До 2020 г. се планират

връзки с Румъния,

Сърбия, Гърция и Турция

В една точка в района на Варна да постъпват големи количества природен газ от различни източници, който да се транспортира в различни посоки. В същата тази точка да се организира и борса за търговия с горивото. Това е концепцията за газовия хъб “Балкан”, който премиерът Бойко Борисов очерта на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, а той си сложи схемата в рамка. Бизнеспланът и концепцията ще бъдат представени пред потенциални инвеститори (големи газови компании) на 4 и 5 септември от Борисов във Варна.

Сред предпоставките за хъба е географското място на България. Добавя се и развитата газова инфраструктура. Държавата

има транзитна

мрежа с

капацитет

17,9 млрд.

куб. метра

и транспортира синьо гориво за Гърция, Турция и Македония. Вътрешната преносна мрежа е за 7,5 млрд. куб. м, при потребление от около 3 млрд. на година. Така че и сега има свободен капацитет. Той обаче е резервиран по договор с “Газпром” до 2030 г.

За да се реализира хъбът, трябва инфраструктура, която да свърже пазарите на природен газ в България, Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и през тях за страните от Централна и Западна Европа, както и за държавите от Енергийната общност - Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и др.

В момента се изгражда газовата връзка с Румъния между Русе и Гюргево. Тя трябва да е готова до края на есента, каза преди месец министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тръбите са с капацитет от 0,5 до 1,5 млрд. куб. м. Интерконекторът се забави заради фал с полагането на тръбите по дъното на Дунав.

За газовата връзка с Гърция, която е от Комотини до Стара Загора, се правят реалните пазарни тестове, които

да съберат

заявки за

използване на

бъдещата тръба

Тя е 182 км, от които 151 км са на територията на България, капацитетът е между 3 и 5 млрд. куб. м на година. Планира се да бъде построена през втората половина на 2019 г. Изпълнител е ICGB, в която акционери са Българският енергиен холдинг и IGI Podeidon.

За 2019 г. е планирана и газовата връзка със Сърбия между София и Димитровград, която е с капацитет 1,8 млрд. куб. м.

Другият особено важен интерконектор е този с Турция. Той е планиран за 2020 г. и е с капацитет от 2,3 млрд. куб. м на година.

Южните газови връзки са особено важни, защото ще осигурят възможност българската мрежа да се свърже с газопроводите ТАНАП, който ще доставя през Турция азерски газ, и ТАП, чиято първа заварка скоро бе направена. Той ще транспортира газ от Гърция до Италия. По тези тръби България ще може да вземе договорените отпреди години

1 млрд. куб. м

азерски газ,

както и да осигури доставки от терминалите за втечнен газ в Турция и Гърция. Държавата ни заявява готовност да стане акционер в бъдещия терминал за втечнен газ при Александруполис.

Паралелно “Булгартрансгаз” започна да модернизира компресорните си станции. При обновяването на станция “Петрич” вече е възможна доставка на газ от Гърция.

Стартира и виртуална търговия с Гърция. В момента се пазаруват минимални количества, тъй като България заради ниските котировки на петрола (те са в основата на договора с “Газпром”) има най-ниската цена на газа в Европа. Виртуално се търгува, като една българска фирма прави сделка в Гърция, а си взема газа от руския, който се транзитира по нашите тръби към съседката.

Дори когато станат тези интерконектори, това още не е хъб. На картата експертите на “Булгартрансгаз” чертаят

руски източник

от Черно море,

което означава, че се разчита на вариант с “Южен поток”.

В документ на компанията от предходни времена става ясно, че се планира газопровод от Варна до Оряхово, който следва някогашния “Южен поток” в сухопътната част. Новият проект е 844 км газопроводи, 2 компресорни станции, а капацитетът е от 42,6 млрд. куб. м газ на година.

В началото на юни България подписа със Словакия споразумение за доставки на над 10 млрд. куб. м по бъдещия газопровод “Източен кръг”. Проектът бе иницииран от Словакия след спирането на “Южен поток”. Идеята е да транспортира газ от Западна Европа към Балканите.

Така че в хъба, след като бъдат изградени тръбите, би могъл да влиза руски газ през нов морски газопровод и по действащото към момента трасе. Ако преговорите с Русия за спазване на европейските правила бъдат успешни.

Очаква се и газ от находища в Черно море - блоковете “Хан Аспарух”, “Силистар”, “Терес”, както и румънски - от техните находища. Другият източник е от Южния газов коридор - от Каспийския регион, Близкия изток и Източното Средиземноморие, предвиждат прогнозите на “Булгартрансгаз”.