От хилядите побъркани сънища, които са минали през главата ми, за пръв път ми се случва, да сънувам един и същи, втори път. Какво искам да кажа ли?

Ами това, че тази история от снощи, подсъзнанието ми я прожектира и преди десет години! Едно към едно! Същата обстановка, декори, участници...

И реших да питам Зигмунд.

И го питам - Къф е тоя сън в лятна нощ бе?

А той ми вика, питай Уилям...

Ето го и съня:

Седя в един туристически стол по средата на една нереално бяла стая. До мен, има голям правоъгълен тъмносин леген без вода. В него в колона едно след друго, вървят клатушкайки се, 5 пухкави искрящо жълти патенца и тихо си пиукат на своя бебешки език. В един момент последното започна да прилайва леко, като тримесечен кокер шпаньол и както си щрапаше неумело по дъното на пластмасовия съд, изведъж скочи и погълна патето, което вървеше пред него. Замря за момент, след което се оригна утвърждаващо. После се затича към диагоналния край на легена и се опита да излети. Единственото което постигна е, че падна под стола, на който седях. Погледна ме виновно и повърна няколко цветни щипки за пране.

П.П.

В момента седя и се чудя, дали не е време, да бръкна някой ден в пералнята докато центрофугира.

Благодаря за вниманието.