Метастазирането е процес, при който раковите клетки се “откъсват” от мястото си на възникване, придвижват се чрез кръвта или лимфата, стигат до друг орган или тъкан, заселват се там и развиват друг тумор, същия като основния. Терминът идва от гръцката дума “метастазис”, означаваща “смяна на мястото, разместване”. На български има много сполучлив негов синоним - “разсейване”.

Метастазирането прилича на голямо пътуване, преселение и колонизиране на новото място. При него преселниците носят своите нрави и обичаи. Те са изобретателни и устойчиви към променените условия на живот там. Така и туморните клетки, след като се откъснат от “родоначалния” орган, се посаждат в новата среда и успяват да я превърнат в годна за собственото им съществуване.

Разселването на рака минава през три етапа. При първия туморната клетка се откъсва от първоначалното огнище. Знае се начинът, по който това става, но причината, която го предизвиква, е неизвестна.

За разлика от здравите клетки туморните са по-слабо свързани една с друга. Те могат да променят формата си, като пускат “крачета” и се промушват между клетките в околното пространство. Целта им е да попаднат в съд, по който да тръгнат като по магистрала. Такива съдове са лимфните и кръвоносните. Затова и разсейването бива лимфогенно и хематогенно. Има и трети път, който е по-особен и е характерен само за някои тумори. Той е чрез обвивките на органите – перитонеум, перикард (рядко) и плевра.

Движението на туморните клетки по лимфни и кръвоносни съдове е вторият етап от процеса. В него те трябва да се справят с много “трудности”, за да оживеят, и дават много жертви. Оцеляват само 0,01% от тях. Онкологията разполага с методи за изследване на циркулиращите туморни клетки и определя техните генетични особености, жизнеспособност и чувствителност към химиотерапия.

При разсейването по лимфата туморните клетки попадат в лимфните възли. Те служат като бариера при движението им напред и затова са важни при диагностицирането и определянето на стадия на болестта. В медицинската терминология това е тъй нареченият N стадий. Лимфни възли има из цялото тяло, затова лимфната система може да се оприличи на железопътна мрежа с гари и релсови пътища. Ако има туморни клетки само в близки до първичното огнище възли, процесът на разсейване е начален и ограничен. Ако са засегнати и далечни лимфни възли, е настъпила “лимфогенна дисеминация”.

Движейки се по кръвоносни съдове, туморните клетки попадат в паренхимните органи – черен и бял дроб, мозък и кости.

И тук започва третият етап на процеса - формират се метастатични огнища и те са от решаващо значение за живота. Болестта вече е станала метастатична и изисква агресивно лечение.

В третия етап оцелялата при пътуването туморна клетка излиза от кръвоносния съд и формира новото огнище (поселище). Все още е загадка как попадналата в съвсем различна среда клетка от тумор на млечната жлеза оцелява и развива метастазни тумори в белия дроб, които са като близнаци с първоначалния тумор. Или как туморна клетка от стомаха се заселва в яйчника и образува голям тумор в него (наричан тумор на Крюкенберг).

Процесът на образуване на разсейки е кратък – няколко месеца до 1-2 години след откъсването от първичния тумор. Но има метастази, които неизвестно защо се появяват цели 10 и повече години след откриването и излекуването на първичния тумор. Състоянието на туморните клетки при такава дълга пауза се нарича “спящо”. Кое обаче ги “събужда”, е неизвестно.

Все пак има някакво постоянство при появата на разсейките. Туморът на простатата например винаги се пренася в костите, а ракът на белия дроб - най-често в мозъка.

Да се излекува метастатична болест, е трудно и почти невъзможно. Иска се бърза диагностика, адекватно и агресивно лечение, което често има тежки последици върху общото състояние на болния. Затова ранното откриване на рака е задължително условие за неговото излекуване. Да се излекува метастатичната болест, все още е “чудо”.