където и да е ходел, Левски се е опирал на свещеничеството, това са били на изявените личности - духовници, учители, просветители, имал е дарбата бързо да преценява хората и да изгражда адекватно отношение към тях.

Пророчицата няколко пъти повтаря на Кипров: "Търсете кръста, по кръста ще го намерите." Той години наред разсъждава и уточнява какво има предвид.

"Леля Ванга казваше, че кръстът е в полегнало състояние, вероятно не е могъл да го постави прав. Затова мисля, че това е някакво малко каменно кръстче, на което е изписано "Левски". Поставено е над главата на Апостола," твърди приятелят на пророчицата.

Веднъж Кипров я попитал дали е погребан с пистолет с бели дръжки, а тя казала: "Не е с бели, но пищовът е много хубав. Ах какъв хубав пищов." От ясновидката Кипров научава, че в гроба му Софроний е поставил и нож.

Тези метални предмети са предостатъчни ориентири за всеки металотърсач.

"Дарявам тайната за гроба на Левски на теб, използвай я както намериш за добре", казала тя на Кипров.

Той си мълчал затова, докато тя била жива. "От къде на къде да го казвам аз, ако тя искаше, щеше сама да го каже", обяснява той.

Леля Ванга изрично казала, че Левски не е предаден, че поп Кръстьо не е предател. Ако има изобщо някакво предателство, то било от жена. Твърдеше, че в ханчето е заловен абсолютно случайно, Апостола не е очаквал засадата. Легнал си съблечен, без обувки, не е имал срещи.

"Когато започнали да чукат по вратата, той бързо започва да се облича, но тя казваше, че не си е запасал добре потурите, почти както е описано. Петима души застават на задния и предния вход. Когато

Апостола тръгва да се измъква отзад, прескача плета, но си заплита потурите и двама души се хвърлят върху него", предава горе-долу думите й.

По повод гроба на Левски Кипров се среща и с друг близък на Ванга - писателя Николай Хайтов. Той вече се е ангажирал публично с тезата, че гробът е в "Света Петка Самарджийска".

"Видяхме се няколко пъти насаме - казва Кипров. - Веднъж ме попита с какво да помогне. Споменаваше, че има много приятели в София, сред които и епископи. Без да се замисля, поисках съдействие за разкопки в "Свети Николай".

Тогава Хайтов каза: "Да, трябва да се направи, за да се установи твоята или моята версия ще остане в историята на България." Проблемът е, че по това време известният писател вече е болен от рак.

"Още при първите данни ми каза в каква ситуация е и много искаше да напишем заедно книга. Той работеше по своя схема, но ми бе обещал, че в момента, в който приключи с планираните текстове, ще седнем, за да му издиктувам каквото знам."

Хайтов също много обичал Ванга.

"Ако прочетете книгата му за нея, ще разбрете, че той я обожествяваше. Много близки са били, но приятелството им бе разтрогнато. Когато го питах за това, той все си мълчеше", спомня си Кипров.