Тази изключително напреднала европейска цивилизация може би за първи път в историята на Стария континент успяла да съчетае мъдростта и богатството. При нея сякаш те били в хармония, вървели ръка за ръка.

"Смята се, че йерархизирането на обществото в Европа започва именно в района на Провадийска река и Варненските езера - казва археологът Васил Николов. - И е пряко свързано с богатството, което се дължи на солта. Когато печелиш от активна търговия, ти определяш съдбините на всички, наемаш околните да работят за теб и им плащаш със сол. Неслучайно Варненският некропол е най-богатият в Европа за петото хилядолетие преди Христа," казва ученият.

Кои са били истинските мотори на това богатство? Всъщност това са били лидерите, съхраняващи най-древните знания на човечеството.

Хора на високо духовно ниво

за които и днес се знае твърде малко.

"Жреците са били пазителите на знанието - знаели са как от земните недра да се добие мед, злато, сол, знаели са и как да се обработват. Жреци е имало още в началото на неолита, както и по-късно по времето на Варненския некропол. В този период племенният вожд е бил и жрец. Нещо, което се запазва по-късно и при траките."

В тази древна неолитна цивилизация обаче жреците са имали и други функции.

"За съвременните хора материалното и сакралното са разделени - казва Николов. - Примерно ние с вас сега разговаряме, след което вие ще влезете в църква и ще запалите свещ. Там ще попаднете в друг свят, с други мисли и ще сте в сферата на сакралното. Когато излезете, отново ще попаднете в профанното (материалното).

За нас тези два свята са разделени,

а за онези хора те са били едно неделимо цяло. Ние дори не можем да мислим по този начин. Само допускаме как е ставало. Всичко е било пропито едно в друго."

В някои гробове в некропола на Провадия-Солницата, проф. Николов и екипът му установяват, че половината съдове са използвани преди това за ежедневни цели, а другата половина са специално произведени.

"Затова мнозина казват, че някои от ямните светилища са полета от боклучни ями, защото каквото са имали в домовете си, са го слагали и там. А причината е в мисленето им. За тях всичко е зависело от контекста -

един съд може да се използва и за обреди, и за ежедневни цели

За тези хора няма разделение между профанното и сакралното", казва професорът.

"Хромелът или каменната мелница е типичен предмет с такава двойна функция", казва Николов.

От една страна, служи за производство на хляб, от друга, символизира сексуален акт.

"Когато се отделя брашното, на него се гледа като на сперма. След това хлябът се омесва, вкарва се с дървена лопата-фалос в пещта, която за древните хора е утробата - разказва археологът. - Когато го изваждат, за тях това е като новороденото дете. Такова е мисленето на онези хора, което ние не разбираме достатъчно. Само можем да се досещаме за някои неща."

Друг белег за високото им духовно ниво е, че за тях медта и златото не са служели като средство за натрупване. Нито като богатство.

"С тях те единствено са демонстрирали статус - казва проф. Николов. - Това са били белези на престиж. Първото условие е материалът да е рядко срещан. Да е произведен много внимателно, с много усилия. След това тези материали трябва да имат някакви особени свойства, които останалите нямат. Примерно в Слатина наскоро открихме

свастика от серпентинит,

който се среща рядко. Други са правени от много ценения камък нефрит, донасян отдалече. Златото не е представлявало богатство, а само атрибут на статус и престиж."

Вероятно заради високото си духовно ниво тези хора не са имали стремеж към натрупване и лакомия. "От една страна, късните етапи на първата европейска цивилизация се определят като комплексно общество, защото то има всички главни белези на съвременното, но при тях липсва унаследяването. Тоест те не са имали частна собственост, а само лична. Това, което имаш, не остава за децата ти и за роднините ти. Всичко, с което човек разполага, се унищожава след смъртта му или влиза с него в гроба. Затова Варненският некропол е толкова богат."

Тоест това е едно общество, в което липсват алчността и съвременният стремеж към трупане за праправнуците. 

Друг аргумент, че освен богати тези хора са били и много мъдри, е открит в Стара Загора.

Там археологът Петър Калчев се натъкна на свидетелства, че когато са копали медта, представителите на тази цивилизация след това са полагали същите усилия, за да върнат обратно земята на мястото й. Целта била да не обидят Майката Земя за това, че вадят от нея медта.

Което подсказва, че вероятно тази първа цивилизация много преди древните египтяни е открила богоцентричния модел. При него човек всяка секунда се стреми да е

в хармония с божествения и духовния свят

Вероятно затова те са полагали толкова усилия и време, за да възстановят земята, чиито камъни са разпуквали с огън, след което са ги заливали с вода, за да открият медта.

"Противно на общоприетата теза медта никога не им е служела за работещи сечива - казва Николов. - Правени са експерименти, които доказват, че медните оръдия наистина са по-производителни от каменните. Но с медно сечиво можеш да сечеш дърво максимум 15 минути. След което то е напълно изтъпено, докато с каменното работата може да продължи дни наред. Затова медта за тази цивилизация не е била материал за оръдия на труда, независимо от това, че медните предмети по форма са сечива. Също като златните и те са били белег на престиж", казва проф. Николов.

Тази тайнствена цивилизация имала ли е писменост или е ползвала само идеограми, четете в хартиеното издание.