Не знам дали сте забелязали, че има едни хора, които не са способни никога да поставят собствените си представи под критически поглед.

Те не са способни да се опитат и за миг да се абстрахират от тезата си по даден въпрос, да походят за малко в обувките на онзи с различното мнение, да си зададат въпросите, които той си задава, да им отговорят и, потвърждавайки собствената си теза (в повечето случаи), да имат още по-здрава аргументация.

Неспособността да чуеш аргументите на Другия, да се опиташ да ги разбереш и/или да ги обориш чисто логически, е характерна за хора с всякакви политически и други позиции - леви, десни, либертарианци, консерватори, етатисти, сводобни и зависими журналисти, демократи, комунисти...

Това са слаби умове, които не могат да се аргументират извън емоцията, извън квалификациите ad hominem и извън конфронтацията.

Явлението се засили особено много в последните три години, тъй като един конкретен тип хора не спряха да чертаят разделителни линии в обществото или с тотален релативизъм към обективната действителност, или с пълна неспособност за диалог.

Не, драги мои! Има една истина, но тя трябва да бъде постоянно потвърждавана с факти, логика и диалог, а не с моментално заклеймяване и ползване на аксиоми, които по природа нямат нужда от доказване.

#ВъпросНаПринципи

(*Коментарът е от фейсбук)