Някои реформатори искат да се закачат за ГЕРБ. Само ДПС мълчи

Предсрочни избори ни чакат вероятно най-късно до средата на 2017 г., твърдят източници от управляващите.

Едната причина ще бъде българското председателство на Европейския съюз, което ще застъпим от 1 януари 2018 г. вместо предвиденото от 1 юли 2018 г. Администрацията ще бъде прекалено заета с него. Тя няма капацитет да подготвя едновременно и инициативите за ЕС, и вота в България, който по редовния график трябва да се проведе през есента на 2018 г. Затова в средите на управляващите се обсъжда кога е най-подходящо да се проведат извънредни парламентарни избори.

Според запознати най-удобно ще е те да се състоят до средата на 2017 г., за да има време новото правителство да встъпи в длъжности, а министрите да се ориентират в ресорите си, преди да поемат инициативите на председателството.

Втората причина, поради която е вероятно догодина да се озовем пред урните, се крие в изхода от президентския вот тази есен. Премиерът Бойко Борисов заяви, че ако ГЕРБ загуби, е логично той лично да свика нови парламентарни избори. Ако друг кандидат спечели, очевидно обществените нагласи ще са се променили в сравнение с тези, при които Генерала пое властта.

Но има и един друг момент - дори и човекът на ГЕРБ да спечели мястото на Росен Плевнелиев, пак не е изключено партията на Борисов да поиска предсрочни парламентарни избори. Поради простата причина, че ще ги спечели и ще затвърди нов мандат от 4 години.

Интригата е дали Бойко Борисов ще се кандидатира за държавен глава. Засега той не е решил окончателно, твърдят близки до него. Ако се яви на състезанието наесен, ще трябва да отстъпи премиерския пост на някой друг. Самият Генерал призна, че предпочита реалната власт на министър-председателя. Но ако държи ГЕРБ да спечели на всяка цена, ще трябва да се впусне в битката. Остават му два варианта - да посочи за премиер или Цветан Цветанов, или Томислав Дончев. Но ако Борисов се кандидатира за "Дондуков" 2, съществува и риск ГЕРБ да тръгне по наклонената спирала надолу.

Истината е, че партиите разглеждат президентските избори като отправна точка за следващата власт. И започват да подготвят коалициите за бъдещия парламентарен вот. Така например сближаването между БСП и АБВ за обща кандидатура за държавен глава е репетиция за заедно явяване и с листи за депутати. Засега другите бивши съпартийци на Корнелия Нинова със собствени партии - Татяна Дончева и Георги Кадиев, не влизат в сметките за лява коалиция.

Националистите също ще се събират в т.нар. Патриотичен блок, в който ще влязат ВМРО, НФСБ на Валери Симеонов и "Атака" на Волен Сидеров. Те вече си стиснаха ръцете за обща кандидат-президентска двойка - Красимир Каракачанов и Явор Нотев.

Само при реформаторите не е ясно дали ще се обединяват отново под знака на блока, или ще се явяват на парчета. Споразумението, което сключиха, беше за пълен цикъл избори. То изтича с президентските наесен. Дали ще бъде подновено, не е ясно. Но издигнатите кандидати не сочат големи надежди за разбирателство при десните за бъдещо общо участие.

Затова пък някои от партиите се борят да формират коалиция с ГЕРБ. Според източници от РБ това е причината част от кандидатите за президент всъщност да се борят да влязат в обща претендентска двойка с водещ титуляр от ГЕРБ. Досега Бойко Борисов винаги е разчитал само на своята партия и никога не е участвал на избори в коалиция.

"Няма да ги носим на гърба си", коментират гербери по адрес на реформаторите.

ДПС както винаги е готово за избори и не търси никакви коалиционни партньори.