Въпреки явните предупреждения от страна на турските власти Бундестагът взе историческо решение за признаването на геноцида на арменското население в Османската империя. Анкара веднага изтегли за консултации посланика си от Берлин.

В Турция мнозина започнаха да заплашват депутати от германския парламент, които имат турски корени, съобщи в. “Ди Велт”. Серия от анонимни закани на убийство преследват депутата и съпредседател на партията на германските зелени Джем Йоздемир, син на турски емигранти и един от инициаторите на резолюцията за геноцида. Освен него още 10 депутати от турски произход са заплашени. Призиви за убийството им се появиха в социалните мрежи, след като кметът на Анкара публикува снимките им в туитър.

Марк Бертолд, шеф на приемната на Джем Йоздемир, заяви, че депутатът

никога досега не е получавал

толкова много заплахи

за убийство

Федералната криминална полиция даде на парламентариста лична охрана и засили полицейското присъствие край жилището му в Берлин. Йоздемир каза, че няма да бъде сплашен от словесните атаки на Ердоган. “Гласуването в германския Бундестаг не зависи от това дали авторитарни лидери са щастливи, или не - каза той. И допълни: - Той стигна твърде далеч.”

В интервю пред германската новинарска програма "Taгесшау” депутатът Йозкан Мутлу, също от зелените, заяви, че е получил стотици, ако не хиляди имейли и смс съобщения, изпълнени с омраза и смъртни заплахи. “Като депутат съм приел, че обидите и заплахите са нещо нормално, но това, което се случва, е на ново ниво”, каза той. Снимката на Мутлу бе сред постнатите в туитър от кмета на Анкара. Депутатът призова канцлера Меркел да се изправи срещу Ердоган, защото стигнал твърде далеч. Мутлу е обезпокоен "от тази тенденция, защото

“заплахите може да достигнат до някои луди

и те да помислят, че това е разпореждане на властите. Така в Турция са били убити много хора."

Социалдемократът и министър на интеграцията Айдан Йозогуз също порица заплахите. “Смъртните закани срещу нас, депутатите, са абсолютно неприемливи и ме шокират дълбоко - заяви той. - Парламентът трябва да покаже солидарност с нас и да не ни оставя сами”, допълни Йозогуз. Председателят на Бундестага, социалдемократът Норберт Ламерт, също поиска парламентът да изрази солидарност със заплашените турски колеги.

Въпреки че е против вота за признаването на арменския геноцид, 3-милионната турска общност в Германия също критикува Анкара и Ердоган за натиска върху законотворците от турски произход в Бундестага. „Смятаме заплахите и искането за кръвни тестове за отвратителни – заяви председателят на германското Сдружение на турската общност Гокай Софуоглу. - Ерата, в която хората бяха определяни по кръвта си, свърши през 1945 г. Това е напълно неуместно”, допълни той.

На 2 юни германският парламент с пълно мнозинство прие резолюция, според която масовото унищожение на близо половин милион от арменското население в Османската империя в периода 1915-1916 г. се квалифицира като геноцид. Сред присъстващите 630 депутати само един е “против” и друг – “въздържал се”. Гласуването стана въпреки силния политически натиск на Турция, която отказва да признае събитията от 1915 г. като геноцид.

Представители на турската управляваща Партия на справедливостта и развитието заявиха, че решението на Бундестага сериозно е навредило на отношенията между двете страни. Прессекретарят на правителството в Анкара Нуман Куртулмуш нарече резолюцията "историческа грешка". На свой ред Армения определи решението като ценен принос на Германия не само за международното признаване и осъждане на геноцида над арменците и християнското малцинство в бившата Османска империя, но и в световната борба срещу геноцида и престъпленията срещу човечеството.

След решението на Бундестага полицията в Истанбул отцепи германското генерално консулство, а турският посланик в Германия Хусеин Авни Карслиоглу - извикан в родината си за консултации, форма, която изразява крайно напрежение.

Cпоред “Ди Цайт”, принос за ситуацията има турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който заяви, че 11 депутати от Бундестага са

дългата ръка на забранената Работническа партия

на Кюрдистан,

а Германия - последната страна, която може да съди за геноцид Турция. Ердоган заяви, че Германия трябва първо да отговори за холокоста и унищожението на над 100 000 представители на африканското племе хереро в Южна Африка в началото на ХХ век.

Министърът на правосъдието Бекир Боздаг твърди, че заради унищожението на евреите от нацистите Германия няма право да приема резолюция за арменски геноцид. “Първо изгаряте евреите в печките, а сега обвинявате турския народ в геноцид", бе мнението на Боздаг. Турският премиер Бинали Йълдъръм нарече резолюцията “неправилно решение”. Проправителственият турски вестник „Стар” публикува снимка на канцлера на Германия Ангела Меркел с хитлеровски мустаци, а вестник “Сабах” написа, че започналата по време на Първата световна война съдбоносна дружба между Турция и Германия днес е свършена и "братът по оръжие нанася на Турция удар с нож в гърба”.

Щефен Зайберт, говорител на Меркел, каза, че Бундестагът е приел суверенно решение и то трябва да бъде уважавано.

Според депутата от фракцията ХДС/ХСС Бетина Кудла, единствената, която от присъстващите на заседанието парламентаристи гласува против резолюцията, решението може да има "многобройни" последствия от финансов и политически характер и може да се отрази на осъществяването на сделката между ЕС и Турция за незаконните мигранти. Скандалът около приетата резолюция за арменския геноцид може да постави на изпитание германско-турското сътрудничество във военната сфера, коментира Матиас Гебауер в сп. "Шпигел". Става дума за дислокацията на германските разузнавателни самолети "Торнадо" на турска територия и съвместната мисия срещу контрабандистите на нелегални в Егейско море.

В Министерството на отбраната на Германия се опасяват преди всичко, че в гнева си Турция може да възпрепятства или анулира съвместните проекти. Преди гласуването в Бундестага министърът на отбраната на ФРГ Урсула фон дер Лайен обсъди възможната реакция на Турция с високопоставени военни, които са стигнали до извода: "Въпреки че Турция е член на НАТО, турците и преди всичко президентът Ердоган са своенравни и непредсказуеми и трябва да се отчитат негативните последствия за съвместните операции. Турция е стратегически партньор на Бундесвера и има участие в коалицията за борба с "Ислямска държава".

Германските разузнавателни самолети два пъти месечно излизат от базата Инджирлик, за да правят аеро- снимки на територията на Сирия и Ирак, въпреки че формално преговорите по споразумението за тяхната дислокация все още не са завършени. Новият спор може да ги усложни. Също така може да бъде поставена под въпрос и мисията на НАТО в борбата с нелегалните превозвачи на хора от Турция в Гърция, твърди "Шпигел".

В момента няколко кораба патрулират в част от Егейско море. "Тъй като мисията се оглавява от Германия, преговорите с Турция за разширяване на зоната може да станат още по-сложни. При най-лошия сценарий мисията може да се провали", казва Гебауер. Междувременно бе съобщено, че турският посланик в НАТО в Брюксел е сондирал възможността за промяна на операцията през лятото на основание, че броят на бежанците, влизащи в Европа през Егейско море, е намалял силно и значителни разходи за операцията не са оправдани.