Фройд срещу Айнщайн: Защо ни е война?
През 1932 г. Зигмунд Фройд и Алберт Айнщайн провеждат дискусия на темата “Защо ни е война?”. Тя се осъществява чрез писма и е по идея на Леон Щайних - секретар на Международния институт за духовно сътрудничество. В книгата си “Фройд набързо” клиничният психолог и изследовател Кристфрид Тьогел публикува най-важните моменти от тази невероятна кореспонденция.
Категорично Айнщайн определя като най-важния въпрос за цивилизацията "Има ли път за освобождаване на човечеството от злощастието на войната?” и предлага своята теория, че решението на проблема е създаването на "международна, натоварена с властови правомощия служба за уреждане на междудържавни конфликти”, чиито решения да се спазват от всички държави. Все пак Айнщайн подчертава, че човечеството е твърде далеч от учредяване на такава организация. Ученият изтъква, че съществуват "мощни психологически сили”, които осуетяват всички усилия. Кристфрид Тьогел пише: “Така например властовата потребност на една държава е срещуположна на ограничаването на нейните суверенни права. Особено хората, които извличат лична изгода от войната и по този начин разширяват обхвата на своята власт, оказват сериозна съпротива срещу подобна институция, съхраняваща мира.
Как обаче е възможно, пита Айнщайн, това малцинство да съумява да подчинява на своите интереси мнозинството – народа, който само страда от войната. Вероятно причината е, че същото това малцинство има голямо влияние върху училището, пресата, а най-често и върху религиозните институции. По този начин то може да манипулира настроенията на множеството и да превръща масата в “инструмент без воля”. Но защо хората се оставят да бъдат манипулирани до степен на безумие и самопожертване? Айнщайн е на мнение, че потребността на хората да “мразят и унищожават” присъства само латентно в мирно време, но при определени обстоятелства може да бъде “събудена и засилена до масова психоза”. Към Фройд Айнщайн отправя въпроса: “Има ли възможност психичното развитие на човека да бъде направлявано по такъв начин, че да добие издръжливост спрямо психозите на унищожението?” Истината е, че Фройд задълбочено се посвещава да отговори и пише писмото си повече от месец.
Професорът разглежда отношението между право и власт, както и между властта и насилието. Той обяснява, че от първичния механизъм на господството благодарение на по-голямата сила и власт постепенно се развива правосъдието: “По-голямата сила на един се компенсира с обединението на множество по-слаби. Насилието на общността се противопоставя на насилието на един конкретен индивид. С оглед превръщането на това насилие в право обаче е необходимо общността да се организира (...) Насилието бива надмогнато чрез прехвърляне на властта върху по-голяма единица. Цялата система функционира дотогава, докогато общността се състои от определен брой еднакво силни индивиди, което обаче е само идеалният случай. Като цяло ситуацията е много по-сложна, тъй като членовете на общността от самото начало са различно силни: родители и деца, господари и роби, победители и победени.
Тогава правото на общността става изразител на неравните властови отношения в средата на тази общност, а законите се правят от и за господстващите, като подчинените получават много малко права. При това положение вече едва ли може да бъде избегнато насилственото реализиране на конфликти на интереси.” Според Фройд “сигурно опазване от войни би било възможно само ако хората се обединят за прилагането на една централна власт, на която да прехвърлят отговорността за правосъдие във всички конфликти на интереси”.
Едно подобно начинание обаче той смята за нереалистично, тъй като никоя държава не е готова да отстъпи достатъчно от собствения си суверенитет в полза на тази централна власт. Напротив – нарастващото влияние на националните идеали повишава риска от избухване на война. Фройд се опитва да обясни заложеното желание у хората да водят война. Според него една от причините е вроденият деструктивен нагон. А според учения изгледите за преодоляване на агресивните склонности на хората са нищожни. Професорът категорично изказва теорията си, че не може да се говори за цялостно отстраняване на човешката склонност към агресия, но поне може да се положи усилие “тя да бъде отклонена, така че да не се налага да се стига до война”.
Кристфрид Тьогел изяснява гледната точка на учения: “Тук на помощ е призван противникът на деструктивния нагон, Еросът, защото в крайна сметка всичко, което укрепва емоционалните връзки, действа срещу войната. Всички общи неща между хората водят до идентификации, върху които в огромната си част почива изграждането на човешкото общество. Освен за емоционалния аспект на предотвратяването на войната Фройд споменава и за един интелектуален. Според неговата преценка е необходимо да бъде “възпитан елит от самостоятелно мислещи, неподатливи на сплашване и борещи се за истината хора”, които един вид да поемат управлението на несамостоятелните маси.
На това обаче се противопоставят държавната власт и “забраната за мислене, налагана от църквата”. Идеалното състояние на една общност от хора, които “са подчинили нагонния си живот на диктатурата на разума”, за съжаление е твърде утопична надежда. Накрая Фройд поставя въпроса защо толкова силно се опълчваме срещу войната. Основната причина според него е фактът, че сме пацифисти “по органически причини”. С нарушаването на сексуалната функция цивилизационният процес вероятно ще доведе до изчезване на homo sapiens. Свързаните с това телесни изменения ни карат да се замислим, че културното развитие също е един органичен процес.
Освен това цивилизационният процес води и до психични изменения като изместването на нагонните цели и ограничаването на нагонните импулси. Нещата, които са носели удоволствие на нашите предци, на нас вече не ни носят удоволствие. Най-важните психични развития в хода на цивилизационния процес за Фройд са “укрепването на интелекта”, който тласка назад нагонния живот, и “интернализирането на склонността към агресия”.
Заключителното съждение на Фройд е следното: “Докога трябва да чакаме другите да станат пацифисти? Не бива да го казваме, но може би не е съвсем утопична надеждата ни, че влиянието на тези два момента – културната нагласа и оправдания страх от ефектите на една бъдеща война – ще сложи край на воденето на войни в едно обозримо бъдеще. По какви пътища или криволици ще стигнем дотам, няма как да познаем. Но през това време можем да си казваме: всичко, което укрепва културното развитие, действа срещу войната.”
Защо Фройд сам избира смъртта, четете в хартиеното издание на "168 часа".
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Тримата учени зад “Опенхаймер”
Режисьорът Кристофър Нолан ги събира, за да разкаже истината за живота на бащата на атомната бомба Робърт Дайкграаф е живял в къщата на американския физик, Кип Торн се е учил от него на теория