Биографичната лента на Питър Грийнауей прави опит да разгадае личността на легендарния руски режисьор през десет дни от живота му, които го променят

"Светът е обитаван от милиарди хора и има само едно нещо, което със сигурност мога да твърдя: според всеки човек други двама са се ч...ли и всеки ще умре. За всичко останало може да се спори. Как би могло да съществува нещо по-привлекателно и ценно? От Ерос и Танатос, секса и смъртта", казва режисьорът Питър Грийнауей.

Носителят на награда БАФТА няма съмнения относно влиянието на тези богове сред хората, наречени от древните елини Ерос и Танатос. Те имат основни роли във филма на Грийнауей за десетте дни от живота на легендарния съветски кинорежисьор и теоретик Сергей Михайлович Айзенщайн, които го променят.

В лентата "Айзенщайн в Мексико" геният е оголен напълно в опит да бъде разчетен именно през онзи период, в който освобождава себе си от собствените си ограничения, а след трансформацията е способен на още по-големи подвизи в киното.

В действителност през 1931-ва Айзенщайн заминава за Мексико, след като се провалят плановете му за заснемане на холивудска продукция по покана на "Парамаунт пикчърс". Стилът на руския режисьор се оказва

невъзможен за стиковане с комерсиалните изисквания

и очаквания на американското студио.

Тъй като той не бърза да се завърне в сталинска Русия, се насочва към град Гуанахуато. Там планира да снима финансираната от писателя Ъптон Синклер лента в 6 части за историята и културата на Мексико по време на революцията през 1910-1920 г. - "Да живее Мексико".

Иноваторът на монтажа е посрещнат от иконичната мексиканска двойка - художниците Фрида Кало и Диего Родригес, както и от младия антрополог Паломино Канедо. Той става гид на Айзенщайн и постепенно

го отвлича надълбоко в местната екзотика, където е невъзможно

да се разминеш с властващата обвързаност на секса като ежедневие и смъртта като естествен завършек.

В същото време самият руски режисьор прекрачва чуждата граница, непознал любовта и удоволствието. Тогава все още е девствен и слабо уверен във възможностите си на мъж, макар като творец вече да е впечатлил света със своите филми "Стачка", "Броненосецът "Потьомкин" и "Октомври". Айзенщайн не смята тялото си за атрактивно и привлекателно. Срамува се от него. Няма как обаче да не се пусне по течението от удоволствие, което сякаш се излива по улиците на града. То е основната максима на живота там, то е всичко, за което трябва да се живее. Там за първи път руският режисьор се сблъсква с хомосексуалността, която не е нещо сензационно за мексиканците. В шеметния водовъртеж на насладата Айзенщайн се влюбва в своя спътник Паломино и изгубва девствеността си.

"Смея да твърдя, че мексиканското пътешествие е ключов момент за разгадаването на личността на този изключителен човек, когото смятам за един от най-великите режисьори, които светът е познавал", споделя Грийнауей.

В разказа за незабравимите дни на Айзенщайн са вплетени и кадри от собствените му киноуспехи. И дори любопитни подробности като факта, че при снимките на филма "Стачка" са изпотрошени повече стъкла, отколкото по време на самата стачка.

Все пак промените у режисьора не му позволяват да забрави защо е отишъл в Мексико и той осъществява 50 снимачни часа, преди спонсорите да се оттеглят. В същото време съветската филмова индустрия забранява внасянето на филмовия материал в Русия, защото Айзенщайн вече е обявен за родоотстъпник. При завръщането си той дори е изпратен в изгнание за няколко години.

Заснетите от него кадри в Мексико биват предадени за обработка в Холивуд от семейство Синклер,

където негативите са непоправимо съсипани Айзенщайн никога не вижда довършените кадри и претърпява криза от тази своя изолация, а в САЩ излизат три кратки филма през 1933 и 1934 г. Неговата афера с Паломино пък приключва, след като се намесва съпругата на мексиканския антрополог.

Филмът на Грийнауей, както вече казахме, прави опит за пълно разголване на големия режисьор, а погледът е насочван смело към мъжки гениталии, фриволно поведение и интимни сцени. В ролята на Айзенщайн без особено притеснение и с умела игра финландският актьор Елмер Бак разхожда своите атрибути пред камерата в името на изкуството. Поради този натурализъм, характерен за Грийнауей, лентата бе обявена за скандална на фестивала в Берлин този февруари.

"Елмер Бак предложи висока проба човешко същество. В Холивуд половите органи се крият с чаршафи и възглавници. След сексуалната революция още сме в плен на тези идиотски игрички.

Необходимо беше много време, но киното започва да губи табутата си

Най-сетне започваме да се разпознаваме в него", коментира Грийнауей.

Режисьорът работи по лентата с оператора Райниър ван Брумелен, а пред неговата камера редом до Елмер Бак застават още Луис Алберти, Мая Сапата, Расмус Слатис, Якоб Йорман, Лиса Оуен, Стелио Саванте и др.

Биографичната продукция беше част от програмата на юбилейното издание на "София филм фест" тази година.

"Айзенщайн в Мексико" ще се завърти на големия екран у нас с редовни прожекции от 8 юли.