Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

75 години от рождението на Георги Аспарухов-Гунди! Първият очевидец на фаталната катастрофа на легендата разказва за ужаса от трагедията

"Димът и пламъците достигаха небето." Това разказа човекът, който е видял как колата на Гунди и Котков се врязва в камиона на фаталния 30 юни 1971 г.

Преди 45 години Веселин Радков е бил в колата, задмината от Гунди секунди преди сблъсъка. За първи път той се съгласи да говори за трагедията пред "168 часа", а новото неизвестно до момента свидетелство разкрива важни подробности за драмата, потопила в скръб България.

В 9,30 часа преди обед на злопоучния ден се провежда тренировка на “сините” футболисти, но Аспарухов и Котков са освободени от нея. Те заминават за Враца, където са поканени да уважат 50–годишния юбилей на клуб “Ботев”.

Двамата приятели се качват в бежовата “Алфа Ромео” и потеглят към Враца.

По пътя Аспарухов спира на Витиня, за да зареди бензин Към автомобила се приближава непознат мъж, който моли да бъде взет. Футболната легенда се съгласява охотно и тримата мъже потеглят с бясна скорост.

Малко по-надолу на 160 метра от страничния път, идващ от Арабаконак, изскача ЗИЛ с тежко ремарке, пресичащ шосето. Аспарухов взема фаталния ляв завой на Витиня с около 100 км/ч, което е било близо до максимално допустимата скорост за този участък. Наклонът е около 15% и това прави завоя достатъчно бърз. Пред него обаче изниква 14,5-метрова преграда, която е запушила целия път. Това са камион (7,5 м), носач (2 м) и ремарке (5 м). Движи се с около 5 км/ч. Аспарухов малко забавя натискането на спирачката. И автомобилът полита.

Футболистът прави отчаян опит да предотврати катастрофата,

като колата оставя спирачен път цели 30 метра.

Предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху луксозното возило плисва бензин, който се възпламенява. Колата изгаря като факла.

Никой не успява да помогне на горящите Гунди и Котков.

По това време счетоводителят Радков пътувал в служебен автомобил и отивал в тривиална командировка, за да закупи вили за предприятието, в което работел, защото тъкмо започвала сеитбата.

"Завоите свършваха на стотина метра от нас и когато вече наближихме моста с висока скорост ни задмина една кола. След секунди нагоре се издигна 100-метров стълб от пушек и пламък - разказва 88-годишният Радков. - Когато видях огън и дим,

веднага казах на шофьора

да отидем да помогнем

Той обаче отказа - не искаше да става свидетел. “Не искам да ме викат на разпити и да пиша протоколи”, рече ми. Така отидох сам и бях първият човек на мястото на катастрофата. Заварих горящия автомобил и товарна кола с ремарке.

Пламъците бяха толкова големи, че не можеше и дума да става за спасяването на хората. Затова първата ни мисъл с шофьора на товарната кола беше да спасяваме ремаркето. Ама това моето си е глупост-успяхме да откачим ремаркето, но и ние можеше да загинем.

Там трима човека горят, а ние ремарке откачаме.

Тогава започнаха да идват и другите коли. Първият, който пристигна след мене, е бил на бензиностанцията, където Аспарухов е заредил. Той още като слезе от колата, каза "Ама тази кола е на Гунди. Той беше преди малко на бензиностанцията."

Шофьорът на камиона, човек на средна възраст, като чу това, се хвана за главата и започна да си скубе косите. Събраха се доста хора от двете страни, ама какво да се направи? Те си останаха черни въглени. Когато се насъбраха всички, колата вече беше изгоряла напълно."

Коментара ()

Вашият коментар