Новите правила в ЕС, договорени от Германия и Франция, са на път да взривят съюза, коментираха финансисти. Въпреки трусовете след Брекзита и съжалението на англичаните последните идеи на Берлин и Париж дадоха нов тласък на националистическите движения и ще доведат до неминуем домино ефект.

Идеите за реформи са обща охрана на границите, обща финансова и външна политика, общи въоръжени сили. За съжаление те не отговарят на въпроса защо изрядните трябва да плащат огромните чужди дългове като гръцките примерно.

Освен това Германия настоява да се продължи със строга финансова политика, а италианският премиер Матео Ренци тези дни обяви бунта на Южна Европа. Според него този подход е довел до нечувана стагнация, от която няма изход.

Дори бедните и богатите в ЕС да успеят някак да се споразумеят, от Източна Европа не приемат диктата на големите.

"Франция и Германия казват: Да задълбочим интеграцията на ЕС. Но ние казваме: Не, не можем да продължаваме по този път. Този Европейски съюз вече не съществува. Британците отхвърлиха тази визия за ЕС с референдума", бе категорична министър-председателката на Полша Беата Шидло. Според нея френско-германското дуо Меркел - Оланд повече не може да направи нищо за съюза. Той се нуждае от спешни промени, от нов договор, нови идеи, нова визия и нови лица.

Меркел като че ли не чу протестите и продължи да отстоява тезата си, че мигрантите трябва да се разпределят между всички. Проблемът е, че в Източна Европа само като чуят за пришълците от Близкия изток и Африка, реагират като бик на червено.

Ясно е, че колкото повече се приемат, толкова повече ще прииждат. Вече се говори за 60 млн. души от Близкия изток и Африка, готови да тръгнат към Европа през следващите няколко години.

"Всички тези страхове и настроения имат основания - коментира пред "168 часа" финансистът Емил Хърсев. - ЕС е една много странна конструкция, която все повече безпокои хората и с право."

Според него "със сигурност след Брекзита ще има домино ефект".

"Сепаратизмът е във възход и ще се тестват всичките му форми", смята Хърсев.

Въпреки че процесът на отрезвяване вече започна и тепърва ще се преценява кое е по-малкото зло - да си в ЕС или извън него, Меркел и Оланд продължават да наливат масло в огъня. С новите мерки те, вместо да съкратят лакомата 40-хилядна армия чиновници в Брюксел, са на път да я увеличат. За да продължи да бълва нови и нови правила, които буквално задушават нормалния бизнес и облагодетелстват малцина, платили на точните лобисти.

Според Хърсев сега е моментът да се преосмисли границата, до която ЕК може да изземва суверенитет от националните правителства и парламенти. "Очевидно тя е прекосена и резултатът е гласуването на Брекзита", казва финансистът.

Вечният проблем, който няма решение, е как да се разпределят властта и доходите. В случая е налице революционна ситуация по Ленин - богатите страни искат всичко, а по-малките не са съгласни.

И имат основания - от 2017 г. България ще плаща още по-голяма вноска в бюджета на ЕС, но всички грантови плащания от ЕК, включително и парите за пътища, отпадат.

Няма да ги има. За сметка на това икономиката ще продължи да страда от санкциите срещу Русия и износът ни за този огромен пазар постоянно ще намалява.

По-малките страни протестират и по други причини. Близо 50% от всички средства, които Брюксел разпределя, отиват за земеделие. В резултат на това България е с унищожено селско стопанство, обречена да консумира пластмасови плодове и зеленчуци и млечни и месни произведения, където може да се намери всичко друго, но не и мляко или месо. Защото в резултат на земеделската политика на ЕК у нас такива почти няма.

Страната от нетен износител на земеделски продукти в момента внася между 80 и 90% от храните, сочи статистиката.

Икономическият институт на БАН наскоро излезе с доклад, според който всички сектори имат принос към растежа с изключение на селското, горското и рибното стопанство.

Те не само че ни дърпат назад, а и са с отрицателен принос. Ето и останалите ефекти от брюкселските правила у нас: България може би е единствената страна, в която 477 стопани обработват 11,6 млн. дка. Средният размер обработваема земя е 6240 дка, а в ЕС е 2500 дка. Там размери като нашите от над 24 хил. дка изобщо няма, констатират от БАН. Да не говорим, че в Добруджа има зърнари, които стопанисват много над 100 хил. дка, а в САЩ дори най-големите ферми са по 12 хил. дка.

Още за дразнещите лица на ЕС, четете в хартиеното издание.