Смолянският бард Ангел Шеев пише книги само на диалект

Каматна, душоса, бално, бадева, кардьо - това са думи, които използва в стихове и стройни рими в книгите си смолянският писател Ангел Шеев - Шею.

Колоритният писател пише само на диалект и не е издал досега нито една книга на книжовен български език.

“Родопският диалект е толкова богат, че ти дава свободата да си творец, а и прекрасно пасва за поезия”, казва Шею. И цитира стих от монолога на Жулиета, който би звучал така:

В очисе ми си

вляла като сyшка,

сърцесо ми са

свило на тукмaк.

Спoменам ли

твойта бяла гушка,

отсичат са ногисе

от мерак.

В него Ромео се обяснява в любов на Жулиета, но не от Верона, а от с. Дунево.

Сценичната драма е написана на родопски диалект от покойния Крум Левов преди повече от 20 г., а Шеев добавил монолозите на двамата главни герои.

Крум Левов основава

клуб “Зевзек”, в

чийто устав е да

опазва родопския

фолклор,

диалект и чувство за хумор.

Шеев се смята само за продължител на традицията, въпреки че отдавна е минал от пазител на фолклора в негов създател. Заедно с примата на родопските зевзеци Веса Бабаджанкова и актьора Никола Пашов, както и със сплотена група всеизвестни зевзеци обират куп награди в Габрово и по фестивали, а не минава и мероприятие в Смолянска област без тяхна изява на дадения площад.

Сред членовете на емблематичния клуб е и президентът Петър Стоянов, чийто корен е от родопското с. Манастир.

На 1 април клубът отбеляза с концерт юбилея си, но заради многото си почитатели се наложи да го изнесе и втори път. Пиесата за родопските Ромео и Жулиета също се радва на голям интерес не само в Смолян, но и в други градове на страната.

В уникалния хумористичен прочит на класиката препирнята между Монтеки и Капулети е на родопски диалект, а драматичната им любов се разиграва в смолянското Дунево.

“Режисьор е Петър Тодоров, пиесата се играе и в момента и се радва на много зрители. Проблем е, че част от актьорите се затрудняват да говорят на диалект, но хората се радват от внушението, че не само във Верона, но и в Дунево може да има голяма любов”, казва Шеев.

Друга творба на Шею също стана повод да излезе извън рамките на книгата и се превърна в сериал в местна кабелна телевизия - “В очакване на будно”.

Идеята бе на режисьора Крум Филипов, който използва алюзията с пиесата на Самюел Бекет да направи пародийна сапунка на диалект.

Стиховете на Шеев имат и виртуален живот. Той е в основата на създаването на сайт, където се поместват различни литературни форми, песни и случки на диалект. Казва се napenalki.com. В него има и речник с преводач. До момента в речника има над 5100 думи. Читателите на сайта пишат коментарите също на диалект.

“Няма изискване, но хората обичат да се изразяват на диалект. Говорната практика в Родопите е диглосична (книжовен език и диалект - б.а.). Баба говори на диалект - младите слушат и отговарят на езика, който учат в училище”, казва писателят.

Той се запалил да пише на местно наречие преди около 30-ина години, когато е бил логопед в училището в родното си с. Чокманово. Така искал да популяризира диалекта, който се говорел предимно от възрастните хора, а го боли, че всяко поколение зачерква по 100-200 думи.

Според него в Родопа планина изначалните основи на камътната дума, хубавата песен и чувството за хумор с неговите творби помага да се запазят. За това как думата на място на диалект и от живота на родопчанина може да опише всичко накуп той дава за пример някогашно ученическо съчинение, в което с едно изречение и четири думи е трябвало да се опише есента.

Ученикът написал на диалект: “Есен. Падна могла. Докараха кардьо.” В превод това означава: “Мъглите паднали и от вътрешността на страната докарали зеле.”

“Учителката не била

родопчанка и не го

разбрала и му

писала двойка,

а е трябвало да го оцени с шестица. Няма как по-кратко да се пресъздаде есента в Родопите, гениално е. Диалектът ни помага с малко думи да кажем много неща”, добавя Шею.

Сега пенсионер, Шеев и актьорът Никола Пашов обикалят малките родопски села - от любов към планината, за здраве и за развлечение. Покрай това обаче се ослушват да чуят и някой стар лаф. Двамата изнасят спонтанно цели спектакли на бабите за собствено удоволствие. Публикували са над 3000 снимки в социалните мрежи с непознати и красиви кътчета от Средните Родопи.

“Кольо прави моноспектакъл пред възрастните, а аз донадам с думи. Бабите и дядовците се обличат с най-хубавите дрехи и ни гледат с радост, защото в тези селца живеят по 5-6 души и никого не виждат.

Кольо им пее родопски песни и рецитира, а аз се включвам с лафовете на родопски. Много е трогателно за възрастните, душата им се пълни”, разказва Шею.

Срещите си със старите, с родопската атмосфера и сезоните в планината Шею описва в стихове на диалект - така се родили картини, достойни за най-добрите ни символисти. В стиховете живеят и някогашните родопчани с вековните им стремежи, копнежи, драми и трепети.

Картината на днешното ни ежедневие също се допълва на родопски - не вървьот на аднож акълън и парите (не вървят наедно акълът и парите). От тежките мисли го спасява хуморът. Най-добрата препоръчвана от него профилактика е усмивка, отхлептаване (да се насмееш от сърце) и чат-пат “чевермьо”.

Че е полезна, доказват двете групи в социалните мрежи с над 10 000 участници, които са вдъхновени за моабет на родопски диалект. С всеки ден те стават повече, а стиховете на Шеев във фейсбук се предават отдавна като фолклор не само от родопчани и отдавна са сърдечна връзка с гурбетчиите.

От близо 40 г. Шею е самодеец в читалище “Орфееви гори” в смолянския кв. “Райково”. Започнал с патриотични песни в мъжка вокална група, но по-късно намира истинското си място в театралната трупа.

От ролите най-голямата му - с 265 реплики, била в пиесата “Заплесът” на Молиер. През 80-те години имал шанс дори да го снимат във филма “Време разделно”.

“От снимките имам

белег досущ като

този на Караибрахим

На връщане от снимки за филма в района на с. Михалково на остър завой над Смолян уазката, с която пътувахме, се преобърна и се ударих в челото.

В камиона бе и актрисата Калина Стефанова, която бе Елица във филма. Същия ден Стефанова снима сцената, в която се къпе гола в реката. При катастрофата тя си нарани крака”, спомня си Шеев.

Въпреки че получил белег като главния герой, Шеев така и не могъл да застане пред камерата, защото е трябвало да се лекува.

Закарали го в болница и му направили 23 шева на главата, които му личат и сега.

Шею: Не се оглеждайте, когато чуете “пишка”

Немой (недей) ме пишка.

На родопски диалект в това няма нищо неприлично. Думата има друго значение - “пишка” означава “боцка” и е глагол. Производна е от пишкал - трън, бодил. Думата се употребява от поколения и продължава да живее в говора на населението.
Други думи, които биха били напълно неразбираеми за придошлите от други краища българи, са харкома (менче), лахана или кардьо (зеле), прогима (закуска), каматън (красив).

Някои от тях са увековечени и в народни песни. Като например в единствената родопска песен за работа, в която се разказва как Тодьо тръгнал (торнал) на гурбет, певецът нарежда как “седнал Тодьо прогима да прави...”.

За каматна девойка, която е тръгнала с бели харкоми за вода, също се пее в песните. Родопският говор е много богат и с цветна изразност - за едно и също има по няколко думи, коя от коя по-красиви.

Специалисти казват, че тук е останала голяма част архаични форми от българския език, което, между другото, се доказва с това, че почти същия диалект може да чуете и в северните части на Гърция покрай границата, както и в подобните им на родопския фолклор песни.

Интересното е, че много често родопчани говорят в среден род - каматно, блачко (сладко). Напълно неразбираеми за външния са думи като бадева (безплатно), бално (тъжно), будно (някой), буднош (понякога), насущил (направил боклук), отапанил (изплюскал) и най-употребяваното дори и от младежи нах (към). Една дума обаче английско говорящите разбират от раз - за родопското ястие пататник те веднага включват, че става въпрос за нещо от картофи.