Заклеймих опита за военен преврат в Турция този месец по най-непоколебим начин.

"Правителството трябва да се назначава чрез процеса на свободни и честни избори, а не чрез сила", казах аз. "Моля се на Господ за Турция, за турските граждани и за всички, които са там в момента проблемът да бъде разрешен мирно и бързо".

Въпреки моя недвусмислен протест, подобен на изявленията на трите основни опозиционни партии, все по-залитащият към авторитаризма президент Реджеп Таиип Ердоган ме обвини в дирижиране на пуча. Той поиска САЩ да ме екстрадират от дома ми в Пенсилвания, където живея в доброволно изгнание от 1999 г.

Предположението на г-н Ердоган не само е в противовес на всичко, в което вярвам, но е безотговорно и грешно.

Изповядвам приобщаващ и плуралистичен ислям като философия, призвана да служи на човешките създания от всички религия. Тя е противоположна на въоръжения бунт. За повече от 40 години участниците в движението, с което се свързва името ми - "Хизмет" (турската дума за "услуга"), показаха подкрепата си за този вид правителство, което получава легитимността си от волята на хората и което уважава правата на всички граждани независимо от религиозните им възгледи, политически пристрастия и етнически корени. Доброволците, вдъхновени от ценностите на "Хизмет", са инвестирали в модерно образование и обществени услуги в повече от 150 страни.

Във време, когато западните демокрации търсят модерни мюсюлмански гласове, ние с приятелите ми от "Хизмет" сме заели ясната страна срещу екстремисткото насилие, като се започне от атаките на 11 септември от страна на "Ал Кайда", и се стигне до бруталните екзекуции от "Ислямска държава" и отвличанията от "Боко Харам".

Освен че осъдихме насилието, включително по време на опита за военен преврат, ние подчертахме подкрепата си за предотвратяване на терористични нагласи сред мюсюлманските младежи и обучение в мирно и плуралистично съзнание.

През целия си живот и пред обществото, и пред близките си съм отричал военната намеса във вътрешната политика. Всъщност съм бил адвокат на демокрацията в продължение на десетилетия. Страдах 4 десетилетия по време на 4 военни преврата в Турция и бях подложен на тормоз от страна на тези военни режими. Никога не съм искал моите сънародници да изпитат подобно нещо отново. Ако някой симпатизант на "Хизмет" е въвлечен в опита за преврат, той е предал моите идеи.

Въпреки това обвинението на г-н Ердоган не ме изненадва. Не съм учуден нито от това, което казва за мен, а още повече от това, което разкрива неговите системни и опасни стремежи към еднолична власт.

Като много турски граждани участниците в движние "Хизмет" подкрепят по-ранните усилия на г-н Ердоган да демократизира Турция и да изпълни изискванията за членство в Европейския съюз. Но не мълчахме, когато той се обърна от демокрацията към деспотизма. Дори преди тези нови чистки г-н Ердоган в последните години закри вестници, отстрани хиляди съдии, прокурори, полицаи и цивилни служители от местата им и започна жестоки мерки срещу кюрдската общност. Той обяви своите критици за врагове на държавата.

Президентският гняв се прицели в "Хизмет". През 2013 г. г-н Ердоган обвини симпатизантите на движението в турската администрация за това, че започнаха разследване за корупция срещу членове на кабинета му и други негови близки съратници. В резултат съдии и полицаи бяха уволнени или арестувани за това, че вършеха работата си.

От 2014 г., когато г-н Ердоган беше избран за президент след 11 г. на премиерския пост, той се опита да промени Турция от парламентарна демокрация в изпълнителна президентска без никакви съмнения в неговата власт. В този контекст последните му изявления за провалилия се опит за преврат са "подарък от Господ". Като разчиства все повече свои противници от правителствените агенции - близо 70 хиляди души са били уволнени досега - и да обезсили "Хизмет" и други цивилни обществени организации, той премахва и последните пречки пред абсолютната власт. "Амнести интернешънъл" разкри, че е имало заплахи, включително изнасилвания в центровете за настаняване. Няма никакво съмнение, че правителството на Ердоган е нарушило Европейската конвенция за човешките права и обяви извънредно положение.

Турският президент изнудва САЩ, като заплашва да оттегли подкрепата си за международната коалиция срещу ИДИЛ. Неговата цел е да си осигури моята екстрадиция въпреки липсата на достоверни доказателства и без никакви перспективи за справедлив процес. Този опит на г-н Ердоган да получи, каквото иска, е необясним. Но САЩ трябва да се противопоставят.

Насилственият екстремизъм се храни от страховете на тези, които са принудени да живеят под властта на диктатори, при които мирните протести и демократични политики не работят. В Турция стъпките на правителството на Ердоган към диктатура разделят населението по няколко линии - сектантска, политическа, религиозна и етническа, и надъхват фанатиците.

В интерес на международните усилия да се установи мир в турбулентни времена, както и да се осигури бъдещето на демокрацията в Близкия изток, САЩ не трябва да се примирят с автократ, който превръща провален пуч в бавен преврат в свой интерес срещу конституционно избраното правителство.

Текстът е публикуван във в. "Ню Йорк таймс"