Следващите кадри не са за чувствителни хора, нито за истински филмови маниаци.

Попаднах на този епизод съвсем случайно.

За мен той е исторически.

Да заснемеш края на легендарното кино СЕРДИКА е момент от особена важност - за архивите напред във времето. "Ново кино Парадизо" е неповторим и единствен.

Въпреки това тия дни ще направя и малък видео клип с моите кадри от разрушаването на кино Сердика (те са потресаващи) и музиката на Енио Мориконе.

Мисля, че си струва. Изумен съм, че никоя медия не е проявила интерес към това събитие.

Знаете, че това е краят на една романтична епоха, нали? В дъното на един от фотосите, ще видите накамарените седалки - всеки от нас е седял на някоя от тях. Всеки е усещал магическия сноп светлина зад себе си, очаквал е шумът от мотора на прожекционната машина.

Всеки е потъвал в картините от екрана. Най-големият в София.
Няма сантимент. Няма мелодрами.

Животът продължава, филмите няма да останат без дом. Сигурно на това място ще построят нещо друго, нещо красиво.

Но е някак тъпо да не отбележим подобаващо свършека на култовото кино Сердика, то заслужава. Събориха го набързо, изненадващо, някак подмолно - в неделя на обед??? - (през отпуските сигурно наредбите за обществения ред не важат).

Надвечер загасиха чудовищата и последната реплика на потния багерист беше:

"Е па... бая работа свършииме днес!"