Феноменология на политическия пагон.

Генерал социалист? Това е нещо като подводен орел. Просто няма такова животно. Издигайки ген. Румен Радев като свой герой, БСП закова последния пирон в ковчега на своята лява идентичност.

Въпросът е принципен и фундаментален. Няма значение дали генералът ще победи или ще падне в боя. Важното е, че никъде по света социалисти или социалдемократи не изтикват генерали към властта. Техният пагон е самият антпод на лявата идея. За социалиста генералският пагон е като полумесеца за християнина.

И обратното - генералите президенти са любим инструмент на десницата, когато тя изпадне в криза и не може с цивилни методи да озапти лявата вълна. Спомнете си Франко, Пиночет, Хинденбург, Пак Чжон Хи, Хорхе Видела, Сухарто и още цял полк генерали президенти и премиери.

Да, сред генералите има и много успешни държавници, например Дьо Гол, който идва на власт чрез избори, налага политиката си чрез референдуми и спасява Франция от хаоса. Но много повече са генералите президенти като Хорхе Видела, който потапя Аржентина в лява кръв, или Бокаса, който предпочиташе човешкото пред телешкото. Предполага се, че е обичал месо от дете на ляв агитатор.

Генералите са десни, десни, десни. Пагонът тегли вдясно. Причините са, както се казва, онтологически. Просто такова е офицерското битие. За да държиш войниците в абсолютно подчинение, трябва да използваш методи, които са табу в гражданското общество. Например в древния Рим при малодушие се е прилагала „децимация“ - убивали са един на всеки десет.

Почти до наше време в армиите са се прилагали телесни наказания като бой с камшици или пръчки. През Втората световна война зад бойното поле са разполагали наказателни роти с картечници, за да разстрелват отстъпващите.

По мое време в казармата се използваха по-меки методи, като например „непоряд“, гарнизонен арест, в най-лошия случай - изключване от комсомола. Но имаше и мощни психологически манипулации. Например, ако редник Иванов не си е лъснал обувките, цялата рота заради него два часа бие крак на плаца. Сетете се какво се случва после с редник Иванов.

Цялото това психологическо садо-мазо се изучава от офицерите в академиите, а след това се практикува през цялата им кариера. Иначе как ще накарат войниците да скачат и да застават мирно, когато влиза офицер? Или да тръгват срещу картечниците? Може да се каже, че дисциплината в армията се изгражда чрез Стокхолмския синдром, при който пленникът се привързва към своя похитител и дори започва да се идентифицира с него. Отвлечената наследничка Пати Хърст така се вживя в каузата на своите похитители, че тръгна с тях да обира банки. Нещо подобно се случва и с войника в армията, а офицерът съвсем съзнателно го води към това състояние.

Офицерът е пазител на властта от претенциите на работниците.

Когато се наложи, той разгонва демонстрации и потушава стачки. Ако пък социалистите дойдат на власт демократически, офицерите ги свалят с преврат и въвеждат казармен ред в държавата.

Генералите не са прости солдафони. Военната тактика и стратегия включва огромен набор от хитрости – заблуждаващи операции, диверсии, много шпионаж и мащабно промиване на мозъците, агитация, пропаганда, дори масова хипноза. Затова най-знаменитите генерали са и велики авантюристи.

Да вземем генерал Лудендорф, който де факто управлява Германия през Първата световна война. Но в края й той се извърта коварно и докарва на власт цивилни либерали и социалдемократи, та да подпишат позорния мир. Хитро!

Преди това обаче Лудендорф финансира руските революционери с немско злато. Той лично нарежда Ленин да бъде превозен в запечатан вагон от Швейцария до Финландия, за да поведе болшевиките срещу правителството на Керенски. И първата работа на Ленин, щом взема властта, е Декретът за мира – едностранното прекратяване на войната, за да могат германските генерали да прехвърлят армиите си на западния фронт.

Лудендорф не само е бавачка на болшевишката власт, той е и таткото на нацизма Във Ваймарската република той създава и напътства различни паравоенни формирования, които потушават левите метежи. Една от креатурите му са шпицкомандите на Рьом, който по онова време още е офицер от бундесвера. Без тези штурмоваци Хитлер едва ли щеше да е блестящ оратор в мюнхенските кръчми, в които са играели сопи и са хвърчали халби.

Впрочем самият Хитлер се забърква в политиката по поръчение на армейското разузнаване, което за целта му купува цивилен костюм. По време на Бирения пуч в Мюнхен легендарният Лудендорф крачи до Хитлер срещу пушките на редовната армия и никой не посмява да се прицели в него.

Лудендорф е създател на Ленин и Хитлер, убиец на Ваймарската република, душманин на всички леви партии и движения. Въпреки това немският народ го почита и тачи с телешки възторг. Защо? Защото е генерал, герой от войната. Велик патриот. Около него свети ореолът на пагона.

Ако един цивилен бе извършил и малка част от зулумите на Лудендорф, щеше да остане в историята като най-големия злодей. Впрочем има един цивилен международен интригант, който съветвал Лудендорф да удари едно рамо на болшевиките. Известен е с прозвището Парвус. Той обаче остава в историята като чист мошеник, а Лудендорф – като герой от войната. Ето какво е да си генерал – хипноза и магия.

Или да вземем най-великия сред генералите - Наполеон. Той докарва най-големите злини на Франция в цялата й история. Освен че оставя почти цялото боеспособно мъжко население на страната по незнайни гробове из чужбините, а останалите връща инвалиди, той слага край на величието на Франция.

От първа световна сила тя става васал на Англия. Обаче французите и днес го имат за полубог, защото е велик генерал. И обратно - Ришельо е може би най-успешният френски държавник, но се помни като коварен интригант. В „Тримата мускетари“ е чист злодей. И защо? Защото не е генерал, а само кардинал.

С тази кратка разходка из историята на генералските управления, аз не искам да кажа нищо лошо за ген. Радев. И най-малкото да го сравнявам със злодеи като Пиночет и Лудендорф. Вероятно е много почтен човек. Нито път твърдя, че един генерал не може да бъде добър държавник. Тезата ми е много проста – или си генерал, или си ляв. А партията, която използва магията на пагона, е дясна дълбоко в душата си.

Да, тази магия е силна, сякаш слънчев лъч пронизва облаците и позлатява президентската фуражка.

Но това не е бяла лява магия. Уви, БСП не за първи път разкрива, че душата й е дясна.

И това е нормално, тъй като елитът й няма никаква връзка с работническата класа, с наемния труд, със селските труженици. Проблемите на профсьюзите са далеч от него. Левите икономисти не са добре дошли. Червеният елит е роден от бюрокрацията и приватизационната олигархия. Единствента му връзка с народа са пенсионерските агитки по места. Затова той е носталгично романтичен и хронично влюбен в романтиката на генералския пагон.

Вместо мощно ляво движение в БСП има влиятелно „генералско движение“. Левите инстинкти са анемични, генералските – енергични. Партията вече издигна генерал за вицепрезидент. Както се казва, миналия път полупрезидент, този път – цял!