500 години след смъртта на гениалния художник голяма част от виденията му

остават неразбрани.

500 години след смъртта на един от най-уникалните художници – Йеронимус Бош, неговото творчество продължава да е наситено със загадки.

Въпреки сравнително скромния брой картини с мистериозни съчетания на животни и хора, запазени от “първия сюрреалист”, както го наричат някои, той е оказал огромно влияние върху развитието на световната култура. Ранен представител на северния Ренесанс, неговата представа за рая и ада, за живота на човека е навлязла до такава степен в западната цивилизация, че днес е трудно да се каже как би изглеждала тя без причудливото му творчество.

Хиляди изкуствоведи са се опитвали с изящни фрази и оригинални интерпретации да тълкуват картините му, но никой и до днес не знае дори как самият той е наричал произведенията си. Всички техни заглавия са измислени след смъртта му от галеристи и колекционери и затова често са известни с няколко имена. Продължават и споровете около автентичността на някои от творбите му, тъй като художникът е оставил в наследство около 25 картини и 9 рисунки, но е подписал само седем от тях.

Предполага, че е роден около 1450 г. като Йерун ван Акен в Брабант, кралство Бургундия. Фамилията идва от дядо му - художника Ян, който се преселва там от Аахен. Баща му Антонис и трима от чичовците му също са били художници. По-късно възприема името Йеронимус Босх (вероятно през немски у нас името се транскрибира по-често като Бош) по името на родния си град с’Хертогенбосх, който днес се намира в Нидерландия.

Кога е починал, имал ли е деца, кои са учителите му – до днес не е установено. Не се знае и дали е пътувал в Италия или Испания. Сигурно е само, че преди 500 години, на 9 август 1516 година, е бил погребан в катедралата “Свети Йоан” в с’Хертогенбосх.

Знае се също, че е бил член на загадъчен църковен орден “Знаменитото братство на Богородица”, който само в 'с-Хертогенбосх имал 40 членови, а в цяла Европа – повече от 7000. През 1488 г., когато вече е утвърден като художник, той се присъединява към тази религиозна организация, която насърчавала почитането на Божията майка. Братството имало два вида членове:. Обикновените членове и заклети членове, наричани също "лебедови братя", тъй като дарявали лебед за годишния банкет. Заклетите членове трябвало да са духовници, но на практика те често са били избрани сред аристокрацията, магистратите и т.н. В резултат братството също функционира и като важна социална мрежа.

Централна тема в повечето от картините на Бош са греховете и моралното падение на хората.Той използва образи на демони, полухора, полуживотни и машини, за да пробуди чувството на страх и обърканост и за да изобрази човешкия облик на злото.

Предполага се, че ужасните визии за живота и за ада в картините му са плод на травмата от пожара, избухнал в родния му град през 1463 г. и опустошил 4000 къщи. Вероятно заради това, за разлика от този в произведенията на неговите съвременници, Ботичели и Ханс Мемлинг, адът на Бош не се ограничава до класическата представа.

За разлика от тях, при Бош той е реално съществуващо място, където мъките са съвсем конкретни и зависят от прегрешенията. Оригиналният подход на Бош показва по-фантастичен подземен свят, който прилича повече на бойно поле.

Фламандският майстор вижда ада като физически свят вечно отделен от Бога и в неговата концепция, той е място за мъчения, затова и изобилстват сцени с демони, които причиняват на грешниците безкрайни страдания. За целта творецът е изобретил най-различни чудовища - с мечове, човекоподобни с лъвски или птичи глави. Идеята му е да се направи адът място толкова невъобразимо ужасно, че хората да се боят от Бога и да живеят според евангелските закони.

Но една от най-любопитните загадки е свързана със сравнително по-непопулярна творба на художника – “Издигане на душите на благословените”, която се намира в Двореца на дожите във Венеция.

Рисувана след 1490 г., тя е част от така наречения “полиптих”, композиция от четири картини, носещи общото наименование “Видения за отвъдния живот”. На останалите три панела са изобразени “Земният рай”, “Падането на прокълнатите в ада” и самият ад. На картината се виждат ангели, които придружават голи човешки тела към тунел от светлина, в чийто край се забелязват неясни фигури.

Интересно е, че нарисуваното от художника преди 500 г. съвпада с много от описанията на така наречените Преживявания близки до смъртта (ПБС). Учудващо е, но с някои малки вариации в последователността точно такова видение е докладвано от почти всички хора, които са имали подобни преживявания, без значение къде живеят, какъв език говорят или каква е религията им.

Типичните разкази на хора, преживели смъртта, са именно такива - телата им пътуват през тунел или коридор от светлина. При това често докладват, че са придружавани от същества от светлина или ангели, за да пътуват през него, а в края на тунела или коридора са посрещнати от хора, които са познавали през живота си, но които вече са си отишли.

Известният изследовател на такива феномени д-р Сам Парния също подчертава връзката между картината и разказаното от многобройни пациенти за миговете, когато са нямали сърдечна дейност.

Любопитното е, че при някои пациенти често ангелите са заменени с божества или духовни символи от друга система от вярвания, или те само наблюдават как се издигат душите на хората, но като цяло сцената обикновено е същата, твърди той.

Не е известно дали самият Бош някога е преживял подобно състояние, но описанията на такива явления датират още от “Държавата” на Платон (380 г. пр. н. е.), и въпреки че боговете са се променили, опитът често е бил религиозен. Мнозина твърдят, че първите изображения на ПБС идват от древната Тибетска книга на мъртвите.

Все пак вероятно най-вълнуващият аспект от наследството на големия художник са странните същества и символи, изпипани до най-дребния детайл, с които изобилстват неговите картини. Представяйки на пръв поглед традиционни библейски сцени или епизоди от житията на светци, в тях Бош е вплел по неподражаем начин всякакви реални и митични създания. С тях изобилства и може би най-известната му картина – “Градината на земните удоволствия”, която в наши дни се намира в музея “Прадо” в Мадрид. В нея наред с фантастичните фигури на русалки, еднорог, грифон, странни влечуги с по няколко глави, летящи хора и всякакви демони има и реално съществуващи животни като сови, риби, птици, сърни. Присъстват и по-екзотични като слон, леопард, маймуни, тюлен и дори жираф.

Изследователите смятат, че всяко животно и растение е определен символ. Птиците се свързват с греха, докато рибите са по-скоро олицетворение на спокойствието, но могат да означават също и лъжепророци или похотливост. Отделните плодове, изобразени на платното, също имат своето значение - ягодите символизират сладките, но нетрайни удоволствия в живота, мимолетната радост и любовта, а черешите – плътските наслади. Совите традиционно са знак за усилено учение, мъдрост, а плъховете представят лъжите срещу Църквата, мръсотиите и секса

Според тази трактовка прасетата пък са фалшивите свещеници, лакомията, докато затворените книги олицетворяват безсмислието на знанията, занимаващи се с човешки глупости, а не с божията премъдрост. Мидените черупки означават изневяра, а фуниите - измама и невъздържаност. За прозрачните сфери и съдове, които заобикалят някои от фигурите, се смята, че представляват реакционни стъклени колби, използвани по време на алхимиците в онази епоха.

Разбира се, никой не може да докаже със сигурност дали Бош е използвал символиката по същия начин. Подобно на много художници, и той вероятно е изразил по-скоро свои лични мечти, фантазии и страхове чрез картините си.

Но извън алегориите остават догадките

къде е виждал реалните същества, които е нарисувал

Така например преди 1823 г. няма сведения за жирафи, които да са били отглеждани в Европа. Затова се предполага, че той ги е пресъздал само по стари илюстрации на книги за пътешествия, като тази на италианския търговец, учен и колекционер на антики Кириак от Анкона.

Освен това епохата, в която твори, е ранната зора на Великите географски открития, затова най-голям интерес предизвикват животните, които приличат на някои видове, открити далеч по-късно. Така например странното създание до жирафа, което някои оприличават на “двукрако куче”, за други не е нищо друго освен … кенгуру. В същото време единственото място, където то е могло да се види, е откритата повече от век след смъртта на Бош Австралия.

Друго причудливо същество се намира малко зад него на картината и на пръв поглед е някакъв вид митичен дракон, но при по внимателно вглеждане се вижда поразителна прилика с комодски варан.

Още повече че от устата му не излиза огън, а по-скоро пълната с отровни бактерии зеленикава слюнка на големия хищен гущер, който тогава би трябвало да е абсолютно непознат за европейците.

На всичкото отгоре в езеро от същата картина има и нещо като птицечовка, която чете книга…

Но все пак може би най-голямата загадка e как се оказва така, че един човек от Средновековието, който би трябвало да е с архаични разбирания по съвременните стандарти и за живота на когото не се знае с положителност почти нищо, в продължение на пет века винаги е на мода. Всъщност влиянието му се усеща още тогава. В редица художници - като се започне от Петер Брьогел Стария и всички така наречени малки фламандци или примитивисти, Салвадор Дали през XX век, та чак до наши дни...

Забележително е докъде се разпростира присъствието му в съвременната попкултура.  Групи като Дийп Пърпъл, Доорс, Айрън Мейдън, Металика, Дед кен денс, изпълнители като Майкъл Джексън, Дейвид Бауи, Джим Морисън, режисьори като Пиер Паоло Пазолини, Гийермо дел Торо и мнозина други – всички те са в дълг на средновековния художник.

А медиите не престават да генерират новини, свързани с творчеството му. Например, когато през 2010 г. известният моделиер Алекзандър Макуин се самоубива, до представянето на колекцията му остават броени дни. Тя е изцяло вдъхновена от творчеството на Бош, картините му са цитирани буквално в невероятните средновековни рокли на дизайнера.

Сара Бъртън, която довършва и представя колекцията, казва, че Макуин е бил очарован от мрачните картини на Бош, в които виждал светлина и вдъхновение.

Вероятно и обяснението за широката популярност на художника в нашето съвремие е същевременно сложно и ясно, също като произведенията му – той просто е гений.