Сърцето на Димитър Цонев спря на рождения ден на сина му 

Семейството не очаквало този край, били обнадеждени, но сърцето на водещия не издържало при рутинна процедура - смяна на дренаж в главата

Поклонението е на 27 август в 15 ч в църквата “Св. Седмочисленици”

Известният журналист Димитър Цонев почина във Военномедицинска академия 6 дни преди да навърши 57 години. Той бе настанен там след получен тежък инсулт. Десет дни лекарите се бориха за живота му.

“Сутринта отидохме до болницата в 11 часа да ни кажат новините. Бяха ни предупредили, че вчера състоянието му се е влошило. Отидохме и ни казаха, че лека-полека го възстановяват и че трябва да му направят рутинни процедури - смяна на дренажи. При смяната на дренажа в главата му не е издържало сърцето”, разказа дъщерята на големия журналист Десислава Цонева.

“Не го очаквахме. Върнахме се от болницата обнадеждени цялото семейство - майка ми, детето, баба ми, брат ми, който има рожден ден. Точно 20 минути преди уговорения обяд за рождения ден на брат ми разбрахме. Аз бях в столичен мол и му избирах подарък.

Да се надяваме, че на брат ми, който е кръстен на баща ми - Димитър Цонев, и е единственият Цонев, който може да продължи името, баща ми му предава щафетата на неговия рожден ден.

Виждаме го по този начин. Вярваме силно и освен това може би Господ го спасява от нещо по-лошо.

В крайна сметка неврологичните увреждания, които е имал, при всички положения щяха да дадат последствия, а той самият не би искал да бъде неподвижен, особен човек, един вид зеленчук, както ги наричат. Но таяхме надежди, че ще се оправи. Бяхме готови да направим всичко за него, както всяко едно семейство. Но Господ си го взе. На рождения ден на брат ми му е спряло сърчицето. Това е животът. Това явно е някакво изпитание, през което нашето семейство трябва да мине. В крайна сметка всекидневно на много семейства им се случват такива неща. Просто когато стигне подобно нещо до теб, се замисляш всъщност какво губиш.

Искам да кажа, че

той беше най-

добрият баща

За всичко можех да

разчитам на него

Димитър Цонев през 1992 г., когато

става водещ на “По света и у нас”

Най-голямата подкрепа, най-големият стимул за всичко в моя професионален път. За всичко съм се съветвала с него. Най-добрият татко си отиде”, допълни тя през сълзи.

Цонев бе приет във ВМА на 14 август вечерта, след като се почувствал много зле на връщане от почивка със семейството си във Варна. В болницата бе установено, че е получил голям мозъчен кръвоизлив - хеморагичен инсулт. Причината е спукване на една от няколко аневризми на кръвоносни съдове в мозъка. Състоянието му е много тежко, с опасност за живота.

На следващия ден му направиха емболизация - интервенционална процедура, при която спуканата аневризма се “затваря” чрез поставяне на платинени спирали и стент. Интервенцията бе успешна.

През цялото време във ВМА Цонев бе в реанимацията - една от най-квалифицираните и с голям опит структури за интензивно лечение у нас.

През всичките 9 дни лечение лекарите не даваха прогнози за изхода от тежкото състояние, тъй като борбата с последиците от мозъчните кръвоизливи е много трудна и във всеки момент са възможни резки обрати. Мнозина успяват да се преборят за живота си, но всеки случай е строго индивидуален.

На 22 август в интервю за БНТ началникът на ВМА ген. проф. Николай Петров обясни, че състоянието на Димитър Цонев остава много тежко и лечението е на етап “борба за живот” с изкуствено поддържане на жизнените функции. Той уточни, че освен с мозъчния кръвоизлив екипите се борят и с белодробно усложнение - инфекция.

Мариана Цонева - съпругата на Димитър Цонев,

се сбогува с него

във фейсбук

с музиката

на Сергей

Рахманинов

и с думите: “Обичам те! Лек път!”. После пусна и стих: Аз зная, Вярвам, мечтая... Щастието чака. На прага на мрака.... Когато силно обичаш, любов и светлина привличаш.... Малко по-рано тя постави на стената си във фейсбук черeн квадрат, под който написа: Sic transit gloria mundi ! - "Така преминава световната слава.

Димитър Цонев е роден на 30 август 1959 г. в София. Син е на популярния актьор Коста Цонев и известната телевизионна водеща Анахид Тачева. Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Цонев е автор на 17 документални филма и участва в няколко игрални филма, сред които “Таралежите се раждат без бодли”, “Спасението”, “Ламята”, “С любов и нежност” и “Записки по българските въстания”.

В периода от 1986 до 1991 г. е редактор в “Международна информация” и в Балкански информационен пул в София прес. От 1991 до 2002 година е водещ на новините на Канал 1 на БНТ. През 2002 година се кандидатира за шеф на обществената телевизия, но тогава СЕМ избира Кирил Гоцев.

След изгубения конкурс Димитър Цонев става говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски, а по-късно е пиар на БТК. Следва връщане в БНТ, където е назначен за заместник-програмен директор. Води предаването “В Неделя с...” по Българската национална телевизия до 6 януари 2011 г. От октомври 2011 до октомври 2012 г. той е водещ на предаването “24/7” по телевизия bTV Action, а след това заедно с журналистката Цветанка Ризова започват да водят токшоуто “Лице в лице” по телевизия bTV, където Цанев остава до март 2014 г. От 31 март 2014 г. се завръща в БНТ като водещ на публицистичното предаване “Още от деня”.

Поклонението ще бъде на 27 август от 15 часа в църквата “Св. Седмочисленици”. Семейството има призив към всички, които искат да кажат на Димитър Цонев последно сбогом. “Вместо да купуват цветя, нека дарят на някого и да помогнат на човек в нужда. Не искаме цветя. Искаме да го изпратим с аплауз. Нека му ръкопляскаме достойно, както и заслужава”, призова дъщерята на журналиста. Всъщност парите за цветя ще се събират за фондация на името на Цонев, която ще подпомага млади журналисти, казаха от БНТ.

Погребение няма да има, тъй като най-вероятно ще бъде кремиран, а урната ще бъде в дома на семейството.

“Отиде си нашият колега и приятел Димитър Цонев съобщиха колегите му от БНТ . Напусна ни внезапно, на 56 години, след тежък инсулт, с който се бореше от 14 август във Военномедицинска академия. Димитър Цонев е знакова фигура в историята на БНТ. Беше изключителен професионалист – част от едно поколение, което създаваше основите на модерната журналистика в България, непосредствено след демократичните промени през 1989 г. Юрист по образование, журналист по призвание, когото зрителите харесваха и на когото вярваха. Той съобщаваше години наред знаковите събития от нашия живот и се вписваше в духа на времето с бърза реакция и ярко присъствие на екрана."

Тази вечер от 21 часа БНТ1 ще покаже събрани откъси от най-значимите професионални изяви на обичания водещ на поколения българи в “Живот в кадър”.

Във фоайето на националната телевизия е поставена съболезнователна книга в памет на Димитър Цонев.

Ирина Цонева:

Мислехме да пишем

заедно мемоари

“Чувствах го по-близък от брат. Видяхме се в Евксиноград три дни преди да се случи най-лошото. Бяхме заедно. Нищо не вещаеше това.

Цял живот сме били неразделни, преживяла съм най-хубавите си мигове до него или с него, със семействата ни. Жесток, жесток удар за всички.

А Митко беше най-позитивният човек, когото познавам. Никого не обиди. Обичаше хората. Ужасно е! Отиде си безобразно млад! Най-прекрасното същество на света!

Мислехме да пишем заедно книги със спомени за нашите преживявания като журналисти, със забавни случки и закачки - имаме безброй. Разказвахме ги на приятели, смеехме се много. Канехме се от години и все отлагахме. Виках му: “Мите, дай да почваме, че започнахме да забравяме.”

“Спокойно бе, Цонева - така се обръщаше към мен, спокойно, бе. Времето е пред нас.”

Няма вече време... Останаха спомените...

А като професионалист. Перфектен. Беше изключителен журналист и невероятен водещ. Дипломатичен, внимателен, коректен, такъв, какъвто беше и в живота.

Обичам те, Мите!

Да е светъл пътят ти!”

Цветанка Ризова:

Чувахме се с Мариана

всеки ден, докато

беше в болницата

“Не съм в състояние съвсем рационално да мисля. Пътувах и не разбрах веднага за случилото се. В шок съм. Все още не мога изобщо да осъзная. Наш общ познат ми се обади. Беше много разстроен. Така научих и ми беше трудно да продължа след това. Преди отпуските се чухме за последно, за да си пожелаем хубаво лято. Имахме идея да се виждаме с него и с жена му, но не можахме да го реализираме, защото всеки тръгна в различна посока. Но се чувахме.

Много исках да го видя, но той беше в реанимация. Никого не пускаха, дори семейството, доколкото знам, съвсем избирателно. Досега още не съм събрала сили да се чуя със семейството му (разговорът е воден няколко часа след кончината на Димитър Цонев - б.а.). Писах на Мариана, че съм на разположение по всяко време и за всичко. Чувахме се всеки ден, докато беше в болница. Днес не мога да събера сили още, но трябва да й се обадя и ще ѝ звънна след мъничко. Отиде си един прекрасен човек, със сигурност. Много прекрасен.”

Мира Добрева:

Нито Хачо си е отишъл,

нито Митко ще си отиде

“Много ми е трудно да говоря... Знаете ли, какво е усещането да чувствате някой като брат, без да ви е брат и дори да ви е неудобно да му го признаете, защото продължавате да имате такъв респект от него, че си мислите, че не бива да го допускате. Не бива той да ви допуска толкова близко в пространството си, което в крайна сметка е негово лично, но той така разрушаваше бързо граници, и е толкова лесно човек да общува с такива хора.

Той успяваше да създава усещането, че светът е предимно добър. Той ми е много близък нищо, че никога не съм го коментирала. Защото всички като умре някой започват да плачат. Какво да кажа... След такъв човек остава светлина. Най-хубавото е,че такива хора никога не си отиват. Нито Хачо си е отишъл, нито Митко ще си отиде.”

Цветелина Узунова:

Много ще ми липсва

Много ми е тъжно. Все вярвах, че ще се пребори. С Митко се запознахме в “По света и у нас" в БНТ в началото на 90-те, когато нашето поколение водещи на новини замени говорителите. Винаги сме си помагали и сме се подкрепяли. Съдбата така се подреди, че и в МС бяхме екип четири години. Преживели сме какви ли не ситуации и събития. С него се работеше много леко, защото беше професионалист, излъчваше спокойствие и сигурност дори и в най-напрегнати моменти. Винаги беше усмихнат, добронамерен, готов да помогне, да даде идея. Ще запазя всички хубави спомени с него. Ще ми липсва много.