Под дулата на автомати терористите отскубнали от една жена 5-годишната й дъщеря, а от друга - 10-годишния й син. На никого от християните не позволили да вземе малолетните си деца.

Сред децата, влачени към Европа, има деца на войни и сираци, изгубили родителите си в боевете. По данни на ООН само в Сирия от района на гражданската война са изгубени 5 600 000 деца.

А сега си представете плачещо 3-годишно, което остава сираче. Вземат го “добрите чичковци” и след седмица вече го смятат за “свое”. То самото скоро губи смътния спомен за родителите си.

На ферибот, плаващ към остров Лесбос, се запознах с управител, който ще нарека Костас, за да не изгуби работата си. За 10 месеца той е видях десетки хиляди бежанци, отправили се към Европа. Когато му разказах, че властите смятат да интегрират тази маса, той се засмя: “Тези евробюрократи трябва да дойдат на наш ферибот, където всичко е позлатено и в килими. Ние се ужасихме, когато разбрахме, че бежанци от Африка, Пакистан и Афганистан – с извинение, се изхождаха по голяма нужда по ъглите. На лош английски ни обясняваха, че са нецивилизовани и не ползват тоалетни. Мюсюлманите пък не могат да ходят до тоалетна, ако там няма стомни за подмиване. За това предпочитали да правят мръсотия на килимите ни.

Когато стане въпрос за изчезнали деца, Костас стиска зъби: “Аз съм на 50 г. Станах късно баща. Имам млада жена и 3 деца. Може би затова съм толкова чувствителен. Веднъж видях на ферибота негър с русо, синеоко дете. Питах го кой е, а той отговори: “Аз съм Джордж Мелани, а това е моят син! Теб какво те интересува?” Притъмня ми пред очите от ярост. Когато притъмня, понеже съм бивша барета, го пребих, признавам си. Той призна, че е Ахмед, а детето купил от Турция за 1000 долара в лагер за бежанци. Смятал да го продаде изгодно в Европа.

Съобщихме на полицията и Ахмед вече живее в затвора. Но не знам какво стана с детето.”