Александър Стависки е проклето име за ужилените от финансови пирамиди. През 30-те г. на XX в. той разработва пирамидалния механизъм за доене на пари от наивници. С този метод геният на измамата смъква 1 милиард франка от лековерни вложители.
Евреинът Стависки е роден през 1886 г. в украинското село Свободка. Като малък скита със семейството си из Европа, докато намери подслон в Париж. Тук живее в еврейското гето, откъдето излизат или велики люде, или окаяни престъпници. Съдбата му отсъжда рядкото съчетание на велик престъпник.
Саша знае, че лапнишараните виреят по морето. Затова хвърля мрежата си в градчето Байон на Бискайския залив. През 1931 г. основава Байонска общинска банка с основен капитал 200 000 франка. Финансовото предприятие започва да набира капитал с ценни книжа. Вложителите получават бонове, чиято стойност на първо време стига 200 милиона франка.
С част от парите Стависки продължава градежа на пирамидата. Открива Автономна каса за кредитиране на големи международни предприятия. Целта й е да изсмуче нови капитали, с които да поеме плащанията на Байонската банка. Облигациите на касата се продават за 965 франка при минимална стойност на книжата 1000. Лихвата е 5,50%, като след 10 г. ще се тегли тираж. Тогава срещу всяка шарена хартийка притежателят ще получи 1400 франка.
Всичко е нагласено по часовник, но лош късмет разклаща "египетското построение". През септември 1933 г. едно осигурително дружество иска да осребри в банката бонове за 8 милиона франка. Основните клиенти на Стависки са такива дружества, в които са вложени парите на средните спестители във Франция.
Нищожните 8 милиона разкриват, че хартийките на Саша нямат покритие. Зърното на съмнението е посято и всички будали хукват да си дирят парите. Но Стависки се изпарява. Плъзва слух, че е хванал параход за Венецуела. Друг - че се е укрил в Гърция. Полицията го търси в Лисабон и Будапеща.
Саша обаче не минава границата, а отива в село Сервоц под фалшивата самоличност Рафаел Пети, адвокат към апелативния съд в Париж. Чрез някой си Пигалио наема вила “Аржантиер”.
"Когато идваше време за хранене, жена ми поставяше ястието в един поднос, който се вземаше от г-н Пигалио и се отнасяше в стаята на Рафаел Пети. След всяко ядене при връщането на подноса в него жена ми намираше една монета от 10 франка", разказва пазачът на вилата.
Тайнствената персона си тръгва в първите дни на 1934 г. Пазачът обаче изплюва пред кмета що за птица им е гостувала. Онзи телефонира на жандармерията в близкото градче Шамони, а тъкмо там се е прехвърлил подгоненият фараон.
На 9 януари вестниците съобщават: “Саша (Александър) Стависки се простреля вчера след пладне с револверен куршум в главата в малка вила в Шамони. Почина тази сутрин в 3,15 часа.”
Измамените вложители подозират, че властта е помогнала на Саша да се самоубие. Бил намерен да агонизира с окървавено дясно слепоочие, а държал револвера с лявата ръка. Куршумът минал през главата отдолу нагоре и се е забил в стената на височина 1,34 метра. Фараонът обаче е снажен мъж, висок 1,79 м. “Ако е бил седнал или легнал на леглото, защо е намерен проснат по гръб на пода?”, пита парижкото сп. "Вю".
Загадъчната смърт превръща Стависки в легенда. Още през 1934 г. е изработена восъчна фигура на гениалния мошеник. Днес куклата може да се види в лондонския музей на Мадам Тюсо до знаменитости като Волтер, Франклин и Горбачов.