През 1872 г. Моне рисува картината, която ще се превърне в емблематична не само за него, но и за историята на изкуството. “Импресия, изгряващо слънце” е пейзаж от пристанището в Хавър (днес картината е част от постоянната експозиция на музея "Мармотан Моне" в Париж).

На нея са изобразени лодките, водата и слънцето, но не с ясни щрихи, а с техниката, която завинаги остава запазената марка на художника – променящи се нюанси, преливащи линии, малки разноцветни петна. Моне ясно заявява новото – модерните художници излизат от ателието и рисуват навън, прекланяйки се не толкова пред хората, а пред природата, не толкова пред конкретния обект, а пред играта на светлината и как тя го променя.

Картината е част от първата самостоятелна изложба на кръга около Моне, които още тогава предпочитат да се наричат “независимите”. И тъй като не са допускани до официалните изложби, сами организират такава във фотографското студио “Надар”. На нея са показани над сто произведения - акварели, рисунки, пастели от различни майстори, сред които Дега, Писаро, Сисле, Базил, Морисо. Всъщност “Импресия, изгряващо слънце” не е основният избор на Моне, тя дори е изложена в един ъгъл. Събитието привлича всякаква публика – почитатели, но и критици.

Един от тях - Луи Льороа, който за времето си е известен художник и драматург, пише ожесточена критика във вестник Le Charivari. Той се надсмива над всички, като обяснява, че картините на тези псевдохудожници все едно са рисувани от маймуни и дори, че “те са толкова живопис, колкото ходенето на котка по клавишите на пиано е музика”. Льороа е безмилостен особено към Клод Моне, наричайки “Импресия, изгряващо слънце” просто скица, драсканица на човек, който съвсем не разбира от изкуство, и добавя: “Това не са художници, а някакви си импресионисти.” С този термин той иска да обозначи, че не става дума за професионалисти с добра техника и познания за изкуство, а за някакви заблудени хора, които искат да направят впечатление, но определено не знаят как.

За съжаление на Луи Льороа импресионистите не само не се обиждат от измисления термин, а се припознават в него и така най-големият критик на тяхното изкуство всъщност ги обединява под едно прекрасно име, което остава завинаги в историята. Ирония е, че самият Льороа остава запомнен не със своето изкуство, а единствено с това, че измисля думата “импресионисти”.

Как Моне създава прочутата си градина в Живерни, четете в хартиеното издание на "168 часа".