Моне сам създава езерата и засажда водните линии в градината си. Той се отдава на страстта си по градинарството и първоначално дори не мисли да рисува своето имение. 

Известната картина “Импресия, изгряващо слънце” е купена през 1872 г. за 800 франка от богатия търговец и меценат Ернест Ошде. Всъщност семейство Ошде изиграва огромна роля в живота на Моне. Ернест неведнъж наема художника да прави портрети на съпругата му Алис. Това, което той не предполага, е, че тя и Клод ще се влюбят. Но всъщност ще минат много години преди двамата официално да признаят чувствата си.

Първата съпруга на Моне - Камий, умира само на 32 години – пет месеца след раждането на второто им дете. Периодът след загубата й е най-тежкият за художника. Именно семейство Ошде му помага в този момент и го приютява заедно с децата му в дома си. Алис се грижи за синовете на Клод като за свои и често докато съпругът й пътува из Европа, тя, Моне и малчуганите прекарват заедно летата в някоя селска къща, където художникът твори платно след платно. Всъщност след години големият син на Моне ще се ожени за една от дъщерите Ошде. Алис и Клод са като семейство години преди официално да станат такова. Едва след смъртта на Ернест сключват брак.

През април 1883 г., докато пътува с влак от Вернон, Моне вижда през прозореца приказния Живерни. Той не се колебае нито миг – слиза и решава, че там е новият му дом. Цялото семейство го следва и се посвещава на това да изгради не просто място за живеене, а най-красивата къща с огромно ателие и най-изумителните градини. И Алис, и децата помагат на Моне, който се отдава на другата си страст – градинарството.

В интервюто пред изкуствоведа и писателя Марк Елдер, публикувано в “В Живерни при Клод Моне“, художникът споделя: “Когато пристигнах преди четирсет години, тук нямаше нищо друго освен една селска къща и бедна овощна градина. В края на имението обаче минаваше река Епт и тъй като винаги съм обичал водата, прокопах яма, за да се образува малко езерце в градината ми. С годините постепенно разширявах водната площ и дори промених коритото на реката. Наслаждавах се да садя нови и нови цветя. Създаването на градината ми бе изключително бавен процес, следван с чиста любов и много търпение. И не крия, че съм изключително горд от произведението си.”

Художникът обаче признава, че първоначално не е смятал да рисува градините, а ги е създавал заради вътрешната си необходимост да се заобикаля с красота: “Трябваха ми години, за да разбера водните лилии. В началото ги бях посадил просто за удоволствие. Обикалях околностите в търсене на пейзажи, сякаш сляп за красотата в моята собствена градина. Привързвах се към нея постепенно, ден след ден откривах великолепието й. И идеята да я нарисувам сякаш ме връхлетя от нищото. Но веднъж започнал, след това вече нямах нито желание, нито нужда от друг модел.”

И наистина до края на живота си Моне рисува единствено тази приказна градина, създавайки над 200 платна с късчета от нея. Всъщност художникът обожава да прави серии на един и същи пейзаж – това е неговият манифест, че понякога не обектът е от значение, а светлината, която го променя. Най-известните му серии освен “Водни лилии” са “Парламентът”, “Катедралата в Руан”, “Тополи”, “Мостът Ватерло”, “Купи сено”.

Кои са най-скъпите картини на Моне, четете в хартиеното издание на "168 часа".