Скандално за съвременниците му е и отношението на Фройд към самоубийството. Той излага теорията, че човешката психика се определя от баланса между две противостоящи сили: Ерос – инстинкта за живот, и Танатос – инстинкта за смърт, като с течение на годините първият отслабва, а вторият постепенно взема връх.

Всъщност Фройд не посвещава свой труд на самоубийството, въпреки че според негови биографи той цели 16 години обмисля такъв вариант за себе си. В "Писателят и самоубийството” Борис Акунин пише: “Четвърт век преди да се разболее, Фройд писал на своя приятел и ученик Оскар Пфистер, че често размишлява как да постъпи, ако някога му "откажат мисълта и словото”. Решението е съзряло още тогава: “С подобаващо на честния човек смирение пред съдбата аз се моля само за едно: да не стана сакат, да не допусна телесните страдания да парализират волята ми.” Както е известно, основателят на психоанализата постъпил именно така – когато вече не можел да работи, а физическите страдания станали непоносими, неговият ученик и приятел д-р Макс Шур, следвайки предварителната им уговорка, направил на професора летална инжекция с морфин.” 

Въпреки това свое решение Фройд всъщност е изпълнен с желание за живот човек с множество страсти. Основната, разбира се, е науката. Другото голямо изкушение, от което никога не се отказва, е пушенето. Той започва с цигари още на 24-годишна възраст, но след това преминава към пурите, от които се опитва да се откаже след няколко сърдечни кризи, но признава, че просто не може да им устои, наричайки ги "защита и оръжие в борбата с живота”. Дори след като е диагностициран с рак, той не спира да пуши. Ученият, разбира се, сам си поставя диагнозата пристрастяване и дори намира причините за него: "идентификация с бащата и заместване на първичното пристрастяване към мастурбацията”.

Друга голяма страст на професора са пътуванията. Пред Ромен Ролан Фройд признава: "Да пътувам толкова надалеч, ми изглеждаше отвъд всяка възможност. Това беше свързано с притеснението и оскъдицата в младежките ми години. Копнежът за пътувания със сигурност беше израз на желанието да избягам от всеки гнет, подобно на импулса, който кара толкова много подрастващи да избягат от вкъщи. Отдавна ми беше станало ясно, че голяма част от насладата от пътуването се корени именно в осъществяването на тези ранни желания, т.е. в недоволството от дома и семейството. Когато човек за пръв път види морето, прекоси океана, преживее градовете и държавите като действителности, които толкова дълго са били далечни, недостижими обекти на желания, тогава той се чувства като герой, извършил невероятно велики дела.” (цитиран от Кристфрид Тьогел във "Фройд набързо").

Защо Фройд е бил набеден за порнографски писател, четете в хартиеното издание на "168 часа".