Геният не се ражда, той се създава”, твърди ученият Майкъл Гелб. В книгата си “Как да мислим като Леонардо да Винчи” той изследва седемте принципа, за които се смята, че са били опорните точки на гения.

Curiosita

Неутолимо любопитство към живота

“Желанието да знаеш е естествено за добрите хора”, твърди Леонардо. Още в детството си той проявява това свое нестихващо любопитство към всичко заобикалящо го – обсебен е от природата, запленен от рисуването, силно привлечен от математиката. Носителят на “Пулицър” Даниел Бурстин пише в “Творците: история на героите на въображението”: “За разлика от Данте Леонардо не изпитва страст към жена. За разлика от Джото или Брунелески, изглежда, не е имал и гражданска лоялност. Нито е отдаден на църквата или Христос. За сметка на това лоялността, отдадеността и страстта на Да Винчи са насочени към чистия стремеж към истината и красотата.” За него Фройд пише: “Той превръща страстта си в любознателност.” Неуморното желание на Леонардо да разбере същността на нещата е една от основните му тайни.

Dimostrazione

Готовност да се изпитва знанието чрез опит

Практическата насоченост на Леонардо, неговата проницателна интелигентност, любопитството и независимият му дух го тласват да постави под въпрос много от приетите теории и догми на епохата. Той твърди, че най-добрият учител е само и единствено личният опит и е застъпник на оригиналната и независима мисъл. Позволява си да направи немислимото за епохата, в която живее – да отхвърли авторитетите и да постави под въпрос всяка наложена теория. Но подчертава, че човек може да го направи едва след като е поставил под въпрос своите собствени възгледи, тъй като “най-големите заблуди, от които страдаме, се коренят в собствените ни убеждения”. Да Винчи подчертава, че да се учиш от опита, означава да се учиш от грешките си, но: “Всяко препятствие може да бъде разрушено с непреклонност.”

Sensazione

Непрекъснато усъвършенстване на сетивата

Ключовете, които отварят вратите на опита за Леонардо, са зрение, слух, осезание, вкус и обоняние. Той вярва, че тайните на опита се разкриват единствено чрез сетивата и най-вече чрез зрението. Леонардо поощрява усъвършенстването на сетивата. Съветва винаги да се носят нежни и ефирни материи, да се обграждат хората с цветя и парфюми, както и да се посвещават на кулинарното изкуство. Да Винчи определя като основна грешка на обикновения човек, че “гледа, без да вижда, слуша, без да чува, докосва, без да усеща, яде, без да вкусва, движи се без физическо осъзнаване, вдишва, без да обръща внимание на миризмите и уханията, и говори, без да мисли”.

Sfumato

Приемане на парадокса и несигурността

Критиците използват термина, за да опишат онова неясно, загадъчно качество, което е една от най-характерните черти на картините на Да Винчи. Докато пробужда любопитството си и изследва дълбините на опита си, Леонардо неизменно се изправя срещу непознатото, срещу необятността на познанието. Силата му обаче се състои в това, че въпреки че се сблъсква с множество противоположности и осъзнава, че понякога за парадоксите няма отговор, той не се отказва да търси нови и нови възможности. Леонардо подчертава, че за да открие красотата, човек трябва да изучи и грозното, и страшното.

Arte/Scienza

Развитие на равновесие между наука и изкуство, логика и въображение

Да Винчи стига до прозрението, че науката и изкуството са неразделни. Той успява да постигне това, което се нарича “мислене с целия мозък” и което е недостъпно за по-голяма част от хората. Както твърди Джордж Сартън - “Огромната заслуга на Леонардо се състои в това, че със собствения си пример е показал, че стремежът към красотата и стремежът към истината не са несъвместими.” Във “Възходът на човека” Якоб Броновски пише: “Леонардо внася в науката гледната точка на човека на изкуството. Той разбира, че науката – подобно на живописта – трябва да открие замисъла на природата в детайла. Той дава на науката това, от което тя се нуждае най-много – усещането на художника, че детайлите в природата имат огромно значение.”

В “Трактат за живописта” Да Винчи подчертава: “Тези, които се влюбят в изкуството, без преди това да са положили усилия в изучаването на неговата научна част, са подобни на моряци, които пускат в морето кораб без компас и не могат да са сигурни, че ще пристигнат в желаното пристанище.” И съветва: “Изучавайте науката на изкуството и изкуството на науката.”

Corporalita

Култивиране на изящество

Негова тайна е развитието на балансирано използване на двете половини на тялото – Да Винчи се учи да си служи еднакво добре и с лявата, и с дясната ръка – да може да пише и да рисува и с двете, защото вярва, че така не просто развива сръчност, а симетрия в двете полукълба на мозъка си. Леонардо изтъква, че внимателно обмисленият режим е ключът към здравето и щастливия живот. Той съветва съвременниците си да се предпазват от гневни избухвания и мрачни настроения, за да се спасят от нещастия и болести. Учи ги да си дават почивка както на тялото, така и на ума. Да се движат, но без да се преуморяват, да не прекаляват с обилните гозби и пиенето на вино.

Connessione

Вникване във взаимовръзката на всички неща

Леонардо е първият системен мислител. Една от тайните на таланта му е склонността да комбинира и свързва разнородни елементи, така че да образуват нови фигури. Геният съветва другите да не се колебаят да комбинират идеи от всякакви области, за да получат решение на дадена задача. Освен това той излага теорията за единството във Вселената: “Всички форми, цветове, образи и части на Вселената са концентрирани в една-единствена точка.”

Защо се смята, че "Мона Лиза" всъщност е автопортрет, четете в хартиеното издание на "168 часа".