Очевидно е по-лесно да вярваш на популистки медии, че всичко отива от зле към по-зле, вместо да приемеш факта, че за първи път през 2015 г. българите дават повече за пътувания и образование, отколкото за храна

За облекло и обувки през 2015 г. хората харчат

два пъти повече, отколкото през 2006 г.

С основателя на Института за пазарна икономика разговаря Румяна Денчева.

- Взривихте социалната мрежа с провокативното: “Забогатяхме, защо не вярваме”, г-н Станчев. Не подбрахте ли онези статистически данни, които обслужват тезата ви?

- Хубавото на статистическите факти е, че всеки е свободен да провери, да намери други факти и да ги тълкува по друг начин. Аз приведох статистика по памет, помнейки я от наскоро издадена книга - “Анатомия на кризата”, върху която работихме с колеги. Данните разкриват по-добре констатацията на НСИ, че доходите се увеличават. От този извод беше недоволна публиката. Защо? Не знам. Сигурно има много причини. Според мен главните са две: тя предпочита да не вярва на очите си и фактите и се

опиянява от

мисълта,

внушена от

популисти и

медии, че всичко

върви от зле

към по-зле

Така е по-лесно.

- Защо да е по-лесно?

- Защото, за да различиш положителното от отрицателното в онова, което се случва, изисква известно усилие. Ако видиш нещо добро, може би ще се наложи да направиш така, че то да се размножи или поне да не му се пречи. А за това се изискват още повече усилия.

- Как през структурата на доходите опитвате да убедите хората, че са станали по-богати?

- Разходите на домакинствата за първични нужди като храна са намалели като процент от дохода: от 47% през 1989 г. на около или под 29% за 2015 г. През 2015 г. разходите за образование, пътувания, свободно време и други услуги са за първи път от 27 г. повече от тези за храна - факт, забелязан от Георги Ганев още преди два - три месеца.

Аз само го проверих и повторих. През 1996 г. 48,2% от разходите на домакинствата са за храна – тоест положението тогава е по-лошо от 1989 г. Впрочем тогава Асен Мичковски бе изчислил, че 51-52% от разходите са за храна. По методологията, която използва, това състояние се наричаше “трудно поддържане на живота в тялото”. Нямам време да проверя в Народната библиотека публикацията на Асен, а пък подарих своята колекция на Българския самиздат на библиотеката на Свободния университет в Берлин.

- От които цифри следва какво?

- Моята теза, за която вие казвате, че подкрепям с нарочно подбрани данни, е много проста: изводите на НСИ са коректни, няма новина. Ако казаното не ви убеждава, ето още наблюдения. Ако хората обедняват, защо харчат повече, защо

имат повече

и по-нови

автомобили,

пътуват с тях толкова, че има задръствания по улиците и пътищата, как с по-малко пари си пращат децата на екскурзии и училище в чужбина, вземат заеми за телевизори, умни телефони, нови жилища и ремонт на старите?!

От сравнението на паричните разходи за различни потребителски стоки и услуги също се виждат интересни неща. Например за облекло и обувки хората през 2015 г. харчат повече от два пъти, отколкото през 2006 г., плащат 3,5 пъти повече данъци, особено след въвеждането на “безчовечния” според профсъюзни и политически деятели плосък данък през 2008 г., 56% повече за жилищно обзавеждане и 2,4 пъти повече за свободно време, култура и образование.

От 2007 до 2014 г.

реалните доходи

нарастват с 42%,

доходът от работни заплати средно на домакинство - 2,8 пъти. Номиналният ръст на средния доход от заплата на домакинство е средно 11% на година. Само през 2010 г. има известен спад от 4,6%.

- Каква е покупателната способност на реално увеличения доход в лева?

- Това, за което говорих, са реално купени, а не нарисувани стоки и услуги. Може би даже са купени малко повече, но не са отчетени. Ако ме питате за покупателната способност на дохода в левове, не, няма смисъл сам да смяташ това. Това го правят НСИ, Евростат, Световната банка, Индекс Мунди и кой ли още не. И от тези данни се вижда - с риск пак да не ви се хареса - следното. Според Евростат и НСИ

БВП на човек

у нас е равен

на 47% от

този на ЕС,

но купува повече - 51% от средното. Пак по паритет на покупателната способност по данни на Световната банка БВП на човек у нас през 1998 г. е 8600 щатски долара, а през 2015-а – 16 000.

- Гледате и на ръста на спестяванията в банки като на признак за забогатяване?

- Банковите депозити в края на 1995 г. са 52,9% от БВП, а в края на 1996 г. - 11% от БВП. Това е така, защото спестяванията отиват за справяне с текущото потребление и инфлацията. Иначе казано, хората и фирмите изяждат спестяванията си, за да платят глупостите на симпатяги като Румен Гечев и Климент Вучев. Сега спестяванията са над 60% от БВП.

- Но не е ли склонността към спестяване повече израз на несигурност от бъдещето, а не толкова на това, че съм по-богат и имам излишни пари?

- Посочените данни показват, че средно погледнато, хората са по-богати. Пълна сигурност има само в отвъдния свят. Очевидно е, че хората харчат по-внимателно отпреди десет години, вече знаят, че когато вземат кредит от банка, те всъщност вземат назаем от своя доход след 10 години. Някои спестяват, защото знаят, че НОИ е във фактически фалит, или защото искат да оставят нещо на децата си. Трябва да се видят точните числа в последните отчети на БНБ, но съотношението е горе-долу следното:

хората харчат за

живот около 65%

от доходите си,

около 25% дават на правителството - 1/20 или малко повече от 65% също отива там, а останалите 10% се делят за плащане на заеми и спестявания.

- Като говорим за БВП, какви са неговата динамика и неговото отношение към богатството?

- През 1997 г. БВП на човек от населението по текущ разменен курс, а не по паритет на покупателната сила е 1371 щатски долара, а през 2009 г. - 6643 долара, 2010 г. - 6 500, 2014 г. - 7751 щатски долара. Иначе казано в реално изражение БВП на човек през кризисните години е 4,7 – 4,8 пъти по-висок от 1997 г., а през 2014 г. - 5,6 пъти по-висок. През 1996 г. неформалната икономика, с която днес се борят дружно синдикати, работодатели и правителство, е 36-37% от БВП; през 2009 и 2015 г. не повече от съответно 17 и 15% от БВП, изчислено по методиката на “договорно-интензивните пари” - според мен единственият обективен начин на мерене на тази икономика.

- Погледнете към същите данни и през неравенството в разпределението на националното богатство. Опитвам се да ви обърна към онези 2% богати и 98% не съвсем...

- Не знам какво разбирате под национално богатство. Хората, които живеят тук, в даден момент владеят онова, което им принадлежи, а управляващите в този момент се разпореждат с онова, което е на всички - държавна и общинска собственост например. И едните, и другите се грижат първо за себе си, макар някои да твърдят обратното. Икономиката мери доходи.

Според последното такова изследване на ЕК от 2012 г. 1% от българските граждани разполага с 25% от дохода, а 10% най-заможни – с 28%. Но пак по това изследване онези, чийто доход е 2 пъти над средния, не получават нищо или почти нищо от дохода си от правителството, докато

тези с доход

наполовина

на средния

получават 21%

субсидия от

правителството

Тоест доходите в съществена степен се преразпределят.

По-нови изследвания ЕК не е правила.

- Институтът за пазарна икономика имаше по-актуални данни.

- Вие ги публикувахте. Те показват, че в групата на хората с долната четвъртина от дохода са съсредоточени по 2/3 от безработните, пенсионерите и хората без образование и 1/3 тези със средно образование. Образованите и работещите са в горните две четвъртини по доходи. Тези данни показват две неща: че тези хора не са равни и че

проблемите с

бедността са в

голяма степен

демографски

и културни

Част от тези проблеми възникват от управлението на публичните финанси преди години, за които говорих преди малко. Но ИПИ показва и друго: над половината от най-бедната четвъртина са преминали в групи с по-висок доход, 14% са се върнали там, 41% са останали в групите с по-висок доход.

- Колко по-богати ще сме в края на тази година според вашите индикатори?

- Не мога да дам отговор от името на “ние”, нямам мои индикатори и не знам. Имам грижата моите близки и аз да сме по-добре. Ако правителството не пречи на всички да правят същото, всички - като средностатистически единици - ще са по-добре. Хората у нас полагат много усилия, за да вземат нещо от някой друг. Ако те ограничат този си нагон, всички ще бъдат по-добре, средно погледнато.

CV

l Роден през 1955 година.

l Завършва философия в Санкт Петербург

l Основател и бивш изпълнителен директор на Института за пазарна икономика

l Преподавател в СУ “Св.св. Климент Охридски”.

l От 1990 г. е работил в Босна и Херцеговина, Черна гора, Централна Азия, Русия и Египет като част от водещи екипи по проекти на ЕС, USAID (Американска организация за хуманитарни помощи) или програми на Световната банка