Една от най-сериозните екологични катастрофи в човешката история послужи като суров материал и даде творчески тласък на холивудските сценаристи за създаването на високобюджетната екшън драма "Море в пламъци" (Deepwater Horizon).

Лентата проследява борбата за живот на работниците от нефтената платформа "Дийпуотър хърайзън" ("Дълбок хоризонт") в Мексиканския залив, след като на 20 април 2010 г. мощна експлозия на борда убива 11 души и ранява тежко 17. Веднага след взрива се разразява пожар, а огнената стихия води до потъването на съоръжението на 22 април. Моментално във водата започва изтичането на суров петрол, като се стига до най-големия нефтен разлив в историята на САЩ. Някои специалисти нареждат инцидента по фаталност веднага след ядрената авария в Чернобил.

Режисьор на "Море в пламъци" е Питър Бърг ("Последният оцелял"), а сценарият на филма е дело на Матю Майкъл Карнахан и Джей Си Чандър. Бюджетът на продукцията е 80 милиона долара, а по-голяма част от снимачния процес протича в Ню Орлианс.

В главната роля се изявява номинираният за “Оскар” Марк Уолбърг,

който ще се превъплъти в образа на Майк Уилямс, главния електротехник на нефтената платформа.

Очарователната актриса Кейт Хъдсън изиграва съпругата на Уилямс, а с утвърденото си вече мрачно и фатално излъчване на злодей Джон Малкович облича костюма на официален представител на гиганта “Бритиш петролиъм”, който се опитва да подцени мащабите на катастрофата. 24-годишната звезда от "Лабиринтът" Дилън О'Брайън се превъплъщава като най-младия оцелял работник на "Дийпуотър хърайзън" Кейлъб Холоуей. Пред камерата насред аварията се оказва и Кърт Ръсел.

"Това е една невероятна истинска история. Тук става дума за обикновени хора, които попадат в центъра на една от най-големите съвременни екологични катастрофи. Техният кураж и техните премеждия заслужават да бъдат пренесени на големия екран", коментира продуцентът на лентата Лоренцо ди Бонавентура.

По последни данни днес Мексиканският залив почти се е справил с нанесените щети, които са изключително сериозни. След аварията

добивът на нефт е съкратен с 1/3, а риболовът

е изцяло забранен.

1100 мили от крайбрежието на Щатите, от Флорида до Луизиана, са замърсени, а на брега постоянно са изхвърляни загинали морски обитатели. Наблюдава се повишена смъртност сред популациите на морски костенурки и китове, а само сред делфините афали тя е нараснала над 50 пъти. С времето природата все пак успява да надделее над пагубното човешко влияние и след още няколко години подводният живот може би ще се върне към състоянието си от 2001 г., когато бива построена дълбоководната, динамично позиционирана и полупотопяема нефтена платформа "Дийпуотър хърайзън" в Южна Корея. Тогава е собственост на компанията "Трансоушън", като е отдадена с договор на "Бритиш петролиъм" до септември 2013 г. Към септември 2009 г. платформата е добивала нефт от най-дълбокия нефтен кладенец в историята - 10 680 м.

След жестокия взрив през 2010 г. пожарникари и спасителни екипи гасят огъня в продължение на над 36 часа, но основите на съоръжението поддават и то потъва само на 84 километра югоизточно от бреговете на пристанищния град Венис в щата Луизиана.

11 от 126 души екипаж изчезват във водите на океана и по-късно биват обявени за мъртви,

а всички останали са успешно евакуирани.

Над 1000 специалисти се включват в спасителните операции, а още 6000 военнослужещи от националната гвардия на САЩ са пратени да помагат.

Екипи на американската брегова охрана полагат неимоверни усилия да опазят бреговете на четири щата от петрола. Едновременно с това експерти опитват да запушат възможно най-бързо подводния петролен кладенец, който бълва близо 159 000 литра черно гориво на ден. Нефт изтича и от две пробойни в тръба на платформата на дълбочина около 1500 м под морското равнище и се изискват спешни мерки за херметизиране на сондажа. Специалистите поставят тапи на повредените места и разработват план за поставяне на стоманен купол, който да покрие тръбата и да спре изтичането на петрол. Първият опит обаче е неуспешен и до окончателното спиране на изтичането се стига чак на 4 август, когато в аварийната шахта на сондажа са инжектирани специална смес и течен бетон. Налага се да се пробият и две допълнителни сонди, в които се налива цимент, като така най-сетне разливът окончателно е преустановен. Чак на 19 октомври.

Още към края на април обаче нефтеното петно от разлива достига до устието на река Мисисипи, а подводният нефтен шлейф се разпростира на дължина 35 км и на дълбочина повече от 1000 метра. В опит да се спре разпространението на петрола започва контролирано запалване на части от петното.

По оценки на експерти

за 152 дни в океанските води са се изливали от 12 000 до 100 000 барела нефт на денонощие,

което се равнява на от 1 900 000 до 16 000 000 литра. И все пак точните цифри на изтичането са обект на спорове и до днес, защото тогава "Бритиш петролиъм" не допуска независими учени на мястото на трагедията.

В изготвения доклад на разследването по случая по-късно като причини за аварията се изтъкват грешки, допуснати от персонала на платформата, технически неизправности на съоръженията и конструктивна слабост на самата платформа. Посочва се също така, че работниците неправилно са разчели показанията за измереното налягане в сондажа, в резултат на което потокът въглеводороди, издигнали се от сондирането, е запълнил платформата през вентилационните отвори. След взрива не сработва и предпазното съоръжение, което е предвидено в подобни случаи автоматично да затвори нефтения сондаж.

Съдебният процес срещу "Бритиш петролиъм" започва на 25 февруари 2013 г. в Ню Орлианс, като са предявени искове както от страна на федералните власти срещу британската компания, така и от отделните и засегнати от замърсяването американски щати. Федералният съд постановява глоба от 4,5 милиарда долара, която "Бритиш петролиъм" трябва да изплати за срок от 5 години. Почти 2,4 милиарда долара от тази сума са за Националния фонд по рибни ресурси и дивата природа в САЩ.

Премиерата на "Море в пламъци" е на 30 септември.