Oбразът на "Железния" се допълва и от разказа на дъщеря му Галя, която го описва във фейсбук:

"Той обичаше морето, вълните, свободата, студената бира и красивите жени. Винаги избираше българското Черноморие, верните стари приятели, табла с пясък и звука на щастливите си дечица. От всичко по-много, да сме всички и да има големи усмивки. Той беше центърът, сърцето, душата, певеца, танцьора, готвача, рибаря, спасителя, нашият капитан!"

"Живеехме в къща на брега на Дунав - спомня си дъщеря му. - В неделя карахме колелета в парка. Училището започваше в 7,00 и свършваше в 18,00 ч, 6 дни в седмицата. Съботите, след тренировките на тати, ходехме до Унгария да обядваме гулаш. По един следобед отделяхме за тенис и един за плуване. Големите междучасия прекарвахме в зоологическата градина на гимназията, където отглеждахме няколко малки зайчета. Карахме кънки в хола, а рождените си дни празнувахме с целия клас в "МакДоналдс". Почти всеки детски "рай" беше ежедневие за нас. Като деца никога не сме ходили да гледаме мачове. Винаги бяхме на стадиона да гледаме тати. Преди началото и след края винаги до него!!!"