Държавата ще изхарчи най-малко 60 милиона лева за нелегалните имигранти за годината, а в замяна няма да получи нито стотинка, показва проучване на "168 часа".

Приблизително по 1300 души искат статут на бежанец у нас месечно или 6500 от началото на годината, става ясно от доклад на ресорната агенция. Умножено по 2000 лв. разноски на човек за периода, докато се разглежда преписката им, прави 13 млн. лв. досега. А вероятно до края на годината ще станат близо 30 млн. лв. Освен това има и такива, които не са поискали статут, а са съдени за нелегално преминаване на границата. Досъдебното производство се прекратява, ако бежанецът попълни молба за получаване на статут. Така че сумата, която ще похарчи държавата, може да стане и доста по-висока.

Нелегалните мигранти обикновено са осъждани

на глоба от 100 до 300 лв.

или лишаване от свобода от 5 до 12 месеца за незаконно преминаване на границата. Никой от тях никога не е платил дължимото и държавата е на загуба от цялата процедура. Тя харчи хиляди левове, за да осъди бежанците и да ги репатрира, без да получи нищо.

По около 2000 лв. на човек са разходите на бюджета, пресмятат запознати. Тук се включва хонорар на адвокат (200-250 лв. общо за досъдебната и съдебната фаза), хонорар за преводач от арабски, пущу или друг рядък език (45 лв. на час), гориво за колите, които водят бежанците до съда и до дирекция "Миграция", храна, тоалетни принадлежности, разходи за вода и ток.

Обикновено делото трае 72 часа, тъй като бежанците са задържани за 72 часа, разказват запознати. То завършва със споразумение или глоба, а понякога и задържане под стража. В повечето случаи държавата плаща за служебен защитник. Понякога има мигранти, които търсят услугите на свой адвокат, на когото те плащат, но тези случаи са редки.

В тези 2000 лв. е включено горивото за джиповете, които обикалят границата, за да заловят нелегални мигранти. Като ги хванат, ги водят в граничния пункт, настаняват ги в ареста.

Дава им се легло, одеяло, чаршафи, ползват вода, сапун, препарати,

хранят се за сметка на бюджета. Дознател започва да работи по техния случай. Извикват преводач от съответния език. Отново с джипове превозват бежанците от полицейския участък до местата за настаняване на Дирекция "Миграция" или Държавната агенция за бежанците. Съдебна охрана ги пази по време на делото. Ако не бъдат репатрирани, чакат отговор на молбата си за статут на бежанец, при което отново им се осигурява храна, подслон, вода и ток, памперси за бебетата. И това трае по 2-3 месеца.

За периода от 1 до 31 май 2016 г. на турската граница в Свиленград са образувани 26 нови досъдебни производства по чл. 279 от НК (преминаване на държавната граница без разрешение на съответните органи) срещу 44 души, а осъдените за периода са 41. Това съобщиха от Районната прокуратура в Свиленград на въпрос на "168 часа".

За разлика от миналата година в момента

потокът се насочва не

през турската, а през

гръцката граница

Миналата седмица край Петрич бяха хванати 34-ма души.

Разходите за тях са доста по-малки, защото престояха само 4 дена в България и няма как да искат статут на бежанец.

Миналия петък малко преди полунощ, веднага след стъпването им на българска територия край р. Струма в района на с. Кулата, гранични полицаи спипаха 34-ма мъже, жени и деца от Сирия и Ирак, идващи пеша от разрушения импровизиран лагер в Идомени. Досега пресичанията на зелената българо-гръцка граница бяха единични случаи,

за първи път е хваната организирана група,

което даде сериозен повод за безпокойство по върховете на държавата.

На следващия ден пък в товарен влак бяха открити 54-ма афганистанци, идващи също от Гърция.

За тях веднага бе задействата процедурата по реадмисия и само за часове бяха предадени обратно на гръцките власти. "Това бе най-бързо реализираната реадмисия в Европа", констатира премиерът Бойко Борисов.

За останалите 34-ма обаче процедурата по връщане продължи 4 дни. В групата 17 бяха възрастни, 13 малолетни и 4 непълнолетни деца. Няколко бяха бебета на по 3-4 месеца.

Срещу възрастните нарушители бяха образувани досъдебни производства по чл. 279 за незаконно преминаване на границата. Дознатели от Гранична полиция и прокурори успяха за около 60 часа за приключат разпити и повдигане на обвинения, а споразуменията с нарушителите влязоха в съда в понеделник по обяд.

"Всички колеги от съда се организирахме много бързо, за да поемем делата и да ги приключим буквално за часове, за да не се бави процесът. Буквално бяхме изправени в стресова ситуация, още повече че с възрастните имаше и много малки деца, заради които не трябваше да губим време", каза председателят на Районния съд в Петрич Мая Банчева. В края на работния ден в понеделник 17-те споразумения бяха одобрени от съда. Чужденците получиха условни присъди и глоби от по 100 лв.

След това бяха екстрадирани обратно в Гърция

Докато чакаха съдебния процес, всичките 34-ма бяха настанени в сгради на Граничния участък в Петрич. "Подходихме максимално хуманно. Осигурихме им храна, вода, санитарни материали. За бебетата - памперси, мляко и всичко необходимо", каза областният управител Бисер Михайлов.

Сметка какви пари е дала държавата за обгрижването на групата засега никой не прави.

17-те бяха задържани за 72 часа с прокурорско постановление. Ако в този срок не приключиха делата, трябваше съдът да им определи постоянна мярка Узадържане под стражаФ и да бъдат отведени в следствен арест. На територията на Петрич такъв отдавна няма. Закрит беше преди години, защото не отговаря на условията. По същата причина арест няма и в Гоце Делчев, също граничен град.

В цялата Благоевградска област арестите са в областния център, Сандански и Разлог.

"Това ни създава проблеми. Абсурдно е нашият район, който е най-натоварен, да няма арест. Пита се в кой от арестите има места и се возят дотам задържаните. Това безспорно оскъпява всеки един процес, създава и редица неудобства", коментира председателят на Районния съд.

Не е ясно в случая с тази група мигранти как щеше да се организира настаняването им в арестите, ако се стигнеше до постановяване на мярка "задържане под стража".

Освен подслон и храна за бежанците, които са подсъдими, се правят и разходи по съдебните дела.

"Преди време имахме случай на нелегално задържан на границата от страна от Близкия изток. Намерихме преводач, който обаче ни поиска доста сериозна сума за бюджета на нашия съд, няколко стотин лева", спомня си съдия Банчева.

Сега за 17-те подсъдими от бюджета на съда в Петрич са платени

общо 340 лв. на преводач,

по 20 лв. за

всяко едно дело

"Няма как да не благодарим на човека, когото ползвахме, защото буквално прояви разбиране и се съгласи да участва в процеса при тези тарифи", допълни шефката на Районния съд.

Масово влизащите бежанци са от Сирия, Ирак, Пакистан, Афганистан, които говорят редки езици и специфични диалекти като урду, кюрдски, пущу и др. Преводачите от тях не са много, заради което не е лесно да се осигурят срещу скромно заплащане, и то в най-кратки срокове, за да приключват делата бързо. Преводачите са задължителни и преди това - в хода на разпитите в досъдебното производство.

Друг сероизен разход, който остава за сметка на бюджета ни, е адвокатският хонорар. По делата за незаконно преминаване на границата е задължително участие на защитник. Повечето бежанци твърдят, че нямат пари, за да си наемат адвокат и заради това им се назначава служебен. Той се явява в досъдебната фаза и след това в съдебна зала. Хонорарът му се изплаща от Националното бюро за правна помощ.

Логично е след като нелегално минаващият бъде осъден, върху него да падне тежестта и на покриване на разноските за служебен защитник.

Дори и съдът да ги присъди на него, чужденецът напуска страната и сумата остава висяща. По същия начин и налаганите глоби от по 100 лв. в полза на държавата никога не се плащат.

След изпълнителен лист сумите остават да УвисятФ на името на чужденеца с надеждата при някое негово следващо влизане у нас да благоволи да си я плати. Почти никой от осъдените бежанци не иска писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем или пък след това на съдебния акт. Ако обаче все пак изяви желание за това, се плаща за писмен превод.

В крайна сметка изхарчените държавни средства за едно такова дело остават за сметка на органа, който е направил разходите - ГД "Гранична полиция", прокуратурата и съда.