Великите сили упорито ни внушават, че това не е състезание за бедняци и ентусиасти.Нашите с радост им припяват, че с толкова свити бюджети и с такава подготовка няма да има медали.

Олимпиадата не е състезание за бедняци и ентусиасти. Това се опитват да ни убедят великите сили, които са се вкопчили в здрава битка кой ще е номер 1 по медали. Достатъчно е да погледнем първата петица - САЩ, Великобритания, Китай, Русия и Германия. Суперсили със супербюджети за спортисти, бази и модерни лаборатории за приготвяне на неуловими допинг съставки.

Българските участници на игрите в Рио още по-лесно могат да доразвият гореспоменатата теза. Почти всеки втори от нашите олимпийци след семплото си представяне пъчи гърди и заявява: "С тези пари и с тази подготовка толкова." Нашите упорито се опитват да ни убедят, че на олимпийски игри изненадите едва ли не са забранени.

Лош удар под кръста обаче им нанесоха едно 22-годишно момиче от Пуерто Рико и едно 21-годишно момче от Сингапур. Моника Пуиг и Джоузеф Скулинг триумфираха в спортове, където изненадите наистина са съпоставими с кацането на извънземни на моравата пред Белия дом. Та кой е мислил, че някаква си хлапачка от Пуерто Рико ще триумфира в женския турнир по тенис. Там си имаше достатъчно фаворитки. Номер 1 в ранглистата Серина Уилямс беше по-жадна отвсякога за успехи. Втората поставена Анжелик Кербер също дойде пределно мотивирана. Мугуруса, Кузнецова, Стоусър, Квитова и другите опитни момичета сигурно се бяха договорили да не допускат неприятни сюрпризи по пътя им към финала. Но ето че чудото се случи и Пуиг взе титлата след епична битка с германката Кербер. След края на финала феновете моментално се заровиха да видят що за птица е красивата пуеорториканка. Истината е, че тя не е съвсем непозната на феновете, които се интересуват единствено и само от тенис. Пуиг стигна тази година до 34-то място в световната ранглиста, но на турнира в Рио сякаш играеше номер 1 или номер 2 в света.

"Бях си наумила преди началото на олимпиадата да се отърся от всякакво напрежение и страх. В крайна сметка колко пъти в кариерата си имаш шанса да се явиш на подобен форум. В мачовете рискувах защото всяка предпазливост щеше да ми изяде главата. Играех срещу много по-опитни съперници и беше абсолютно безсмислено да се надхитрям с тях. Казах си: "Моника, удряй яко и не му мисли много." С развитието на турнира ми беше все по-трудно да изпълнявам собствените си заръки. Страхът, че ще се проваля точно преди върха, беше по-силен от всичко друго", признава Моника, която май спечели и титлата по сексапил след ранното отпадане на Цвети Пиронкова.

Съвсем естествено победата й се превърна в национален празник за родината й, която никога преди това не беше печелила златен медал на олимпийски игри. Моника отдавна живее и тренира в Маями, но въпреки това се определя като изключителен патриот.

"След утихването на емоциите от финала не се радвам толкова на медала, колкото на мисълта, че съм изпълнила с приятни емоции моите сънародници. Защото животът в Пуерто Рико е труден и хората там имат нужда от малко надежда", заявява Моника, която в свободното си време обича да пише. Дори се е зарекла, щом приключи с тениса, да седне и да създаде роман. Но дотогава има много време и поне още две олимпиади за талантливата красавица, ако всичко в живота и кариерата й се развива по план.

Светло бъдеще го очаква и сензационният победител на 100 метра бътерфлай Джоузеф Скулинг. В този случай наистина е по-добре извънземните да дойдат, тъй като това събитие е по-приемливо от победата на 21-годишния сингапурец в басейн, в който плуваха още Майкъл Фелпс, Чад льо Кло и Ласло Чех. Светът все още не може да си обясни как напълно неизвестният младок отне шанса на Фелпс да стане първият плувец в историята, спечелил титлата в една дисциплина на четири поредни олимпийски игри. Това беше олимпиадата на 23-кратния олимпийски първенец, а това беше и коронната му дисциплина. Но ето че едно момченце плискаше по-яко водата и се движеше по-бързо към финала. За капак самият Фелпс някога е дал кураж на младока да си повярва, че има път за него към върха. Световните медии моментално разпространиха снимка от 2008 г., на която великият американски плувец е застанал за снимка до очилаткото Джоузеф. 8 години по-късно сингапурецът свали цайсите и пребори великите си съперници, за да донесе първо злато на своята родина.

"Със сигурност медалът ми е изненада за останалия свят, но аз добре знам какво ми костваше той. За да разбия стената, трябваше да пролея кръв. Положих страшно много усилия през всичките тези години и сега се нуждаех от много късмет.

Искам да си почивам и да си зяпам златния медал, заявява щастливият Джоузеф Скулинг.

Защо управляващите в неговата родина ронят крокодилски сълзи заради уникалното му постижение - четете в хартиеното издание на "168 часа".