Първата му изява на екран - във филма
“Таралежите се раждат без бодли”

 Рейтингът му - най-висок в държавата

lНе се ядосва - не наказва себе си за чужди грешки

Известният журналист от БНТ Димитър Цонев почина във Военно-медицинска академия във вторник - 6 дни преди да навърши 57 години на 30 август. Той получи тежък инсулт. Десет дни лекарите се бориха за живота му.

 

Димитър Цонев успя през годините, отредени му от съдбата - едва 56, да стане киноартист (“Таралежите се раждат без бодли”), юрист, журналист, говорител (на правителството, на Българската телекомуникационна компания), зам. програмен директор, водещ (“По света и у нас” и “В неделя с...”), съпруг, баща, дядо. Не можа да стане само генерален шеф на телевизията. Но благодарение на принципа “Всяко зло за добро” той влезе в голямата игра. Царят (тогава премиер) го упълномощи да говори вместо него.

Родът

“Винаги съм смятал баща си Коста Цонев за един от най-добрите български актьори, с много роли в киното, театъра и телевизията. Хората не го намразиха за това, че влезе в политиката (актьорът става депутат - б.р.). Няма награда, която да не е взел, и роля, която да не е изиграл. Нашите взаимоотношения са били базирани на това, което той прави, и на неговото възпитание. Опитите му да ни формира като характери - мен и сестра ми, винаги са произтичали от ролите му”, казва за баща си синът му Димитър.

Истина е, че децата на големите актьори са били в сянка, че те са им липсвали много като родители. “Ние го насърчавахме да работи, защото това беше животът му. Той беше човек със страхотно чувство за хумор, изящно, може би изградено до голяма степен и заради чичо ми Васил Цонев, който се славеше с хумора си. (Васил Цонев - известен като Дон Базилио, е един от най-оригиналните наши писатели сатирици, прочут столичен бохем и бонвиван - б.р.)

Киноартистът

При Митко Цонев ушите изиграват решаваща роля, за да влезе в изкуството. Благодарение на тях той от малък става популярен - заради способността си да ги мърда. Това търси режисьорът Димитър Петров за филма си “Таралежите се раждат без бодли”. Единадесетгодишният Митко, току-що върнал се от гостуване при баба си в Италия, бил облечен в бермуди - невиждани у нас панталони. Това предопределило ролята му. Той станал момчето, което идва от Брюксел. Бащата приел с изненада и без ентусиазъм актьорската му изява. Предстоял следващият филм “С деца на море”. Тук обаче Цонев-старши с едно категорично “не” прекъснал порива на сина си. А имало и още оферти.

“Баща ми обичаше да се шегува с всичко и с всеки. Аз като малък бях пълничък и той все ме караше да спортувам, да ям по-малко, за да изглеждам по-добре, грижеше се за моето физическо възпитание, освен за психическата ми подготовка за живота. Той държеше на спорта и ме караше да ходим заедно на Витоша, да карам ски - ако не беше той, никога нямаше да се кача на ски.

А сега накъде?

Исках да се занимавам с кино и телевизия и затова кандидатствах режисура, но татко реши да провери моите възможности без ходатайство. На третия кръг ме скъсаха. След това се насочих към правото, но пък то животът после пак ме приближи към телевизията и киното. Не съжалявам и мисля, че е по-добре за сина на Коста Цонев никога да не става актьор, защото не може да достигне професионалната му харизма и слава. Чувствах се в сянката му в ония години, когато бях ученик и студент и всички ме идентифицираха като сина на Коста Цонев и популярната тв говорителка Анахид Тачева. След това, благодарение на новините на БНТ, придобих собствена физиономия и не съм се чувствал толкова зависим. Все пак ние работехме в различни области.

Лека полека хората си спомняха чий син съм, но вече не това беше основното за преценката им за мен. Дори работихме 2-3 г. заедно с майка ми. След това Асен Агов съкрати всички говорители. На екрана сме били аз, тя, а после баща ми в някакъв филм. Водех късните новини, след това и “По света и у нас”.

Правото

Сериозна, универсална професия, която му изглеждала доста добре. В края на следването Цонев вече се виждал прокурор. Но като проучил мястото, където може да се осъществи тази идея (Лом, Силистра, Кърджали, Смолян), се отказал. По това време агенция София прес обявила конкурс за репортери. Така бъдещият телевизионер попаднал в журналистиката.

Година по-късно го изпратили за временен кореспондент на агенцията в Женева. Държавните глави идвали по график. За един начинаещ това място се оказало истински университет. Митко започнал да предава информации за Националното радио и телевизията. Тогава (1990 година) държавата се демократизира и... фалира. Пари са луксове като чуждестранни кореспонденти няма.... Обратно в България.

Уроци и съвети

“В началото на 90-те години, когато започвах своята тв кариера в зората на българската демокрация, всеки съвет от мама и татко беше много важен за мен. Защото все още не бях твърде уверен в собствените си сили и се нуждаех от коректив и вдъхновение. За да работиш на екран, мама казваше: “Сине, ако камерата те обича - нямаш проблем. Всичко е поправимо и се учи с времето. Ако обаче камерата не те обича, по-добре зарежи тази професия”. Е, при мен се оказа, че камерата ме обича, както обича и мама и татко. А сега съм много щастлив, защото същата тази камера обича още повече моята дъщеря Деси, която също започна телевизионна кариера. Баща ми винаги е подчертавал, че трябва да играя себе си на екрана, възможно най-естествено и да казвам това, което мисля в момента. Лъжата много лесно лъсва на тв екрана.

Смайване -

водещ

с мустаци

Живко Кефалов е човекът, който води Митко Цонев в телевизията. Ще го прави новинар. Попаднал в екипа, който готви новините в 23 часа. Партнира си с Боряна Димитрова. Поредната реорганизация го отвежда в час пик. В една жежка юнска вечер на 1992 г. покойният Райчо Райков го представя официално на българските зрители. Това е новият водещ на “По света и у нас”. Милиони втренчено се вглеждат в мустака му. (Обръсва го в “Шоуто на Слави” - 24 години не го е пипал.) Десет години по-късно Митко Цонев има най-високият рейтинг в държавата. След него са президентът, премиерът, любимите политици.

На 1 октомври 2007 г. неочаквано и за самия себе си Митко Цонев отново се връща в БНТ. Започва най-мащабния проект на Националната телевизия: “В неделя с...”.

Рейтингът му -

най-висок в

държавата

“Това не е само моя лична заслуга. Тогава БНТ беше тотален монополист. Друга телевизия нямаше. “По света и у нас” бе най-голямата информационна емисия. В 20 часа всичко живо сядаше пред телевизора. Държавата кипеше от събития. Екипът беше много професионален. Всяка вечер 4-5 млн. зрители гледаха “По света и у нас”. Сигурно съм им бил симпатичен, стоя добре на екрана, изразявам се правилно. Това е надделяло. Винаги преди включване на камерите съм неспокоен. Тогава и събитията бяха доста вълнуващи. Когато четеш такива новини, няма как да си безразличен.

Новината

“На 11 септември 2001 година не бях дежурен. Радина Червенова беше сама. Извикаха ме спешно. Не можех да повярвам на това, което виждам. Самолет се бе забил в кулите близнаци. Бях се качвал на едната поне 4-5 пъти. Познавах обстановката, бях дишал въздуха ѝ и сега и двете се сринаха пред очите ми.”

Гаф

“На Великден казах на зрителите: Честито Рождество Христово. А всъщност Христос бе възкръснал. Екипът се усетиха и поискаха да се поправя. Отказах. Аз съм на принципа, че ако една грешка я забележат десет души, поправката ще я чуят сто. Така и който не знае, ще научи, че е станал гаф.”

В коридорите

на властта

Цонев споделя, че работата му в БНТ му се е струвала като санаториум в сравнение с това, което преживял в коридорите на властта като говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски. Митко Цонев смята, че макар рейтингът на политиците, които са на власт, винаги пада, неговият не е пострадал. Напротив, тръгнал си от Министерския съвет с добро име и след незабравими срещи с историята. Бил е на една ръка от големите.

Девиз

Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите.

У дома

И тримата - Цонев, жена му и дъщеря им Деси, са добри кулинари. Водещият се учил от майка си и от баба си. Дъщеря му Деси усвоила готвенето по неволя, докато живеела и учела 4 г. в Италия, а майка и Мариана – от съпруга си. “Когато се оженихме преди повече от 30 г., аз питах майка ѝ защо не е научила Мариана да готви. А тя ми каза: защото мъжът трябва сам да научи жена си да готви по неговия вкус. И се оказа права”, разказва Димитър Цонев. Първото ястие, което той научил съпругата си да прави, били пържени яйца. А това едно време, когато още нямало тефлонови тигани, не било така лесно, както днес. Разбрал, че Мариана е станала отлична кулинарка, когато сама, без надзора му, приготвила неговата мусака с патладжани. Дори подобрила рецептата, като добавила и тиквички. Щедър домакин, той беше цар на барбекюто.