Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

От малък Сотир Марчев знаел, че всички врати са затворени за него и че за да успее, трябва да е много по-добър от другите.

Причината е в неблагонадеждния му според представите по соца произход. Израснал в годините на комунизма, когато семейството му живее в немилост заради чичо му. Георги Марчев е командвал чети на ВМРО преди 9 септември 1944 г. в земите на сегашна Македония.

"Охранявали са българо-албанската граница. Пазели са да не влизат мюсюлмани по българските земи - разказва д-р Марчев. - Когато идва 9 септември, режимът на Георги Димитров предава чичо ми на режима на Тито и той изчезва безследно.

Както и много други българи, които твърдели, че Македония е част от България и не трябва да бъде подарена на Югославия по решение на Коминтерна."

И така, макар че завършил гимназия със златен медал и спечелил републиканската олимпиада по биология, Сотир Марчев е изпратен да отбива военната си служба като трудовак в т.нар. Централен КЕЧ. Абревиатурата се разчита като Квартирно-експлоатационни части.

Там са ходили войници само необразовани и неблагонадеждни според властта младежи. И заради произхода си Сотир Марчев попада там да строи военни обекти заедно с незавършили дори основно образование момчета.

Но пък се научава на тънкостите на този занаят и впоследствие сам построява своя къща в родния си Благоевград.

Бъдещият кардиолог кандидатства медицина и решава да избере специалност, която може да практикува и сам в кабинета си, без да е необходимо да зависи от благоволението на висшестоящи началници.

"По онези времена, а може би и сега, за да станеш хирург, трябваше да ти позволят да оперираш. Това не ставаше толкова лесно за хора като мен. Трябваха връзки, а аз нямах", разказва доц. Марчев.

Завършва медицина с първа специалност вътрешни болести. Впоследствие взема и втора - кардиология. Работил е в Александровска болница, но в последните години живее в Плевен, където е шеф на специализираната болница по кардиология.

"Човек ходи подир хляба си, не подир кефа си", обяснява д-р Марчев на въпрос защо отива да работи в провинцията.