Спринтьорът Сава Бояджиев тренира в САЩ, син е на прочут наш скулптор.

Споразумение между страните от бившия комунистически блок попречи на обещаващ атлет да се състезава за България. Сава Бояджиев е роден и живее в САЩ, а битката му за двойно гражданство се проточва цели три години. След няколко отказа на властите спринтьорът е принуден да се сбогува с голямата си мечта - да бяга като българин на олимпиадата в Рио де Жанейро през август. Вместо това 24-годишният спортист занапред ще представлява Чехия.

Сава е син на прочут наш творец - Лъчезар Бояджиев, чиито произведения от стъкло са изложени в цял свят, включително и в Белия дом. След като завършва Художествената академия през 80-те, Бояджиев-старши заминава за Прага. Там усъвършенства таланта си при проф. Станислав Либенски. И се влюбва в бъдещата си съпруга Дана Хумхалова, чийто баща Зденек Хумхал е олимпийски състезател по волейбол от 1964 г.

След сватбата двойката предприема рискован ход - през 1986 г. бяга през желязната завеса.

Възползва се от разрешение за меден месец в Италия и продължава към САЩ. Интернационалното семейство се установява в слънчева Калифорния и по-конкретно в Сан Франциско. А двете деца - Кристина (родена през 1988 г.) и Сава (1992), говорят едновременно на английски, български и чешки. Лъчезар отваря собствено ателие и бързо печели признание на американската артсцена. Скулптурите му се излагат в най-престижните галерии, печели куп награди.

Малкият Сава обаче не се увлича по изкуството. Неговата бързина и пъргавост правят впечатление още в началното училище. Между шести и осми клас неизменно печели регионалните състезания на 100 метра, въпреки че е най-нисичък на старта.

В гимназията "Тера Линда" се насочва към новата си страст - скоковете. Във високия надскача собствения си ръст с 13 сантиметра и преодолява 1,66 м. На дължина се приземява на 6,14 м - впечатляващи резултати за неговите 15 години

В десети клас внезапно се извисява на ръст, а постиженията му също литват нагоре под ръководството на треньорите Ърл Дауинг и Дейвид Масгей.

След това обаче Сава получава тежка травма, която надвисва над надеждите му за колеж. Кандидатства в няколко университета, но е отхвърлен от почти всички.

Вратата му е открехната единствено към “Дейвис юнивърсити"” в градчето Дейвис, отдалечено на няколко километра от Сакраменто. Треньорът на местния отбор му поставя условие - да преодолее поне 6,70 м в сектора за скок на дължина. Бояджиев се справя безпроблемно и така се озовава в едно от най-престижните висши училища по лозарство и енология (наука за производство на вина).

В първи курс трупа мускули, а резултатите му гонят 6,90 м. След това започва подготовка при бившия десетобоец Маршал Ейкли, който се заема да подобри скоростта му на засилване. Сава слиза до 10,88 сек на 100 м и до 22,10 сек на 200 м. Това моментално се отразява и на скоковете му - 7,18 м (личен рекорд).

През сезон 2013/2014 в университета пристига нов треньор - Ран Шефилд. Специалистът с 23-годишен стаж веднага забелязва спринтьорските заложби на Сава и го изтегля от скоковете. Следват 10,45 сек на 100 м и 21,17 сек на 200 м -

и двата резултата са под №3 във вечната ранглиста на "Дейвис юнивърсити"

Те го класират автоматично за участие в Западната регионална конференция на NCAA (Националната колежанска атлетическа асоциация). Бояджиев е и твърд титуляр в щафетите.

След дипломирането си започва работа във винарската промишленост и като фитнес инструктор. Но продължава да тренира здраво под ръководството на Шефилд. "Сава притежава таланта на спринтьор от световна класа и е

въпрос на време да покрие олимпийските нормативи - 10,16 сек на 100 м

и 20,50 сек на 200 м - категоричен е специалистът. - Не пропуска тренировка, винаги иска допълнителна работа, внимателно изучава биомеханиката."

Още през март 2014 г. атлетът подава документи за българско гражданство в консулството ни в Лос Анджелис.

Процедурата се оказва сложна и тромава, а формулярите му дълго отлежават в родното президентство. Най-напред е установена някаква грешка и се налага всичко да започне отначало. Едва в началото на тази година Сава научава тъжната истина - няма как да получи наш паспорт заради въпросния договор от 1975 г.

Причината е, че майка му и баща му сключват брак в бивша Чехословакия. По силата на споразумението Бояджиев може да кандидатства единствено за чешко гражданство. А времето до игрите в Рио е твърде кратко.

За сметка на това погледът му вече е отправен към олимпиадата в Токио през 2020 г. Където ще представя Чехия, а не България.